Лотария "Зелена карта" 2019

Всеки има право да не е съгласен, както и право да избере на всеки 15 години да започва от левъл ). Личен избор е. Но ако си вложил 15 години, за да си добър специалист , няма да мислиш по този начин.
Въпрос на гледна точка и квалификация.

Да, така е. Всеки с припритетите си.

Аз също съм проверявала ) за Тексас и изискванията са много различни от това което Пупитка споделя при нея как е станало във Флорида
 Пупитка  е късметлийка ,
бе ми споделила за работата и как е почнала/намерила  преди тук да сподели

Много строга работа в тоя Тексас, значи.

Колкото хора, толкова съдби Аз съм на път също да се откажа от учителстването, защото тук съм учител по английски. В UK не ми се преподава на чужденци, а за да вляза в тяхната образователна система ще трябва да доучвам. Няма да го направя. Не защото ми е омръзнала професията, а защото ми омръзна да съм студент. Имам две магистратури ( в които съм вложила сърце и душа, не са претупани) и сега пиша докторантура. Довършвам я, получавам си душевното задоволство и приключвам В момента карам курсове, за да превърна хобито си в професия, така че и аз ще поема по друг път. Важното е човек да е щастлив, преди всичко

Пупитка, и аз ти се радвам на позитивното отношение към живота. Самата аз не съм такава и затова го ценя у другите. Гледам да се превъзпитавам, обаче, защото хора с такова мислене са по-щастливи

Пупитка и аз те подкрепям на 100% .. всеки си има приоритети и възгледи, аз също искам професия където да те оценяват и да имам място за развитие, да ми е спокойно.. абе да съм удовлетворена и да ми харесва. Тук работих едно нещо 10 години, и да, и сега смея да твърдя, че ми е много интересно, харесва ми да работя с много хора, но шефовете са ужасни, не ценят работата, привилигироват "нашите", назначават се разни силиконки с нулев интелект.. еми няма как да остана, достатъчно го търпях с идеята, че като стана отивам с кеф на работа . Сега нямам търпение да сменя амплоато и да започна нещо ново и начисто . За мен, ако си добър в дадена сфера, не мисля, че ти трябват 15 години да се доказваш, или ставаш за нещо, или не. Още по- малко пък да работиш 15 години нещо за да разбереш, че не е твоето.. отделно от това никога не съм почнала работа с идеята да се пенсионираш с дадената професия, работно място и т.н., светът е толкова шарен и има толкова неща да се пробват и определено работата няма да ми управлява живота, като не е една, ще е друга . И не на последно място, както бях казала, вътрешната нагласа и позитивизма са най важни. Както подходиш в едно нещо или с някакви хора, такива и реакции ще получиш
Успех на всички, които сменят амплоато и да вървим само напред, защото самия факт че сменяме и местоживеенето си е едно голямо и ново начало

Jinxey в коя част на Англия ще сте,какви курсове си записала,ако не е много лично.
Пупи,много се радвам че така добре се чувстваш,спокойствието,позитивизма и добротата към хората винаги се връщат към този който ги дарява.

Аз също не виждам нищо лошо в преквалифицирането и промяната на кариерното развитие. Една от причините да искам да поживея в САЩ е именно тази - че там този процес е възможен и може да стане по-бързо, поне с такова впечатление съм останала. Аз, например, не работя това, което искам, тъй като след университета не успях да навляза в сферите, към които имам интерес. Така че за мен смяната на средата е обвързана с възможността да насоча професионалното си развитие в посока, в която искам. Дори и в момента, в България, започвам по-активно оглеждане на обяви, за да започна някакви промени. Вярвам в т.нар. lifelong learning - т.е., че човек трябва да опреснява или придобива нови знания и квалификации в живота си, за да може да бъде гъвкав и да се развива.

Един добър специалист се изгражда за повече от 10—15 години. Не съм видяла добър специалист на 30 годишна възраст. А и ту, което ми направи впечатление е, че компаниите не обичат хора сменящи работата доста често. Това е и един от въпросите на интервю за работа.

Jinxey-то ще прави торти...на север

Jinxey,суперрррр,това е страхотно.Успех ти желая от сърце.

Супер! И на мен ако ми дадат виза, плановете ми са да правя торти в САЩ. Ех, тия торти! И на мен това не ми е професия в момента, обаче го правя от 7 години като хоби.

1. Работата е нещото, което заема доооста голяма част от живота ни. Ако имаме нови влечения и желаем да изучим друга професия, която ще ни доставя удоволствие  - това е чудесно и го подкрепям. Интересите на хората се развиват с времето. Баща ми е започнал да учи право и след 2 години преценява, че иска да учи за минен инженер, приравнява и учи. Ако беше се сетил след като е завършил трябваше да е нещастен цял живот и да работи като адвокат при все, че не го влече?  Работи по специалността си 30-на години, отрасълът замина и той трябва да замре с него ли? Преквалифицира се и стана строителен инженер. А започва от това да подава инструменти на майсторите. Има различни етапи от живота ни и преквалификацията е шанс да промениш нещата. За доста "компютърни" професии ги интересува какво можеш, а не дали имаш хартийка от някой университет. За това съм се ориентирала към програмирането.

2. Пупитка, аз много ти се кефя ще знаеш. Аз не разбрах сега в Тексас ли си, във Флорида ли си

3. А това със специалистите, които се изграждат... Специалистите просто постоянно трябва да са в крак с новите тенденции и развития в тяхната област. Това е. Аз примерно отидох при една "специалистка", която работи над 30 години по професията... после отидох при едно младо момиче още специализантка. Разликата е от небето до земята. Едната е заседнала в учебниците от нейното си време, а другото момиче е образовано наскоро и е в крак с новите учения. За това е по-добре да отида при някой наскоро завършил с желание да се докаже, отколкото при някой, който не го знам до къде е с развитието.

Jinx, успех ти желая! Е,това е приказка - да си превърнеш хобито в професия. По-хубаво от това здраве му кажи.
Инка, точно така мисля и аз.
Късметлийка съм си. Сега ще ви разкажа една история, която ми се случи не много отдавна и го доказва. На работата шефът си е окачил в рамки едни скици на зъби и мускули на челюстта, които е правил преди 35+ години, докато се е обучавал. Един ден в обедната почивка не знам какво рових из чантата си и случайно закачих едната,та падна и се счупи. Понеже зная колко ги цени, викам ще взема нова рамка и готово. Е,да, ама тия пусти рамки били някакви нестандартни и такъв размер много трудно се намирал. Същият този ден слизаме с колегата да хвърлим боклука и гледам до коша подпряни две рамки заедно със стъклата. Ако искате ми вярвайте направо устата ми увисна. Откакто съм тук съм виждала хиляди неща около кошовете - матраци, дивани и т.н., но не и рамки.Е, точно в този ден попадам на две. Върнахме се с рамките, пробвахме едната и пасна идеално. Шефър и той не можа да повярва и си мислеше, че се шегуваме, но аз си имах свидетел. Сега имаме и резервна, ако пак счупя нещо.