Благодаря за споделеното. Моите представи да бъда "себе си " са напълно неясни, понеже аз самата се опознавам, анализирайки реакциите си в дадени критични моменти: на радост или страдание....Господ ме познава, но аз себе си: не. Поне разбрах, че обръщайки се към Христос, имаме искреното желание , да се освещаваме......честно казано, за живота в другия век си забраних да мисля.
Когато се обърнах към православието, изобщо не знаех, че това е цел, заложена в основата му. Спасение на душата, живот в другия век, придобиване на благодатта....със съответните средства.
Аз си мислех, че душите ни са безсмъртни (едва ли не по подразбиране) и всичко си се развива според силите ни и помощта на Бога.
Изобщо не знаех и не вярвах в демони, в зли сили, в поднебесни сили на злото. Не знаех, че те могат да имитират, да се преобразяват и да хващат умело в мрежите си който си пожелаят......светиите са им били нееднократно техни жертви.
Най - големият си ужас изживях, осъзнавайки, че това не е просто измислица, а че е факт.
А за Живота след Съда (както разбирам - живот в бъдещия век - тези, които са спасени по благодат) , за който ясно е казано, че е за малцина, а другите са глина, прах и и пръст, не мисля. Забраних си, защото блокирам и не мога да си гледам и възпитавам детето, реално ми звучи все едно съм обречена...
От гръцките съвременни духовници, много благотворно ми се отразява Лимасолски.
Ще потърся да прочета и аз нещо от Харалампос Пападопулос.