Православието като начин на живот-7

Джуд,
Благодаря за споделеното. Моите представи да бъда  "себе си " са напълно неясни, понеже аз самата  се опознавам, анализирайки реакциите си в дадени критични моменти: на радост или  страдание....Господ ме познава, но аз себе си: не.  Поне разбрах, че обръщайки се към Христос, имаме искреното желание , да се освещаваме......честно казано, за живота  в другия век си забраних да мисля.
Когато се обърнах към православието, изобщо не знаех, че  това е цел, заложена в основата му. Спасение на душата, живот в другия век, придобиване на благодатта....със съответните средства.
Аз си мислех, че душите ни са безсмъртни (едва ли не по подразбиране)  и всичко си се развива според силите ни и помощта на Бога.
Изобщо не знаех и не вярвах в демони, в зли сили, в поднебесни сили на злото. Не знаех, че те могат да имитират, да се преобразяват и да хващат умело в мрежите си който си пожелаят......светиите са им били нееднократно техни жертви.
Най - големият си ужас изживях, осъзнавайки, че това не е просто измислица, а че е факт.
А за Живота след Съда (както разбирам - живот в бъдещия век - тези, които са спасени по благодат)  , за който ясно е казано, че е за малцина, а другите са глина, прах и и пръст, не мисля.  Забраних си, защото блокирам и не мога да си гледам и възпитавам детето,  реално ми звучи все едно съм обречена...
От гръцките съвременни духовници, много благотворно ми се отразява Лимасолски.
Ще потърся да прочета и аз нещо от Харалампос Пападопулос.

Да, и аз не мисля, че е добре да се мисли за тези неща. Наистина могат да те погълнат. Случвало ми се е, хем осъзнавам, че не трябва, хем не мога да спра да се притеснявам и да се "ослушвам" за разни демони. Сега се сетих и за един друг хубав съвет, май го имаше в една статия от сайта pravoslaven-sviat. Там един свещеник беше посъветвал да вървим по по-приятния път към Бога - да не мислим за лошото, да знаем, че имаме грехове, но да не почваме да мислим и даже май се казваше в молитвата да не се концетрираме върху тях, защото тогава ни поглъщат. А по-скоро да мислим за любовта си към Него, за доброто, което ни дава. Хубаво е това, но и другото съществува, съгласна съм.
На мен понякога някои разкази ми звучат като легенди. Примерно някъде четох за една история уж от Гърция, съвременна, едно момиченце като разбрало, че баща му е болен от тежка болест, самичко се помолило на Бог да го вземе него вместо баща му и починало. Чела съм и за една монахиня, която забременяла от някого и после се молила: "Господи, моля те, вземи греха ми" (не цитирам точно, но в този смисъл беше) и детето починало. Не ми допадат много такива историйки.

P. S. На мен ми харесва да мисля за живота отвъд, от гледна точка на това, че имам някаква надежда. Че не всичко свършва тук и сега. Това ми помага да приемам смъртта по-лесно, защото, ако я нямаше тази надежда, сигурно би било изключително депресиращо. Не че съм губила много близки хора, нямам право да говоря, при положение, че хората преживяват такива тежки загуби, но един-два пъти имаше смърт на близки хора покрай мен и се успокоявам с това и се надявам да не страдат там.

Исках да се включа по темата за греха, и за децата.

Моята гледна точка е, че е важно самите ние да се стремим да избягваме греха, доколкото можем и имаме благодат затова. Нека четем Библията - така разбираме какво да избягваме, какво наранява Господ, какво е грях. Оттам нататък трябва да сме наясно, че сме пръст и че може да се случи да се подхлъзнем и съгрешим. В Библията ясно е описано какво би трябвало да направим - истинско покаяние!! Господ е сърцеведец - вижда сърцето на човека, и знае кога истински съжаляваме за греха, и кога е престорено. И това трябва да се случва през целия ни живот -   бягство от грях, доколкото ни е по силите, и истинско покаяние, когато се случи да паднем.

За планирането на децата. Има много теми, по които не можем да разберем в пълнота какво е мнението на Словото, като например, тази за контрацепцията. Има много въпроси, по които, всеки човек постъпва според съвестта си, и духовното си ниво. Едни са много напред във вярата и упованието си в своя Господ, и могат спокойно да се оставят в ръцете на Бога, и за броя деца, и за тяхното отглеждане. Други, нямат това усещане, и това за мен, не е грях. В противен случай щеще да има заповед за това. А заповедите знаем кои са - не убивай, не лъжи, кражба, завист и прочие. Това са големите грехове и по тази част трябва да работим върху себе си. Но има много други малки ситуации в живота ни, които всеки християнин реагира според нивото, до което е достигнал, и тогава правилото на единия, не важи за другия. Това важи за пушенето, не/ядене на свинско, и много други неща.

 В заключение, нека просто се опитваме да сме угодни на Бога, според Словото Му, Той е наш Създател и знае, че не можем да бъдем перфектни!!
 

Как мислите, имаме ли радост в християнският си живот? Другите хора виждат ли в нас радостта от това да сме християни и от общуването ни с Бога? 
Бог иска от нас да имаме пълна радост, независимо от обстоятелствата в живота ни. Постижимо ли е?


Филипяни 4:4
Радвайте се всякога в Господа; пак ще кажа: Радвайте се.

1 Солунци 5:16
16 Винаги се радвайте.   
17 Непрестанно се молете.   
18 За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христа Исуса.

"Радостта е присъствието на Бога. Затова и старецът Емилиян казва, че отсъствието на радост означава отсъствие на Бога. Докато радостта, казва той, в живота на християнина е доказателство, че Бог действа в нас. Отец Александър Шмеман е още по-радикален и казва, че източник на лъжерелигиозността е неспособността да изпиташ радост. Тоест, ако живееш една изопачена форма религиозност, по какво  си проличава, че връзката ти с религията и въобще с Бога не е нормална? Да нямаш радост е доказателство за погрешните ти отношения с Бога или по-точно за погрешно отношение към това, което наричаш Бог.
Истинската радост не е просто емоция, не е просто успех или душевно въодушевление, а  плод на Светия Дух. В Църквата радостта е присъствие на Самия Бог в живота ни."

Много хубава е тази статия, можете да я прочетет тук: https://dveri.bg/wycq4

Lin Star
Много се радвам, че написа тази публикация. Мислела съм си за същото, личните ми 'узрявания' ме доведоха до усещането, че радостта в света почти няма нищо с радостта в Господа. И оттам идва затруднението да запазваме радостта си,  въпреки превратностите в земния ни път, особено тези, които живеят съвсем светски.

На теория е по-лесно да се осмисли, но когато в живия живот се сбъскаме със страданието (под всякаквата му форма), тогава идва и осъзнаването за радостта, дори и именно в страданието.

Иска ми се да ви попитам за следното изречение, прочетено в един материал по повод Богородичните пости и предстоящия голям християнски празник- Успение Богородично.
Богородични заговезни са - какво трябва да знаем

Какво означава това? До сега не съм знаела, че дева Мария се съединява със Сина си. Т.е.  Нейната душа се е съединила с Душата на Христос, който й е Син?
Или с какво точно?.....
Нейният Син нали е Бог Слово..И нали Бог е триединство- Отец, Син и св. Дух?
Има много монаси, свети отци, които са виждали Девата, това какво означава? Че тя се е отделила, от цялото, за да се появи в определен момент? Защото нали всичко е енергия...
Аз го разбирам така: нашите души, когато преминават в отвъдното, чакат в съответното енергийно състояние Съд ... а нейната, понеже е пречиста и свята, директно е вече в бъдния живот, съединявайки се със Сина, т.е. с Бог?

Здравейте, имам един въпрос и мисля, че тук е мястото да го задам. В момента не мога да отида до църквата да попитам, а и нямам много опит - преди изповед има ли дни, в които не се консумират храни с растителна мазнина?
Бабите покрай мен казват, че трябва 3 дни да не ядеш олио преди да се изповядаш и преди причастие. Така ли е? В календара за Богородичните пости няма дни отбелязани без растителна мазнина?! В събота ще се изповядам и в неделя ще взема причастие. Не искам да направя нещо не както трябва.

Здравей, Tolli! Доколкото знам трябва да се спазва пост на растителни храни 6 дни и на седмия, обикновено неделя се взема причастие. Няма ограничение във вида на растителните храни, но трябва да сме умерени в количествата. Сигурна съм, че може да се ползват растителни масла и храни с тях, както и маслини, ядки и семена. Също така съм проверила, че може да се ползват пробиотици, ако здравословното състояние го изисква. Изповедта може да се направи и предния ден, ако е удобно за вярващия и за свещенослужителя. За изповедта може да се подготвиш със специална книжка за тази цел, както и да си запишеш всичко на един или няколко листа, за да не пропусне нещо. Успех в поста, в духовното усъвършенстване и в пътя към Бога.

П.П. Има и тема за православните пости, където се обсъжда предимно какво консумират вярващите, в случай, че ти е интересно.

Аз постя от началото на постите , но специално за олиото и други растителни мазнини ми е питането. Благодаря ти!

Пак заповядай. Ето линк към темата Православни пости. На първа страница е указано подробно кога не се консумират растителни мазнини, кога може риба и изобщо всичко, свързано с храненето.
http://m.bg-mamma.com/?topic=1011001;topicrefid=19

Св. Паисий Светогорец е казал: "Блажени са тези, на които се отдало да опростят своя живот, да освободят себе си от примките на това светско усъвършенстване - от множеството удобства, равни на множеството затруднения, и да се избавят от страшната духовна тревога на сегашната епоха. Ако човек не опрости своя живот, то той ще се мъчи. Когато го опрости, той ще се избави и от тази душевна тревога."

Възможно ли е за светския човек да опрости максимално живота си и да се освободи от примката на "светското"? Какви духовни сили са необходими на светския човек, за да постигне това отърсване и освобождаване? Целият ни ден е низ от изкушения и опасности, лукавия ни дебне на всяка крачка, на всеки ъгъл, за да ни подхлъзне - сутринта ще се скараме с близките си, ще се ядосаме на детето; после в службата колежката ще ни вдигне кръвното; началника ще ни порицае; в градския транспорт ще се изнервим, защото някои говори силно по телефона; вечерта сме прекалено изморени и ядосани от тежкия ден и т.н и т.н.

Във всеки един от тези случаи можем да прогоним лукавия като си повтаряме най-силната молитва: "Господи помилуй!" и така се успокояваме, придобиваме нови духовни сили, смиряваме се. И Бог помага.

Според вас какво има предвид стареца Паисий с това опростяване на живота? Дали е имал предвид светския човек да захвърли "светското", да избере пътя на монашеството, за да се усъвършенства в духовен план?

Според мен е имал предвид да не се поддаваме на изкушения, да не се подлъгваме по излишни и лъскави неща, да не пилеем енергията си за глупости, да не се сливаме с масата, да внимаваме за неща, които могат да ни подхлъзнат и да следваме избрания път без значение  какво правят другите около нас. Да бъдем себе си и да не делим от своя акъл и от Божията воля независимо какво се случва. Да устоиш, дори и целия свят около теб да е подивял. Но за това се изисква голяма вътрешна сила, която далеч не всеки притежава.

Преди изповед нямаш ограничение, но преди причастие да. Моят отец ми е казал, че три дни преди причастие не трябва да се "блажи", т.е. трябва да спазваш строг пост.



Наистина се изисква голяма вътрешна и духовна сила. Много е коварен "дангалака" (както го нарича стареца Паисий). Дори в моменти, когато се чувстваш окрилен и вдъхновен, той ти подлага крак и те спъва.

Да, така е. Чела съм, че в моментите когато човек устреми душа най-силно към Бога точно тогава нечестивия го подлага на най-големи изпитания.
По горния въпрос също мисля, че се има предвид и буквално да запазиш живота си скромен, прост и спокоен, далеч от стреса и суетата, далеч от жаждата за постоянни придобивки и нечестиви развлечения и зрелища, в спокоен, радостен труд и връзка с природата, както нашите предци.

Здравейте! Не знам дали въпросът ми е за тази тема, но реших да попитам. Скоро ще се навършат 40 дни от смъртта на баба ми. Погребението беше с граждански ритуал. Не съм хич наясно с разните обреди, традиции и т.н., затова днес реших да отида до църквата и да попитам какъв е реда за 40 дни. Жената в църквата ми каза, че първо трябва да се направи опело в самата църква, т.е. един вид да се погребе баба ми на 39-я ден, а на следващия ден да се извика свещеник на гроба и да се направи равненка, като се прочете молитва. Всъщност питането ми е дали опелото е задължително? Тя вече си е погребана по установения ред с граждански ритуал. Аз искам просто да се прочете молитва, за да си отиде спокойно душата. Та възможно ли е?

Sea5, Бог да прости Вашата баба и да даде утеха на вас, нейните близки. Опелото е важна, основна молитва за починалия, без която не може да се правят панихиди по- нататък. То не е просто някаква традиция, а е силна молитва за човека, който е преминал от този свят по пътя към отвъдното. Защото човешката душа е безсмъртна и единственото, което можем да направим за нея в този момент е да се молим. Такива молитви са опелото, панихидите и разбира се, частните молитви на близките. Хубаво е, че се грижите за Вашата баба и сте отишла в църквата. Говорете пак, но със свещеника и той ще Ви обясни. Гражданският ритуал няма отношение към душата, той е по- скоро за близките, на които със сигурност не е леко. Но ако искаме да се погрижим за душата на починалия и сме християни, трябва да се обърнем към църквата. Ето някои линкове, които се надявам да бъдат полезни:
http://pravoslaven-sviat.org/za-smyrtta/
http://www.pravmladeji.org/node/238