Извинявайте, през работната седмица не ми остана време да се занимавам с превода, а и не ми беше лесно, защото Ерджан Кесал си е учен човек и многостранна личност със сложен изказ.
Останаха само няколко въпроса, които ще гледам да добавя до довечера.
***
Ще гледаме Ерджан Кесал за пръв път с главна роля в сериал. При това в един много обещаващ сериал. Едже Улусун разговаря с Кесал лекаря, писателя, сценариста и актьора в още от сега приковалия вниманието с трейзъра си сериал „Ямата” по ШОУ ТВ.
Мислила съм си кога ще се върне на екран изигралия малка роля във „Вътре” Ерджан Кесал. Мина известно време, но в крайна сметка ще се появи пред нас в доста различна роля на сърцатия и твърд Идрис Кочовалъ в скоро излизащ на екран сериал. Вижте в трейзъра какво казва „ Аз съм Идрис Кочовалъ. Създадох един нов град. Винаги съм пазил гърба си. Взимам приятелите до себе си, а душманите си наказвам.”
Преди всичко искам да попитам за участието в проекта, дълго е трябвало да бъдете убеждаван
Аз съм лекар по професия и дълго време съм работил тази работа. Все още работя в една болница. Но причината да дойда в Истанбул е филмовата индустрия. Не съм се стремил към актьорството, а към режисьорството. Но не се получи веднага. И без това през 1990 нямах такъв голям шанс. При всяко положение някои съвпадения, които с години сте носили в главата си ви се изясняват в последствие. Нито едно съвпадение не е без значение, едно такова съвпадение е съпругата ми Назан /тя е актриса/. В киното влезнах като сценарист. Актьорството за пръв път го го усетих във филма „Три маймуни”, помагайки на Нури Билге Джейлян. Стилът ми бе разбираем и харесван, актьорската работа дойде много след това. Докато се подготвяше и чаках заснемането на мой сценарий ми се обадиха от Ай Япъм „ Батко, стани гост актьор в един сериал, но моля първо прочети сценария”. Приех да играя 3-4 епизода и да умра след това в сериала „Вътре”. Професионалното отношение на продуцентската къща Ай Япъм ми хареса много. Харесах и сценария. Това те провокира да се включиш. Ако искаш играй като актьор, ако искаш бъди режисьор, когато текста е хубав ви пленява и ви включва в проекта. А и ви дават пари ,ако искате да играете. Харесах и ролята. Накрая , промених ангажиментите си за тази година и взех решение да работя с тях. Дано да е за хубаво.
Какво точно ще представлява работата, с която взехте решение да се занимавате?
Много напрегната работа. Знам го от съпругата си Назан, понякога с месеци не я виждам. Това е работа, с която не смятам да продължавам задълго и да я практикувам с такова темпо. Затова и не ми се налага да съм куражлия. Имаме и син, на който трябва да отделяме време. И това е една от причините.
Казвали сте „В два след полунощ ставам и пиша до седем сутринта, защото обичам тъмнината и тишината.”Работата ви ще промени режима ви.
Така е. Айпада ми вече ще е постоянно в мен, на него ще бъде това, което трябва да чета. Но тук, за да е направена една работа професионално, непременно трябва да ми остава време за нея. Надявам се да продължава все така. Искам всяка година издавам една книга и да пиша по един сценарий. За да го правя това трябва да чета много. Не е възможно някой, който не чете да пише добре. Ако го правите след известно време ще се изчерпате и тази работа скоро ще свърши. Надявам се единствено, едновременно с работата да ми остава врем и да чета. За това трябва да се постарая и да съм дисциплиниран.
Добре, а какво ви привлече в характера на Идрис?
Той е тип, който не прилича на този, който бях преди да започна да се занимавам с актьорство. Много сме различни, колкото са различни един певец от Йозгат и един общ работник от Адана. Израз, който съм срещал в книга на Тарковски – „С вътрешните особеностите на характера ви трябва да препокриете театралния образ, който изграждате.” С темпераментът, който ще играя се препокрива с моя темперамент. По този начин чувствам характера, който играя по-близък. Продължавам да живея със старата си професия – медицината. Като медик мога да ги наблюдавам и разбирам по-задълбочено. С целия опит, който съм натрупал, покрай професията си съм се запознал с много хора и характери и съм ги направил близки приятели. Познавам и Идрис Кочовалъ. Баща, който се опитва да да закрепи семейството си и да го опази сред бързите и големи промени в Истанбул. Силна личност, която държи на вътрешните си ценности. Познавал съм такива хора, докато практикувах в Каитхане, Чаалаян, Окмейдан.
Във фрагмана имате имидж на „Кръстникът”.
Така е. Метин Ерксал е казал, че на света всички филми всъщност са заснели своя собствена история. Затова не се вживявам особено и не трябва да има страх от това, че няма големи, детайлни прилики. Защото в края на краищата изкуството е един колаж и всичко, което е направено преди вас е много ценно. Америка е написала тази история за собствената си реалност и време и за собствената си мафия и вече се е отчела за това. А ние разказваме една история в Истанбул през 2000 година, т.е. през 21 век. Освен това ако е адаптация на „Кръстникът”, то той не би бил толкова успешен.И без това всички герои са истински, а не от картон и пластмаса. Диалозите, развитието на историята, връзките между героите са истински, логични и автентични.
Има ли допирни точки с истинската ви самоличност?
Това, което казахте е малко плашещо. И аз мигрирах към Истанбул. През 1990 учех в Измир. После продължавайки в Анкара дойдох в Истанбул. Причината да го направя беше желанието ми да се реализирам, да изкарвам прехраната си и да осъществя мечтите си. Всъщност всички, каквото и да правим искаме да се задържим в този град. Аз искам да се задържа като лекар. Идрис е искал да бъде работник. Имаме допирни точки. Идрис е имал подобна история. Прави квартал от блатото и го защитава. Някои неща за различни, разбира се. И той има етични норми от които не се отказва, като мен. Гради честни отношения с живота. Изглежда суров на вид и по това прилича на мен.
Думата „Яма” каква картина възпроизвежда във вас?
Излизане от Ямата. Точно това е. Ямата, едно място, което иска да се откъсне от нея. Много прилича на Каитхане, мястото, където живеех през първата година, когато пристигнах в Истанбул. Работех в поликлиниката на Каитхане. Там се заклех да помагам на хората и практикувах професията си. Наблюдавах хората. Написаната история в този сценарий ме връща там. Там сред хората слушах само тази реплика, станала като поговорка – „Останахме тук в ямата на Каитхане без да се можем да се отървем. „ Същото повтаряха и колегите ми – „Ерджан, да се махнем от поликлиниката на тази яма-Каитхане.” Винаги историите са за излизане от яма. И ти да дойдеш в Истанбул с очите на лаик ще счетеш, че тук е яма. Ако се измъкнеш от тук ще бъдеш много успешен и силен. Но нещата въобще не са такива, за каквито ги смятаме. Чухте в сериала – „Всъщност Истанбул е една яма...”
Сценарист, лекар, актьор… имам усещането, че в едно тяло има много хора, докато ви гледам..
Много професии съм практикувал, но по диплома единствената ми специалност е медицината. Пътувам много. На борда на самолет например се случва нещо, веднага търсят лекар. Някой да иде да успокоя съвестта си викам, но никой не излиза и аз отивам до пациента. Но работата като лекар ми даде увереност да практикувам и много други професии. Когато не поставяте на първо място парите, това ви мотивира повече и ви освобождава. Най-вече позволява да не съм принуден да играя във всеки предложен сценарий. Тук практикувам актьорството, после се връщам в болницата като много по-добър и разбиращ лекар. Разбирам пациентите си по-добре. Затова медицината ми отваря нови вдъхновяващи врати. По този начин аз продължавам да работя професията си и живея в реалния си живот. Т.е. това е моята същност. Сега не практикувам в действителност професията си, а правя бизнес. Може би в бъдеще ще съм принуден да пиша сценарий или книга. И още, не актьорство, а режисьорство може да практикувам. Каквато и професия и работа да практикувате ще ви бъде от полза.
Какво искате да правите след това?
Преди всичко искам да се занимавам с кино. Ще продължавам да чета. Ще заснема филм, предвиден за пролетта на 2018, който отложих заради този актьорски ангажимент, тече подготовката. И най-важното ще наблюдавам как расте сина ми. Вече ще мога спокойно да заживея зад филмовата камера. Имаме намерение да отворим ателие или театрално училище, в което да преподава съпругата ми. Работим по осъществяването му и в бъдеще ще съм зает и с това.
Книга?
И 2017 няма да остане без книга. Излиза следващия месец. Казва се „Всъщност”. Съдържа мои нови и стари интервюта. Ще бъде изложена на панаира на книгата през ноември.
Майка ви е казала „Ако много го искаш, непременно ще стане, детето ми.” Вие какви подобни напътствия ще дадете на сина си?
Майка ми беше неграмотна селска жена. Но винаги съм се удивлявал колко зрял и мъдър човек е била. За това винаги разграничавам знанието от мъдростта. Но като че ли знанието не върши особено много работа, когато в днешно време живеем в свят, в който не се цени особено мъдростта. Именно за това много ме боли за сина ми, че ще живее в подобна среда. Синът ми ми се доверява и приема това, което казвам сериозно. И това е, което искам. И аз съм наясно, че това се постига с много търпение и разбиране.
Говорейки за това ми напомняте на Умберто Еко. Забелязали ли сте, че мислите ви се препокриват?
Обичам го и го чета. Това, което казвате е вярно. Освен това Едуардо Галеано, Джон Бергер са писатели, които мога да следвам. Освен Еко, добавям и тези двама автори.
Виж целия пост
Останаха само няколко въпроса, които ще гледам да добавя до довечера.
***
Ще гледаме Ерджан Кесал за пръв път с главна роля в сериал. При това в един много обещаващ сериал. Едже Улусун разговаря с Кесал лекаря, писателя, сценариста и актьора в още от сега приковалия вниманието с трейзъра си сериал „Ямата” по ШОУ ТВ.
Мислила съм си кога ще се върне на екран изигралия малка роля във „Вътре” Ерджан Кесал. Мина известно време, но в крайна сметка ще се появи пред нас в доста различна роля на сърцатия и твърд Идрис Кочовалъ в скоро излизащ на екран сериал. Вижте в трейзъра какво казва „ Аз съм Идрис Кочовалъ. Създадох един нов град. Винаги съм пазил гърба си. Взимам приятелите до себе си, а душманите си наказвам.”
Преди всичко искам да попитам за участието в проекта, дълго е трябвало да бъдете убеждаван
Аз съм лекар по професия и дълго време съм работил тази работа. Все още работя в една болница. Но причината да дойда в Истанбул е филмовата индустрия. Не съм се стремил към актьорството, а към режисьорството. Но не се получи веднага. И без това през 1990 нямах такъв голям шанс. При всяко положение някои съвпадения, които с години сте носили в главата си ви се изясняват в последствие. Нито едно съвпадение не е без значение, едно такова съвпадение е съпругата ми Назан /тя е актриса/. В киното влезнах като сценарист. Актьорството за пръв път го го усетих във филма „Три маймуни”, помагайки на Нури Билге Джейлян. Стилът ми бе разбираем и харесван, актьорската работа дойде много след това. Докато се подготвяше и чаках заснемането на мой сценарий ми се обадиха от Ай Япъм „ Батко, стани гост актьор в един сериал, но моля първо прочети сценария”. Приех да играя 3-4 епизода и да умра след това в сериала „Вътре”. Професионалното отношение на продуцентската къща Ай Япъм ми хареса много. Харесах и сценария. Това те провокира да се включиш. Ако искаш играй като актьор, ако искаш бъди режисьор, когато текста е хубав ви пленява и ви включва в проекта. А и ви дават пари ,ако искате да играете. Харесах и ролята. Накрая , промених ангажиментите си за тази година и взех решение да работя с тях. Дано да е за хубаво.
Какво точно ще представлява работата, с която взехте решение да се занимавате?
Много напрегната работа. Знам го от съпругата си Назан, понякога с месеци не я виждам. Това е работа, с която не смятам да продължавам задълго и да я практикувам с такова темпо. Затова и не ми се налага да съм куражлия. Имаме и син, на който трябва да отделяме време. И това е една от причините.
Казвали сте „В два след полунощ ставам и пиша до седем сутринта, защото обичам тъмнината и тишината.”Работата ви ще промени режима ви.
Така е. Айпада ми вече ще е постоянно в мен, на него ще бъде това, което трябва да чета. Но тук, за да е направена една работа професионално, непременно трябва да ми остава време за нея. Надявам се да продължава все така. Искам всяка година издавам една книга и да пиша по един сценарий. За да го правя това трябва да чета много. Не е възможно някой, който не чете да пише добре. Ако го правите след известно време ще се изчерпате и тази работа скоро ще свърши. Надявам се единствено, едновременно с работата да ми остава врем и да чета. За това трябва да се постарая и да съм дисциплиниран.
Добре, а какво ви привлече в характера на Идрис?
Той е тип, който не прилича на този, който бях преди да започна да се занимавам с актьорство. Много сме различни, колкото са различни един певец от Йозгат и един общ работник от Адана. Израз, който съм срещал в книга на Тарковски – „С вътрешните особеностите на характера ви трябва да препокриете театралния образ, който изграждате.” С темпераментът, който ще играя се препокрива с моя темперамент. По този начин чувствам характера, който играя по-близък. Продължавам да живея със старата си професия – медицината. Като медик мога да ги наблюдавам и разбирам по-задълбочено. С целия опит, който съм натрупал, покрай професията си съм се запознал с много хора и характери и съм ги направил близки приятели. Познавам и Идрис Кочовалъ. Баща, който се опитва да да закрепи семейството си и да го опази сред бързите и големи промени в Истанбул. Силна личност, която държи на вътрешните си ценности. Познавал съм такива хора, докато практикувах в Каитхане, Чаалаян, Окмейдан.
Във фрагмана имате имидж на „Кръстникът”.
Така е. Метин Ерксал е казал, че на света всички филми всъщност са заснели своя собствена история. Затова не се вживявам особено и не трябва да има страх от това, че няма големи, детайлни прилики. Защото в края на краищата изкуството е един колаж и всичко, което е направено преди вас е много ценно. Америка е написала тази история за собствената си реалност и време и за собствената си мафия и вече се е отчела за това. А ние разказваме една история в Истанбул през 2000 година, т.е. през 21 век. Освен това ако е адаптация на „Кръстникът”, то той не би бил толкова успешен.И без това всички герои са истински, а не от картон и пластмаса. Диалозите, развитието на историята, връзките между героите са истински, логични и автентични.
Има ли допирни точки с истинската ви самоличност?
Това, което казахте е малко плашещо. И аз мигрирах към Истанбул. През 1990 учех в Измир. После продължавайки в Анкара дойдох в Истанбул. Причината да го направя беше желанието ми да се реализирам, да изкарвам прехраната си и да осъществя мечтите си. Всъщност всички, каквото и да правим искаме да се задържим в този град. Аз искам да се задържа като лекар. Идрис е искал да бъде работник. Имаме допирни точки. Идрис е имал подобна история. Прави квартал от блатото и го защитава. Някои неща за различни, разбира се. И той има етични норми от които не се отказва, като мен. Гради честни отношения с живота. Изглежда суров на вид и по това прилича на мен.
Думата „Яма” каква картина възпроизвежда във вас?
Излизане от Ямата. Точно това е. Ямата, едно място, което иска да се откъсне от нея. Много прилича на Каитхане, мястото, където живеех през първата година, когато пристигнах в Истанбул. Работех в поликлиниката на Каитхане. Там се заклех да помагам на хората и практикувах професията си. Наблюдавах хората. Написаната история в този сценарий ме връща там. Там сред хората слушах само тази реплика, станала като поговорка – „Останахме тук в ямата на Каитхане без да се можем да се отървем. „ Същото повтаряха и колегите ми – „Ерджан, да се махнем от поликлиниката на тази яма-Каитхане.” Винаги историите са за излизане от яма. И ти да дойдеш в Истанбул с очите на лаик ще счетеш, че тук е яма. Ако се измъкнеш от тук ще бъдеш много успешен и силен. Но нещата въобще не са такива, за каквито ги смятаме. Чухте в сериала – „Всъщност Истанбул е една яма...”
Сценарист, лекар, актьор… имам усещането, че в едно тяло има много хора, докато ви гледам..
Много професии съм практикувал, но по диплома единствената ми специалност е медицината. Пътувам много. На борда на самолет например се случва нещо, веднага търсят лекар. Някой да иде да успокоя съвестта си викам, но никой не излиза и аз отивам до пациента. Но работата като лекар ми даде увереност да практикувам и много други професии. Когато не поставяте на първо място парите, това ви мотивира повече и ви освобождава. Най-вече позволява да не съм принуден да играя във всеки предложен сценарий. Тук практикувам актьорството, после се връщам в болницата като много по-добър и разбиращ лекар. Разбирам пациентите си по-добре. Затова медицината ми отваря нови вдъхновяващи врати. По този начин аз продължавам да работя професията си и живея в реалния си живот. Т.е. това е моята същност. Сега не практикувам в действителност професията си, а правя бизнес. Може би в бъдеще ще съм принуден да пиша сценарий или книга. И още, не актьорство, а режисьорство може да практикувам. Каквато и професия и работа да практикувате ще ви бъде от полза.
Какво искате да правите след това?
Преди всичко искам да се занимавам с кино. Ще продължавам да чета. Ще заснема филм, предвиден за пролетта на 2018, който отложих заради този актьорски ангажимент, тече подготовката. И най-важното ще наблюдавам как расте сина ми. Вече ще мога спокойно да заживея зад филмовата камера. Имаме намерение да отворим ателие или театрално училище, в което да преподава съпругата ми. Работим по осъществяването му и в бъдеще ще съм зает и с това.
Книга?
И 2017 няма да остане без книга. Излиза следващия месец. Казва се „Всъщност”. Съдържа мои нови и стари интервюта. Ще бъде изложена на панаира на книгата през ноември.
Майка ви е казала „Ако много го искаш, непременно ще стане, детето ми.” Вие какви подобни напътствия ще дадете на сина си?
Майка ми беше неграмотна селска жена. Но винаги съм се удивлявал колко зрял и мъдър човек е била. За това винаги разграничавам знанието от мъдростта. Но като че ли знанието не върши особено много работа, когато в днешно време живеем в свят, в който не се цени особено мъдростта. Именно за това много ме боли за сина ми, че ще живее в подобна среда. Синът ми ми се доверява и приема това, което казвам сериозно. И това е, което искам. И аз съм наясно, че това се постига с много търпение и разбиране.
Говорейки за това ми напомняте на Умберто Еко. Забелязали ли сте, че мислите ви се препокриват?
Обичам го и го чета. Това, което казвате е вярно. Освен това Едуардо Галеано, Джон Бергер са писатели, които мога да следвам. Освен Еко, добавям и тези двама автори.
Явно и на сета добре си побърборва... в интервюто, споделено от Тара, така пише Йонер Еркан, най-младия батко на Ямач Кочовалъ, че е забавен събеседник и водят дълбокомислени разговори в караваната... 
Вай,вай, вай, вай.
Сладур... 
Ами сега?! Екранната ли, реалната ли партньорка... 
