Мартенчета 2017 - тема 6

 Днес София тренираше глас в колата. Сякаш ми кзваше :" Какво си писала ти по форумите, ма?" Е, в средата на околовръстното няма как да спирам, както и да плаче. Пях песни, целувах крака по задръстванията, но то детето си реве.

 И я хвана запек за два дена. Тя яде само колкото да опита храните, но май все картофи и банани яде преди това и стана белята. Днес е на сливи. Взела съм и круши, но чакам да узреят на прозореца  , че са като камък твърди.

И започнах тренировки. В седмицата я отишла веднъж я не, но се броя, че ходя 

 Ходих в зоологическата. Страхотно временце, направо разкошотия!
 

Е, няма как, аз затова писах, че понякога го оставям да пореве, но никога "възпитателно", а от зор.
И картофите ги харесва? Как й ги правиш?

Еее, доживях да ви изчета и да се запиша и аз в новата-стара тема. От 24.09 не съм чела и писала, защото първо бяхме за 8 дена на почивка, после докато оправя багажите и пуснах баткото на градина (2дена) и домъкна вирус, разболя и бебе и по прегледи всеки ден. Та да си призная, избягахме на почивката без децата. Събрахме двете баби вкъщи, че е широко, имаме двор, а е и по-лесно. Бяхме го запланували отдавна, но аз до последно се двоумях и реших и събрах багажа няколко часа преди полета. Притеснението ми идваше най-вече от беб, който не искаше да пие кърма от шише, но последният ден преди да тръгнем, смених биберона с каучуков и той пропи все едно от как се е родил пие от шише. Е с доста угризения, но тръгнахме и сега не съжалявам, защото в крайна сметка не сме ги оставили на чужди хора и знам че са били дори по-добре обгрижвани и от мен, а аз 20 дена по-късно се чувствам още заредена от почивката и преживяванията. После баткото, както казах 2 дена беше на градина и болен седмица вкъщи. Миналата седмица в четвъртък го заведохме и същата нощ вдигна температура 38,6 без нищо (няма сополи, кашлица, никакви оплаквания), и в петък не го пуснах, защото помислих, че е настинал на басейна (в ДГ имат плуване), но повече нищо. И мисля утре да го пращам, че една ревност го е обзела напоследък и е като залепен за мен и не иска никой друг, дори баща си. Дразни се когато трябва да кърмя и преспивам брат му. Какво ще правим не знам. Откакто съм родила номер 2,майка ми я бяхме командировали вкъщи, та тя вършеше почти цялата домакинска работа и за бебчо помагаше. Вчера например оставихме малкия при нея, а с баткото отидохме на покупки и разходка в София. Ще ми е много трудно, но ще трябва да влизам в релси. И последно да се похваля, че за 2 седмици изкара два зъба, но още има сополи и само се моля да са от зъбите. По-късно ще опитам да се включа по дискутираните теми

Ехооо, как сте, банда? Завърнахме се ние от ексурзия до Валенсия. Изкарахме чудесно, а най-малкият турист се държа стра-хот-но.

Утре сме на консултация, а Марти отново е незахранен и незабелен Очаквам мъмрене от педиатърката. Миа 1, благодаря за споделеното за уролога.
Връщам се да чета назад.

Привет и от нас ! Ние сме добре , само дето аз отново повече от седмица не съм влизала във форума. Почти никакво време нямам. Вчера свекърва ми ни беше на гости , оставихме я заедно с беба , а ние с таткото и каката  ходихме да садим дървета за Новата гора на София🌱😀. Днес пък всички ходихме в Зоопарка , беше чудесно. За съжаление от утре се захлажда и може би близката седмица няма да я изведа.
Утре сутрин ще я водиме за последния Синфлорикс. Дано всичко мине добре!
162 благодаря за книгата , отворих я и ако не заспя ще чета. Имам нужда точно от съвети , как без да се изнервям да възпитавам каката , която принципно е много възпитано дете , но понякога е неудържима😐.
Скреч, изключително полезно беше да прочета пебликуваното от теб. Аз мисля , че и друг път съм споделяла , у нас още за каката , когато се роди , купихме кошара за хола , легълце за спалнята и тъй като не можехме да го залепиме за спалнята , взехме и едно такова. Ами ... какво са ви кажа и тогава и сега нито една от тях не спи в тях .... Всички сме на спалнята. Като дядовата ръкавичка сме , но се свиква. И двета предпочитат да се гушкат Изнервям ке понякога , но като цяло и двамата с мъжа ми сме приели положението. Аз продължителен плач не мога да издържа! Надявам се все по някое време да ги отделиме и да спят в тяхната стая. Времето ще покаже , само живи и здрави да са ни!
Лека нощ от мен засега😉

 Гроздето получи висока оценка.  Беля го и чупя на парчета зърното. Според ЗВБ цяло зърно, макар обелено, било опасно, че формата е такава подходяща за запушване на гърло. Тъй че минах на педагогическо, но вместо с микродози, отидоха 4-5 зърна грозде.
 И крушата много хареса. И на мен ми хареса. Не се бях сещала да купувам за нас.

 Напоследък мамина петифурка трудно спи без мен и в будно състояние се разстройва, ако я оставя или я държи друг. Другите деца имат желание да играят с нея, но тя се дърпа и мръкна за мен. Не се оплаквам де като знам колко бързо хвръква това време изобщо не го правя на въпрос ( за разлика от баща Ь) (и нали знаете, че Ь е И с ударение на смотаната ми кирилица   )
 И пак минутки за писмени размисли   : Когато някой ми казва нещо, например обяснява как бързо ще отлети бебешкия период, аз разбирам и се съгласявам с това. Обаче само след като го преживея и сама с опит стигна до това заключение, го разбирам истински. Преди това просто съм се съгласявала, но не съм го усещала. За мен времето си е вървяло нормално и дори супер бавно, когато съм била изморена, искала съм да свърша сто неща, а детето не ми е позволило.
 Макар да ми предстоят още безброй житейски уроци, като на всеки човек, смея да кажа, че оценявам как отлитат първите години и не си заслужава да пропускам това, което не може да се навакса. Пак се ядосвам, когато виждам, че домакинството не върви, но  това не ми пречи да се наслаждавам на времето с детето. И сега, като я усетих, че нещо отказва да ходи в други ръце, това не ми натежа.
 Пък и има други положителни черти - успявам да редя пъзел с нея. Не дълго, но колкото да си направя кефа.

 Някой пита за професията ми, нямам общо с психологията. Но съм любител философ  

Кайо също е в период, в който се разстройва ако не съм в стаята, най-малко. Баща му вика, вече не може без теб, а на мен тайничко ми е кеф
На него му хареса круша, ябълка, банан и авокадо. И хляб. Сладък картоф е малко на кантар.
Щях да забравя, че днес сме на нефролог, да видим бъбречното легенче как е. Дано е израснал проблема
Трябва да се приготвям за излизане, а аз пиша, ли пиша

Стискам палци всичко да е наред при нефролога. Пиши после

Наполовина е намаляло. Или по-скоро бъбречето е порастнало, а легенчето не. След 6 месеца контролен преглед. Надявам се тогава да е съвсем добре

Точно сутринта и аз мислих да споделя, че последните дни наблюдавам Мартин как ме търси, признавам си, че ми харесва, но и в същото време искам да е спокоен и като ме няма, да стои при всеки.
Какво да ви споделя, свекърва  ми намерила един остатък от пюре с МЕСО в количката (от вчера е там) и го дала на Мартин. Прибирам се вкъщи и гледам пюрето от днес си стои в хладилника, повярвайте нещо със скоростта на светлината мина от корема до мозъка и пак се върна. Запазих самообладание и питах ММ спокойно кое пюре дали на детето и познайте.... добре , че свекърва ми я нямаше вкъщи , а свекър ми дойде и се извини, защото сутринта на него казах "пюрето е в хладилника". Кажете ми, нормална ли е тази жена, отворено пюре в количката!?! Как ще го даде, за бога 😡  разревах се от нерви, а свеки още не съм я виждала. Аз ли прекалявам, или наистина това е недопустимо !?  Онзи ден случайно я хванах как олиза лъжицата от кашата и тръгна пак да му дава, скясках я, усмихна се само и вика ОК, дай друга лъжица. Но днес, да даде старо пюре и то с месо , това мина границата.

Жеран, аз бих реагирала по същия начин ... Принципно съм голяма паника и понякога се шашкам в повече , а за децата си съвсем ! Не знам къде и е мозъка на свекърва ти ?! Но аз бих си поговорила с нея доста сериозно. Излишни нерви не ти трябват.

Недопустимо е, разбира се, това ако ми е в къщата

Направила го е от незнание, но съм сигурна, че на детето нищо няма да му има. Не се ядосвай, виж по би ме ядосало облизването на прибора, аз се усещам, че го правя и хвърлям постоянно лъжици.
Аз днес цял ден съм сама с детето, таткото още го няма.
Не знам как се карате със свекървите си, може би, защото не живея с тях, но не мога да си представя да повишавам тон или да правя забележки. И мен ме дразни, но изпитвам неудобство и мълча. Откакто станах майка всъщност омекнах, трябва нещо много да ме притесни, за да си кажа.
Моето момче е много любеобвилно, все целува и прегръща. Целувката е лигавене във вид на захапка. Обаче не бих казала, че не може без мен. С баща си също се чувства добре. Да ви кажа, искам да е адаптивен, да не се привързва прекалено много. Тъпотия е, но вече съм на години и не искам детето ми да страда много, когато мен ме няма. Ако бях по-млада, нямаше да мисля така.

Оххх ами тъпо е, как ще даде старо пюре и то с месо. Няма оправдание ... Тя би ли яла храна стояла 24ч на топло. Много безотговорно.
И облизването също. Просто гадно!

И двете биха ме вбесили.
Правя забележки. Като се държи неадекватно...

Миа, ти си му майка, няма как да не се привърже към теб, освен ако не се държиш с него лошо, което не вярвам.

Охх, за пръв път не ми се е доспало по това време, това мляко с нес следобяд ще ми разкаже играта