Не получавам това, което искам от него, но го обичам...

Не е толкова важно къде точно е. Това ти творение е  . По-важно е, че той е направил промяната, а тя е обсебена от собствените си представи за латино връзка и не се интересува много, много от неговите.

Моментът с преместването може да има роля и то немалка. Зависи от човека, какво е оставил и на какъв момент, затворил ли е там страницата. Може да има скрита носталгия.

При мен, примерно, се случи нещо подобно. Преди 3 години моят половин рече и отсече – местим се еди къде си, защото еди какво си. Причините са основателни. Ами, приех го, но си ми остана сърцето на старото място. Още не съм затворила страницата. Имам там голям сантимент и ми е трудно да приема новото място. Но заради любимия съм готова на всичко, така че може мъжът да си страда скритичко за преместването. И това да се отразява на близостта при секс.

Много я отчаяхте авторката, аз влизам, за да й дам малък лъч светлина
Моят мъж се премести при мен от другия край на страната и действително в първите месеци имах и аз сходни усещания като авторката - липсваха ми нежности, интимности, разредихме секса, милите думи и т.н. С времето ежеднението си се напасна, битовизмите си влязоха в коловоза и отношенията ни се върнаха както си бяха преди това.
Години по-късно ми сподели, че му е било толкова трудно в началото, че едва ли не цялата жизнена енергия му е отивала в това да помни кога какво трябва да прави през деня - с работата, непознатия град, транспорт, придвижване; новия дом, който не е подреден, както неговия и трябва да свикне кое накъде; с магазините, от които пазарува, ако щеш, абе, всичко, всичко. По цели дни и вечери си е въртял из главата задачки, маршрути, семейния режим и график (при нас имаше и ученик-второкласник); служебните задачи, новите хора и офис.
Обяснимо е в началото нещата за този, който променя средата си, да не са толкова лесни.
На фона на опита, който имам, бих го оставила човека на мира за месец-два, пък ако след това няма промяна, тогава бих се притеснявала. Моят мъж поне имаше работа, а този тук не разбрах дали има какво да прави и дали и това не го мачка допълнително.

Всичко е възможно, от САЩ или Канада също не е толкова трудно да се върне човек чисто логистично - 10 часа полет, 1000 евро - много българи си идват да си видят семействата поне веднъж годишно. Не знам "испанецът" дали е гастарбайтер, дали е бил реализиран там, дали има испанско гражданство и т.н. Но тъй като не се дава никаква информация по въпроса, освен, че живее от 10 години - допускам най-доброто възможно.

Иначе знам за всякакви случаи, една позната се беше почти омъжила за чужденец от богата западноевропейска държава, който се оказа, че е мошеник, който бил хвърлил око на апартамента ѝ в България. Но пак - никаква индикация в подобна посока не е дадена от авторката на темата, напротив - изтъкнато е като голям проблем, че авторката била в България, а той в Испания, на 3000км. Ако беше гастарбайтер, не виждам защо би имало проблем - те са много мобилни гастарбайтерите, работят често сезонно (особено пък музиканти и подобни по-свободни професии). От там и логичното допускане, че той е направил някаква жертва - още една причина да не бъде атакуван толкова.

За каква реализация има музикант в Испания - държа си на мнението, че много по-добра отколкото в България. Ето примерно хора, които тук са направо за посмешище, като Краси Аврамов ("човека глас"), който работи май в щатите, Деян Неделчев - Икебаната, който е на канарските острови и много други. Занимават се с развлекателна дейност по ресторанти и заведения, забавляват богатите западни и руски туристи, които почиват на страхотните испански плажове - със сигурност имат повече хляб отколкото у нас, където се търси нещо средно между Азис и Глория и то за кратко през сравнително късия летен сезон.

Иначе мерси за оценката на мнението

По отношение на "прекрасните" мъже - аз лично изобщо не претендирам да съм прекрасен, даже напротив - нито изглеждам добре, нито печеля достатъчно (по форумните стандарти), доста умен съм, но това е по-скоро недостатък в една връзка. Язвителен съм, на всяка манджа мерудия, с прекалено високо самочувствие, същевременно доста неуверен и притеснителен интроверт с висок невротизъм, който доста често свръхкомпенсира тези си недостатъци по дразнещ начин - абсолютно не е нещо, което се търси от типичната жена  Така че това, че съм зает, нищо не говори за заетостта на "най-прекрасните" мъже, но е факт, че повечето ми познати, които смятам за поне отчасти готини мъже (каквито се описват тук), са частично свободни единствено в сексуално отношение и то само тези от тях, които са ОК с изневярата. А в качеството им на любовници надали ще има по-често секс отколкото през 2-3-4 дни, защото все пак се прави тайно от семейството и изисква организация някаква. Мъже на 35, които не са семейни, обикновено си имат причини за това - срамежливи, свити (сравнително често), играчи (по-рядко), разведени, с "багаж" - доста често. В никой от тези случаи не виждам големи поводи за хвалби - аз ако бях жена сигурно щях да се насоча към срамежливите и свитите, ама тогава пък идва проблемът с нивата на тестостерона...

Айде сега пък гореща. Хладка най-много
Добрите хора имат голямо сърце, а в голямото сърце място все ще се намери. Не се отчайвай 

По темата:
Първо - стоя си зад мнението, че да се преместиш от Испания (обратно) в България, не е кой-знае каква жертва. От Северна Америка е.
Второ - Извинявам се ако това ми мнение по някакъв начин обижда приятеля на авторката, не е преднамерено. Както и гастербайтер - не е лоша дума и аз не я използвам с някакъв сарказъм. Живял съм в Западна Европа и изказвам моя опит.
Трето -  в Мадридския Симфоничен оркестър има 2-ма българи-цигулари !!! Проверих. Мъж и жена, мъжът обаче е на контракт, не е сред солистите все пак Това е на шега, не вярвам приятеля на авторката да е точно този, но ако е, свалям му шапка. Тогава е направил сериозна жертва.
Четвърто - Няма място по света, където музикантите и изобщо артистите да не се оплакват, че нямат поле за реализация и обществото не ги оценява. В действителност способните са много по-ценени и даже обичани в сравнение с която и да е друга професия.
И пето, последно. Напълно отговарящ на изискванията ѝ мъж (характер и физиология) е изключително слабо вероятно да намери. Ако е влюбена - ще намери начин да не се дразни от неприятните за нея черти. Ако се дразни все повече - значи не е толкова влюбена и да подходи прагматично - или се примирява и  затваря си очите, или се разделят.

Ти твърдиш, а дали мъжът на авторката е на същото мнение. Може да е бил в Мадридският Оркестър, може и да е ходил по селските фиести, щом е живял 10 години в Испания явно го е устройвало.

И какво значи - Мъжът обаче е на контракт.
До колкото ми стигат познанията контракт означава договор, без който в Испания е незаконно да се работи.

Може и хот-дог на улицата да е продавал, няма никакво значение, стресът от местенето не може да се подценява.

И аз зарязах чужбината, след доста годинки там, заради жана ми ... та да ви кажа не е имало никакъв стрес и връщането не оказа никакво влияние върху нагона ми, по-скоро на нея

Напълно я разбирам авторката- и аз съм като нея-- няма ли интимност буквално ми потъват гемиите. И пак говорим за интервалите, които тя е посочила- не за седмици без секс. Предложенията за излизания, за прекарване на някакво време заедно ме докарваха до тиха лудост и озлобяване към човека, който ми се нахвърляше преди още в коридора, а сега ми предлагаше да ходим на кино вместо да му отида на гости. Седях и си смучех отегчено бирата в очакване на момента "айде да ходим в нас", и когато той не идваше аз полудявах. Първо си ревях в нас, после постепенно започнах да го натискам и да правя скандали, да го обвинявам, че не ме харесва вече... Той пък започна с рефрена "ти ме използваш само за секс" (супер странно да го чуеш от мъж)! Уточнявам, говорим за гаджета. Сега си давам сметка, че отстрани изглежда сякаш при него чувствата се задълбочиха, а при мен останаха на ниво "приятели с привилегии", но аз наистина имах нужда от тази интимност! Без нея се чувствах грозна, без самочувствие, вечно на ръба да ревна, изнервена. И накрая се изморих, просто си казах (сама на себе си) щом той не ще... няма да го моля за секс. Започнах безропотно да се съгласявам на излизанията, без да очаквам секс и нещата малко по малко си дойдоха на мястото. И сега сме пак на фаза "безумно те желая"... Доста ми помогна книгата "Петте езика на любовта", съветвам авторката да я прочете. И да се въоръжи с малко търпение.

Мина ми през ум, че може би и това е оказало влияние..........
Ако 2 години са правили секс по телефона, като нищо му са се затлачили чисто физическите усещания.
Може да се е получил ефекта на пристрастеност към порното.

И аз така мисля, затова предложих психотерапевт.

При теб, както го обясняваш, не е било въпрос на високо либидо, а на силна неувереност и поне за мен, погрешно възпитание, че проявата на обич се изразява само в неставане от леглото.

Защо пък да е странно? Айде представете си обратния вариант - той Ви прави скандал, че твърде често ходите на кино или на ресторант, докато той има "НАИСТИНА ОГРОМНА НУЖДА ОТ ТАЗИ ИНТИМНОСТ"! Без нея се чувства "грозен, без самочувствие, изнервен", ама много! "Вечно на ръба да ревне" или да се сбие с някого (ако последното го прави насилник или агресор - значи да ревне. Ако "да ревне" го прави гей или с клинично нисък тестостерон - значи да се сбие - изберете си).

Е няма ли да Ви стане неприятно и на Вас, че Ви използва само за секс? Лошо няма ако е взаимна договорката "само секс" - чувал съм за такива приятелски отношения дето няколко дни не ставали от леглото, докато се претрили и двамата накрая и тя не можела да седи (явно доста сексуални и/или загорели са били хората), но обикновено не са толкова прости нещата - аз съм бил в такава връзка "само за секс" и имаше някакво емоционално неудовлетворение от страна на жената, въпреки че тя натискаше за подобна връзка и като цяло ми изглеждаше да извлича повече от секса отколкото аз. В края на връзката нито за секс имахме желание, нито за приятелство и изобщо са голям компромис подобни взаимоотношения и рядко водят до нещо качествено, вкл. и в сексуално отношение!

Ама не ги делете така нещата на мъже и на жени. Сега не ми се търсят статистики, но мисля, че пикът в мъжката сексуалност (когато на мъжете най-отчаяно ни се прави секс) беше сравнително ранен - към 18-20, докато при жените беше към 30, но независимо от това има безброй индивидуални разлики - на един му се прави повече, на друг по-малко, трети не знаел и не можел да мастурбира или смятал, че е тъпо да си във връзка и да го правиш, четвърти имал рекурсивна или реверсивна или каква там била сексуалност, дето можела без секс на 3000км, ама на 3см не издържала. Всякакви индивидуалности и предпочитания има. Както не е ОК мъж да гледа на жена само като на сексуален обект, така не е ОК и обратното. Може на някой мъж да му е неудобно да си го каже (поради същите глупави стереотипи), но вероятно ще му стане също толкова неприятно колкото на жена в сходната ситуация, ако не и повече. Особено ако е интелигентен мъжът

Това с "чувствам се грозна, нежелана и ми е необходима повече интимност" и дрън дрън е женският вариант на "боли ме много от постоянната ерекция по цял ден, бях на лекар и той ми препоръча да правя по-често секс". Никой не е длъжен да прави секс, ако не му се прави секс, да прави кунелингус или фелацио или анален секс или тройка или каквото друго Ви хрумне, ако не му/ѝ е приятно да прави, не е длъжен дори да ПРИЕМА въпросните ако не му/ѝ e приятно и т.н. Ама как може мъж да откаже да му правят фелацио или жена да откаже да ѝ правят кунилингус, то такова - стереотипите това и това. Всичко може (и в много случаи дори си има някакви съвсем рационални причини), приемете го и ще имате по-малко тревоги, притеснения, неудовлетворения и сексът ще стане на порядъци по-добър също, защото ще си го правите Вие двамата (или колкото Ви е кеф) секса, и то така както на ВАС ВИ ХАРЕСВА, а няма да правите секс така както обществото или хората във форумите или средата от приятелки/приятели е казала, че би трябвало да се прави! Ама без да се съобразявате с другия и неговата индивидуалност и моментно състояние няма как да стане.

Ай, стига бе! Колко трябва да ти е увредена психиката, че да ревеш у вас, защото някой не те е изджаскал?!
Ш'ма довършити!

Хаха

Хахахаха! И аз си го помислих. Прихнах да се изхиля гръмко, ама се сетих о'време, че детето спи!