Лотария "Зелена карта" 2019

Е това много ми хареса.

Трудно е да се опише. Трябва да се преживее лично... Това е едно от малкото неща, които според мен, човек без личен сблъсък с него би могъл да разбере през погледа на друг. ... (Нали умният се учи от грешките на другите, без да пробва сам да греши. Е, в този случай само чуждия опит не стига.)

За много "нормални" неща тук живеещите в Бг не си дават сметка, че не са "нормални" в другите страни. Просто нямат предпоставките да заподозрят, че не са нормални...

Ето ти един конкретен пример:
Масово явление е да се хокат непознати, че правят правописни грешки! ЗАЩО го правят? Какво им влиза в работата да го правят? Съдят човек че е неграмотен без въобще да се питат ЗАЩО е неграмотен. А и какво им влиза в работата да знаят защо е неграмотен?! Може сам така да е избрал за себе си! Негово право си е дали да е грамотен или не! Те, обаче му се присмиват!... Това е само един прост пример на обикновени междуличностни отношения...
 Там никой не се ПРИСМИВА на никого за нищо ЛИЧНО ( в това число и за по-ниската му култура и образование). Никой няма да ти се присмее, че английския ти е лош - даже обратното, възпитанието и обществената нагласа е да те поощряват с похвала, за това, което можеш, и което си успял да постигнеш! Да изкарат позитивното на преден план! В България е точно обратното!

Най-голямата разлика в манталитета на САЩ и България:

В САЩ НЕ ВЯРВАТ, че стените са по-меки в неделя в 6 сутринта!

Ще се включа с няколко примера.
Чистота е нещото тук, което никога няма да спре да ме изумява. Пътища, улици, къщи морави, всичко изглежда, чисто и спретнато, като на картинка. В повечето случаи. Става дума за нормални квартали, има и такива, в които вечер горят варели с боклук, на проозорците има решетки и т.н. лесно е да се избягват и човек забравя за съществуването им.
Учтивостта е другото нещо, което е впечатляващо, колкото по на юг, толкова хората са по-учтиви или поне това са моите впечатления.

Мога да изреждам много неща, които продължават да ме впечатляват и не спирам да им се радвам.

И аз като новопристигнала, простичкия факт, че ако не си отлепил на зелено почти на секундата, а стоиш на сфетофара, а той седи зелен и отзад не си чул нито един клаксон или псувня или някой да тича към теб с крик да се саморазправя... Еми това ми е достатъчно! Няма да споменавам и нивото на услугите и любезността на хората..

Искам да вкарат закон в България, на кръстовище регулирано със знаци СТОП на всеки един път, с предимство да е първият спрял. В Бг всички ще са първи и ще е шоу. Само като си го представя и ми става смешно.

Някъде го бях описвала, това е нещото, което не е спирало да ме впечатлява.
Кръстовище с по две ленти и една за ляв завой, тоест 12 ленти, знак "Стоп" на всички ъгли, който пръв спре, той пръв тръгва. Всички спират, търпеливо оглеждат ситуацията и тогава продължават.
 Безценно!

Ако има развален светофар, важи същото правило или поне там, където съм била.

Ох, много ми стана смешно това с крика и зеления светофар. 😂

Не само надуват клаксон, ами често се налага и аз да надувам същия, докато шофьорът пред мен очевидно е навел глава към телефона си. За ежедневните ми "сблъсаци" с безразсъдни родители зад волана пред училището на сина ми да не споменавам. На последния учебен ден мъжът ми се снабди и с прекрасен спомен от отворена врата в неговия автомобил от човека в съседство, за когото линиите на паркоместата са просто пожелателни.

Факт. Съгласна съм с всичко, което казахте, но разговорът тръгна от това, дали някой би тръгнал да имигрира, ако тук има висок стандарт на живот, още повече, ако стандартът е в резултат на наследство, а не е постигнат чрез лични качества. Един вид, да ти дойде на готово. Моето мнение по въпроса е не, или поне процентът няма да е толкова голям.
Не знам как е в Америка, но в България на хората с пари, определено се гледа по друг начин и определено за такива хора са "отворени врати", които не са отворени за други.
Та като вземем на предвид "отвратителния български манталитет", които описахте, обхващащ голям процент от българския народ, по пътя на логиката един такъв човек, разполагащ с много средства, би предпочел да остане тук, където има предимство, а не да отиде в такава праведна страна като Америка, където ще е един от всички. Това ми беше мисълта, конкретно за хората, който "имат сериозен доход и не им се налага да работят".

Пак е въпрос на манталитет и възпитание. Ние лично се махнахме защото всичко гореизброено не ме устройва, не съм съгласна и не искам и децата ми да растат в такава среда. Статуса ми в България не е бил на богата наследница, но не съм се и оплаквала и въпреки това, не искам да се примиря да живея така. Един живот имам и искам като излиза от вкъщи, съседа да ме поздрави или продавачката в магазина, макар и лицемерно, а не да се спъна в някоя надигната плочка, някой да ми е обърнал чистачките, щото видиш ли си спрял на неговото място и от сорта простотии.. или като си много богат и къщата ти обградена с хиляди камери, а някои в Бояна имат и като караулки. Айде няма нужда, много има по тая тема да се говори...

Следя ви, но нямам време напоследък да пиша. Ще изкажа и моето мнение за ситуацията на нашите Ромео и Жулиетка Младежът е участвал в лотарията, значи му се е искало да е в САЩ. Изтеглен е! Мацката се колебае, той е готов да остане. Вариант 1-  утре се разделят, той ще съжалява за пропуснат шанс, който е малко вероятно да се повтори в този си вид (лотарията). Вариант 2 - не се разделят, но след време желанието за Америка започва пак да човърка и той обвинява половинката, че не са там по нейна вина. Вариант 3 - горните два варианта не се случват. Мисълта ми е, че никой не знае какво ще се случи, но лично вярвам, че ако си искал нещо и ти се даде шанс за него - тршбва поне да опиташ. Толкова млади са, най-лесно е тогава. Да, има борба, но няма все още деца, по-лесно се устройваш, местиш, пробваш, сменяш локации, месторабота и т.н. Мои приятели в UK живяха десет години без деца (тръгнаха на по 19), местеха се там, пробваха какво ли не, създадоха бизнес, внимателно избраха постоянния си дом ( хубав град, квартал, училища) и тогава се появиха децата. Когато си по-възрастен, и вече с деца, е по-трудно. Съдя по себе си. Аз отивам на 36, с две деца, трудно ще ми е. От раз отивам на скъпи наеми, защото искам хубаво място, ще ми трябват много пари за старт. Трудно е! Ако бях на 18 и имах шанс, бих го грабнала! Ако там се разделят, всеки ще поеме по пътя си, но шансът ще е хванат! Ако останат заедно, пак добре
Относно стандарта и заминаването - имаме доста висок стандарт тук, но не всичко е пари!!! Лично аз напускам корупцията, мърсотията ( по улиците и в душите на хората), безхаберието, неспазването на закони и елементарни правила, манталитета на българина ( все да е прав, все да гледа в чуждото и да съди, все да е критичен до безобразие и да гледа да ти ореже крилата и т.н.), мафията, наглостта на политиците, потъващото образование, бедността на другите около мен, заради които изпитвам чувство на вина за моя висок стандарт и т.н и т.н. А колкото до това дали бих тръгнала за Америка - бих! Мечта ми е и колкото и слънчева и хубава да е Испания ( Марто ), мечтата си е мечта Но то няма значение дестинацията, човек си избира своята. Заминавам в Европа, но на единственото място, на което бих живяла в нея. След години, може да е за кратко, ама ще ида до пустата Америка - ей така, защото ми е мечта

С крик не, ама с пистолет...на централна улица в 4-я по големина град в САЩ. И то защото карах със скороста , обозначена на табелите.

За последните 10 години нещата много се промениха. До преди 3 години не бях виждала празни торбички да летят, да се хвърля буклук от колата... сега вече е ежедневие.

И къщата ми е оградена с камери, и имаме въоръжена охрана 24/7. А преди си оставях вратата отключена

За нивото на сервиза мога роман да изпиша. Има и добри, има и лоши. Добрите трудно се намират и се разпространяват почити като апокрифни тел им номера. Но то така си е и в Бг. Когато нещата отидат на ниво държавна служба....тогава разбирам какво означава бюрокрация наистина, пък било и с усмивка.

Чета ви, но не съм писала. Записах се заради сестра ми, надявах се да е сред изтеглените, но отново не е.

В темата стана забавно, че реших да споделя.
В САЩ живея от много години, сега съм в България известно време и бях отвикнала от нещо:
На каквато и опашка да се наредиш винаги някой се навира в теб. Важи максимата колкото по- некъпан, толкова по- наврян! Никой не уважава личното пространство.

В Бг много неща ме дразнеха преди да емигрирам:
- навирането в теб
- отношението към животните
- отношението към инвалидите ( от обикновенните хора, за държавата си промених мнението, т.к. си живеех в розовите облаци, че покрива всичко)
- дразнех се от шуробаджинащината, и непрекъснатите ремонти...ама след 3 години ремонти в района ни, след 3 сменени фирми и всеки път с све по-голям бюджет.... не се учудвам на нищо.
А покрай наводнението на какви неща се нагледах, как парите отпуснати от държавата, т.е. излезли и от моя джоб, отиват в ръцете на фирмата на този и онзи и не свършват за две стотинки работа.


Но видях и хора, които без да те познават, идват да чистят с теб, тези който не могат ( да на 92 години), разнасят сандвичи и студени напитки за чистещите. Хора , дето си продават имуществото, и купуват лодки и идват да изкарват хората от наводнените райони.... Непознати хора, които ти подават ръка и отварят дома си