Православието като начин на живот-7

Всички си мълчат и аз пак ще си кажа мнението по казуса на NOVA NADEJDA.
Смятам, че деца, които са във възраст за изповед сами си носят отговорността за действията си пред Господ и сами трябва да осмислят постъпките си, и намерят покаянието си.
Тази възраст не знам дали е точно 7г. (някои деца са емоционално недорасли и на 9г., други злосторничат съвсем съзнателно по-рано), но пълнолетие ми се вижда твърде много. Не, че акълът им е много на тинейджърите, но към 11-12г. със сигурност почват да си изграждат вече морални и етични норми. Фактът, че след време детето се разкайва и съжалява е доказателство, че вече си е създало представа кое е правилно и кое - не, но под влияние на бушуващи хормони, недозрял характер, неустойчива воля се подава на изкушенията.
Родителите е ясно, че отговарят за поведението на детето си пред обществото и пред закона (ако се налага покриване на материални щети). Аз лично бих се чувствала отговорна и пред съвестта си, и би ми било тежко от угризения тип: "Направих ли всичко, което можах?" Това не означава, че родителят не се е постарал, но едва ли са много родителите, които биха махнали с ръка и да кажат: "Голям е вече, да се оправя сам". Макар и да сплашват детето с тази реплика, им гори отвътре.
Отговорността на родителите пред Господ само те самите могат да я осъзнаят. Къде е тънката граница да спреш да дуднеш на подраствашия и да почнеш смирено да се молиш за него? Кое ще бъде по-ползотворно?
Срещала съм доста често споменаване на подобни проблеми в проповедите на лимасолски митрополит Атанасий  и на архимандрит Андрей Конанос.
Децата имат причини да са лоши
Децата имат причини да са лоши 2 част
Боже мой, Ти си една прегръдка!
Тревожиш ли се за децата?

От четене и аз съм разбрала нещата, написани от M_I_A.
Тези дни попаднах на един материал , който за мен лично е много полезен, понеже дава сентенция за духовния свят и православната вяра. Материалът е тежък ( поне за мен) за четене, но в него става дума както за децата, така  и за роднинските връзки.
Предупреждавам, че не съм се консултирала с духовник или укрепнал във вярата човек, дали написаното е  напълно православно. Ориентир ми  е, че е написано от православен свещеник и е публикувано в православен сайт.

https://pravoslavietobg.blogspot.com/2016/03/blog-post.html

Момичета благодаря за коментарите. Погледнах, признавам по диагонал статиите и аз сякаш намирам и двете мнения в тях.
Въпросът ми беше за отговорността на родителите пред Господ, за греховете на децата. Не морална, не материална не социална, там е ясно.  По-точно отговорнността на родителите намалява ли тежестта на греховете на детето.
Конкретната ситуация са кражби на пари и храна, с цел "оцеляване"  в период на пристрастяване на детето-тийн. Няма да конкретизирам, вид зависимост, за която родителите не са разбрали дори, а може да се каже и са допринесли с нездравия си брак. След време зависимостта е преодоляна но остава горчилката.
Т.е. въпросът ми е от гледна точка на детето.

M_I_A, седем години ми се струва прекалено рано, незнам, вярвам ненапразно наказателна отговорност се носи след 18г.

Аз пък ей заради това понякога имам проблем с религията. Детето ли е виновно, родителите ли са виновни. И се започва с едно обобщаване.

Ми за мен, в случая детето няма грях, че било взело нещо. Моля ви, не ме застрелвайте. А родителите ... имат вина, но тя тая винаааа ... Виновен си, когато си го искал така да стане. Вина има, когато има преднамереност за злосторие и за навреждане.

Ако докараш някого до самоубийство, кой е по-грешният? Самоубилият се ли? Или ти, който си го тормозел психически и емоционално, и си му откраднал живота?

чела бях за един светия, който веднъж видял как ангела - пазител на една душа стои отстрани и плаче ( страда) , защото не може да изтръгне от бесовете душата, за която се е грижел ( пазел приживе).
Душа на самоубиец.
Човекът е бил прислужник ( роб) и не издържал на тежкия живот, с много мъчения и обиди от страна на собственика му.
За съжаление разказвам по памет, но ако се разровя, че намеря името на светията. Беше един от тези, които свидетелстват за митарствата.
Eleonora_27, ние никога не можем да определим кой е по - грешният, Божиите съдби са недостижими за нашите преценки.

NOVA NADEJDA, споменах 7г., защото моят предишен изповедник, твърдеше, че така е по канон и синът ми започна да се изповядва при него на тази възраст. За мен си беше абсолютен дечко, но може пък и подхода да е бил като за дете. Факт е обаче, че след 2-3 изповеди детето отказа повече да ходи, а аз не насилвам. Преди година започнахме да се изповядваме при друг свещеник. При първата среща с децата (тогава на 10 и 13г.) пожела само да се запознае с тях и казва, че са малки за изповед. Доколкото знам при католиците първо причастие се взима на 11-12г. (т.е. обвързано е с първа изповед на тази възраст).

За конкретния казус според мен и детето, и родителите носят известна вина. Но ако са се разкаяли, то вярвам, че Господ им е простил.
Не знам как е в другите страни, но в България, за съжаление, се краде доста, макар в много случаи да е по малко или несъзнателно. Хората трябва да положат съзнателни усилия да не крадат, защото се е превърнало в норма и много дори не разбират, че краденето на дребни вещи от работното място, цветя от парка, работа в сивия сектор, скатаване в работно време, присвояване на изгубени вещи, също си е кражба. Сравнително скоро го коментирахме де, може би 2-3 страници назад. Исках да кажа, че младежът не е единственият извършил грях - кражба. Даже не е и кой знае какво изключение. Но знаем, че Иисус е дошъл да спаси грешните, а не праведните и ако осъзнаваме грешките си и се каем за тях имаме надежда за спасение.

Работата в сивия сектор била грях? И с какво работника е виновен, че работодателя не си изпълнява задълженията към държавата?

А ако взема нещо, което не принадлежи на никого, това грях ли е?

Не е мое, но не и на никого. А ако си хапна скришно от тортата, оставена в хладилника във фирмата, пак ли е грях?

Не искам да се заяждам, но с такива твърдения май най-много да бъдат отблъснати онези, които търсят упование.

Религията не трябва да бъде обсебване и постоянно критикуване и осъждане на хората.

Съжалявам, наистина не съм аз която да определя кое е грах и кое - не.
За себе си усещам гореспоменатите от мен неща за кражба. Но това е в конкретните за мен обстоятелства. Може би правилния начин е да се поставиш на страната на отсрещния и да помислиш ощетяваш ли го или не. Не знам, не налагам правила, просто си разсъждавам. Извинявам се ако съм засегнала някого!

Религията не трябва да бъде обсебване и постоянно критикуване и осъждане на хората.

С горното съм 100% съгласна.

Аз те разбрах, но ми се иска да провокирам по-нататъшна дискусия.

В днешно време е трудно да бъдем категорични за нещо. А и вече ни са толкова промити мозъците, че често ги анализираме нещата така, както Дяволът чете Евангелието.

Аз съм тази, която трябва да се извини. Сигурно тук съм първенец по непознаване на Християнството. Но горе-долу мога да преценя, какво отблъсква един новак. А според мен, има много хора, които търсят. Защото съвременният свят много им е объркал представите и живота.

Аз съвсем скоро прочетох, че ако простиш от сърце на открадналия ти нещо, това което са ти откраднали се счита като да си го дарил милостиня. Прочетох го в интересен момент за семейството ни, точно бяха ни откраднали нещо със сантиментална стойност. Ами много е трудно да простиш несправедливото според теб отнемане, макар и да знаеш, че така е по християнски. Това от едната страна на барикадата.
От другата страна аз съм си присвоявала доста неща, уж дребни и ако не беше собствения ми мъж да ми обърне внимание и директно да ми каже: "Какво правиш? От това няма смисъл. Няма да станеш по-богата, а и да станеш, това няма да те направи по-щастлива", нямаше да се опомня защото лакомията ми е вродена.

Ох, съвсем си права, спомних си много, много неща които ме отблъскваха в миналото, а други ме отблъскват и сега. Но на всеки, който се колебае бих препоръчала да не обръща внимание на такива като мен или на някоя всезнаеща баба в храма, а да си вярва в Господ.

Тортата в хладилника не е удачен пример, защото тя не се е оставила в хладилника сама и все е на някого, но едва ли изяждането на едно парче ще е грях. Това да са ни греховете ... Християнството не е обсебване и критикуване, а вътрешно усещане. Според мен съвестта ни /ако я чуваме!!/ е най - правилният барометър за поведението ни и за греховете ни. Истината е, че в днешно време е по - лесно да не я чуваме и да се съобразяваме с нея, както е и в пъти по - лесно да не сме християни. И, да, вярно е, че не трябва да осъждаме, но пък е нужно да сме критични към себе си. Ако не сме такива няма как да израстваме духовно. "Бъди такъв, какъвто си", "Обичай се", "Вярвай в себе си", са най - кухите и безмисловни реплики, които съм чувала, а ги чувам непрекъснато. Те по - нищо не ни различават от животните, които нямат никакъв стремеж към израстване. Преди време една приятелка ми сподели, че ако трябва  "Да е такава, каквато е", много малко хора покрай нея ще го понесат...

Здравейте, тези дни открих тази тема, а имах много нужда да открия братя и сестри по вяра. За съжаление в ежедневието рядко ми се случва да има с кой да говоря по тези въпроси, а това всъщност е най-смислената тема.. Та, надявам се да не е много нахално от моя страна, но ми се иска и аз да се включа по разисквания въпрос.
Истината е болезнена, но само тя ще ни направи свободни. Няма как да се увърта тук, кое е кражба и кое не. Законът е категоричен и неотменим, че всяко пожелание в сърцето, дори без да извършим дело, е грях. Никой не може да изпълни закона, затова на земята дойде нашият Спасител Исус Христос, за да покрие нашите грехове. Така че от нас се иска само да признаем вината си и да се покаем, само така (с покаяние и вяра) ще получим опрощение на греховете и ще бъдем спасени. Не забравяйте, че не с дела се оправдаваме, а чрез вяра. 
И не, че трябва да останем в греха, след като го познаем, но всичко става постепенно. Човек сам започва да се пази и да го отвращават определени дела, филми, песни и всичко светско. То не става насила, а малко по малко. А на един новоповярвал не се говори за това колко е грешен, а за това как няма дело, което той да е извършил и което да не може да се прости, ако приеме Христос за свой Спасител, както и за това, че Той ни обича безкрайно много, без значение какъв си и какво си вършил.

Здравейте на всички. Чета ви с интерес от известно време. Има един въпрос, който ме мъчи, но все се притеснявам да питам.. Монахиня спомена в разговор, на който присъствах, че ако човек не е възпитан от дете в християнската вяра, няма начин това да се случи на осъзната възраст. Това твърдение много ме смути. Родителите ми определено не са вярващи християни. Не бях кръстена дори до 21вата си година. Вие как мислите? Съжалявам ако ми е глупав въпроса..

Защо се притесняваш да питаш? Много хора са конфронтирани с подобни въпроси.

Според мен, това е и вярно, и невярно. А това, че го е казала някаква монахиня, не го прави автоматично вярно или невярно.

Вярно е донякъде, защото го усещам при себе си. Отраснала съм не в атеистично семейство, а в семейство, в което се е богохулствало всеки божи ден - шеги, закачки, дори подигравки с вярващите. Баба ми само ходеше на църква и тя е онази, която ме е отмъкнала, за да ме кръстят навремето. Вкъщи се казваше редовно, че "Няма такова чудо като Бог", т.е. изрично и експлицитно се говореше за нямането и за това, каква огромна глупост е религията.

А имам двама познати, и двамата гей, които са отраснали с религията - единият е православен, другият католик. И двамата са вярващи, православният не сваля кръста от шията си.

Има огромно значение, как си бил възпитан, но в никакъв случай не означава, че от тебе няма да стане ... Защото ако това бе вярно, то вярно би било и обратното, т.е. ако си възпитан така, означава че ще си си вярващ цял живот. А всички знаем, че не е точно така. Има хиляди, израснали в религиозни семейства, които се отказват от религията и заявяват, че това е някаква пълна простотия.