Лотария "Зелена карта" 2019

Като цяло, на мен ми изглежда, че хората с деца по-лесно създават социални контакти, най-вече с родители на съученици, приятели и т.н. Особено, ако детето ви е социално и си намери бързо приятели в градината/училище, тук т.нар. "play dates" са много популярни, покрай децата си ходите на гости и създавате познанства/приятелства. Прави ми впечатление, че моя приятелка тук има в пъти повече социални контакти от мен (аз съм сама), и всичките са все родители-на-някой-си.

А без деца, за възрастен е доста трудно създаването на контакти и сприятеляването, ако трябва да съм откровена. САЩ е много семейно насочена държава. Но това са мои наблюдения.

Моето е на почти на 2 и от това baby Tv доста добре борави с 40 думи на английски. Както казва баща й, добре че е тя ,та да научим и ние нещо 😂 Мъжа ми е няколко идей по-добре от мен с езика, аз съм малко под средното ниво. Надявам се бързо да свикнем.

За мен емиграцията е търсене на по-добро място за живеене и образование за децата. Не смятам, че е полезно да тръгнеш с идеята да търсиш малка България ( много българи на едно място), тъй като това в повечето случаи не ти позволява да се развиваш. Отиваш, капсулираш се в българската общност и дотам. Не така си представям аз моята емиграция. Още в далечната 2004,2005,2006 - та, когато бях бригадирка на Острова, завързах приятелства, поддържани до днес, с британци. Хората отвръщат с това, което им дадеш. Ако се затвориш и търсиш българи, те също ще се затворят за теб.  Когато си с деца несъмнено е по-лесно - все пак те ходят на училище, а ти неизбежно ще контактуваш с майките и бащите на съучениците. Адаптацията на децата е в пъти по-лесна от тази на възрастните.

@ №,
По-скоро, съседите  ще направят парти за вас, особено ако и те имат деца 

@ AdoraBelle
Интересна гледна точка. Нямаш ли несемейни познати, обикновено такива те канят на разни партита и събирания, на които хората са предимно несемейни и така се създават контакти.

Имам разведена приятелка, която беше в незавидна ситуация, от гледна точка на контакти. Беше контролирана от съпруга си и т.н. Успя да се разведе, но нямаше никаква среда, освен няколко от нас. Заедно умувахме и четохме, че ако човек (без да се смеете) наеме куче за разходки, установява много контакти. Речено- сторено, нае куче за разходки няколко пъти седмично май беше и действително се запозна с доста хора.
След време и тя си осинови куче от приют и казва, че действително е извор на контакти.

Хаха, ми като нищо да се сдобия с куче и аз тогава

Според мен е от мястото, на което попаднеш, затова и подчертах, че са мои наблюдения. Аз живея в дивия запад, тук що се отнася до семейство и дом са спрели някъде преди поне 50 години. Още не могат да пият, но вече са женени и с дете.
Все още не съм се запознала с нито един необвързан човек тук... (независимо от пола). Нито един!

Съответно, двойките предпочитат да си излизат семейно, особено ако са с деца - да има и други хлапета и т.н.
По разни партита си ме канят, и българи и американци, особено ако има някой празник / повод и т.н.;  изкарваш си супер, водиш приятни разговори, ама не е като да си размените телефоните накрая и да ѝ/му звъннеш на следващия ден "Аре на кино"

Попаднах и в интересна ситуация преди няколко месеца. Говоря си с колега, доста е пътувал човека, обсъждаме културните различия на европейци и американци. Изреждам му неща, които ме кефят в САЩ, и такива, които ми липсват. Стана дума за пъбове (нашите барове) и европейските порядки вечер да идеш да изпиеш по една бира с приятел/и и да поседиш в заведение колкото ти е кеф (тук са различни порядките леко). Той се съгласява с мен, че е яко, междувременно и друг колега се присъединява в разговора (работя само с мъже в моя екип) - и аз ги питам - ами добре, хайде да идем след работа и да изпием по една бира в близкото заведение. Реакциите - очите на палачинки - единия веднага казва "аз имам приятелка" , другия допълва "аз съм женен" и приключиха темата... Не знам, решиха, че ще ги свалям двамата накуп ли, нямам идея   ... но толкоз с опитите ми за социализация с тия колеги, реших, че е по-безопасно да не опитвам повече  

Има хепи ауърс за необвързани. Има клубове по интереси. Почити всеки квартали си има клуб на виното, готварски, цветарски- поне при нас имат сбирки всяка седмица. Много интересно е да се присъединиш към читателски клуб -квартален, на определена група....много групи от фейса. Някой имат и групи от работа  - при нас има на младите необвързани, имаме социален клуб ( за много мероприятия ползваш отстъпки).
Има много доброволчески инициативи, вкл организирани и от различни църкви, групи на жените в бизнеса....смея да твърдя, че доста повече отколкото в Бг.

Това с клубовете е прекрасно

Леле, хора като ви чета, още повече се надъхвам много се кефя на такива организации и мероприятия, където се събираш с хора по интереси..не че и тук ги няма, ама не е същото
Тръгвам май доста надъхана, а и спомените от предишните ми посещения още ме греят, макар да съзнавам, че изобщо няма да е същото, но отивам с положителна нагласа, пък каквото сабя покаже!
Наистина за децата го правим основно, нека те имат по добри възможности от нас. Езика не ни е проблем и на двамата, американските ми приятели от преди ни очакват да ни видят, макар да са в Чикаго.. знам, че няма да е само цветя и рози, но вярвам, че така както възприемаме нещата, така ще ни се случват и там.. въпросната нагласа, отвореност към новите неща, хора и култури. Аз лично нямам търпение
Странно, макар и живеейки в Чикаго с българи, винаги съм се събирала и работила с американци и не ми е липсвало нищо от българските обичаи.
Според мен всичко зависи от населеното място където отиваш. Значи в щата Мейн като бях, еми то там негър не видях дето се вика. Всички са чистокръвни американци, дискотеките в Портланд, най големия град, работеха да 12-1, а в 11ч светваха лампите, че да си привършваш с питието... абе скръб, от тогавашната ми камбанария, търсейки купони
Но от сегашната, това си е идеалното спокойно място за отглеждане на деца..
А Чикаго беше все едно съм си в София, с изключение на мащаба, живот нон стоп.. прекрасни години там
Но всичко е до това какво търсиш, очакваш и до нагласа

Донякъде съм съгласна с поста, донякъде не. На някои хора им харесва да си общуват предимно с нашенци. Имам приятели в Чикаго, чието обкръжение се състои предимно от българи и да ти кажа не виждам да са се капсулирали или да са спрели развитието си. Работят си хората и нито са по-зле от останалите, нито са по-глупави. Тук например няма кой знае колко българи, но пък точно в нашия комплекс има едно семейство с дете на годините на нашето. Съвсем случайно се засякохме на паркинга и се сприятелихме, дошли са две седмици преди нас. Ходим си почти всекидневно на гости, помагаме си с децата и честно казано много се радвам, че ги има наоколо. Много свястни хора. Дори това лято ще пътуваме заедно към България. Имам различни националности приятели и познати, с които излизам. Всичко зависи човека, а не от къде идва. Има например българи, които като чуят, че някой е от България, умишлено избягват контакти. На мен това пък ми е странно. Бяхме ходили на едно събиране, което румънци си организират всяка година - хората са толкова сплотени,а ние.. Не ми харесва нито едната крайност, нито другата. Странно ми е да страниш от своите си хора или пък да общуваш само с такива.

В никакъв случай не казвам, че човек не трябва да контактува с българи, а само с местни, където и да е по света, а че трябва да се отвори и ЗА тях, защото иначе е странно, поне за мен. Знам много хора в Чикаго, които с години са там - живеят си, бачкат си, общуват само с българи, НЕ знаят английски Всичко това няма как да доведе до особено развитие. Не мога да си представя, че ще живея някъде извън Бг и ще общувам само с българи.  Все пак ако отиваш в дадена страна, защото ти харесва, трябва да живееш като местен   When in Rome, do as the Romans do

А аз вече толкова съм се настроила за UK, че не знам искам ли да ни изтеглят изобщо......само ще ми набъркат плановете Чакам го август месец като малко дете сладолед

Здравейте,

Следя лотарията, вчера попаднах на материал по темата в една новинарска емисия. Не знам дали всичко е на 100% вярно. За мен беше интересно да науча точния брой визи за България за тази година, както и факта, че не се дават допълнителни бройки визи на членовете на семействата на изтеглените, а те са включени в тази фиксирана бройка.

http://kanal3.bg/video/16007-Novini%253A-Idva-li-krayat-na-lotar … rta-za-SASht%253F

Съгласна съм с теб, но само донякъде.
Имайки предвид, че идват всякакви хора, някои не говорят английски, а нямат и желание да го научат, българската среда е някакво решение.
В Чикаго е най-голямата полска общност, много поляци не говорят английски, та и с българската така. Доколкото знам, има обособена част, където има осезателно струпване на българи. Ако не греша, е около голямото им летище.
Била съм там командировка и ме водиха на български ресторант. Ами, то, като в България, българска реч, български ястия, много вкусни, това е за отбелязване, български сервитьорки, българска музика. Беше ми приятно и интересно, бих препоръчала ресторанта, за хора посещаващи града.
Мисля си, че хората там имат избор, ако искат да живеят, работят и контактуват с българи, могат да си живеят така, както и ако не искат, могат да не го правят.

О, да! Хората са свободни да си живеят, както си искат. Аз просто не го разбирам. Искам като отида да живея някъде, да знам езика, да общувам с всички...да съм 100% част от държавата. Аз и в България не разбирам обособяването и съм резервирана към хора, отказващи да проговорят езика на страната. Просто не бих си причинила такова чудо, още повече за дълги години

 Честита Баба Марта да сте живи и здрави.
Всеки е различен,аз лично бих искала да се изразявам правилно и да ме разбират,където и да съм.
Снощи попаднах на статия за подготовката за заминаване в Америка/ЗК/,съвета на хората беше багажа да не са слага в куфари а в онези илиенските чанто-торби,смешно ми стана, но като се замисля наистина побира доста повече от един голям куфар.