Беше ми трудно, неприятно, да те изчета, защото и аз изпитвам възмущение, когато чувствам вина от това, че не уважавам конкретен мой близък. Само защото ми е баща съм длъжна да го уважавам. Ами делата му са против мен и против цялото му семейство. Той също натяква и вменява вина. Бунтувам се. Даже и тук писах преди време.
Мисля, че ще се успокоиш, ако лека-полека се отдалечиш от тази жена.
Продължавай да ходиш на църква и да почиташ празниците и светиите, когато на теб ти идва отвътре.
Още, ти си голяма и не дължиш обяснения нито на нея, нито на майка си дали, защо, кога и къде ще ходиш на църква.
Жената е изиграла своята роля. Оттук насетне твоята връзка с Бог не се нуждае от посредник (не визирам свещенник). За съжаление, често се случва да ни се бъркат с добри намерения разни близки и "загрижени" за нас хора и част от порастването е да разберем кога всъщност ни вредят, и как без грубост да се отстояваме.
Аз изпитвам вина понякога, когато си мисля да отида на черква, само го обмислям, и се случида не отида. Понякога в мен нахлуват мисли какво да дам/даря и се стряскам, че не трябва да се обещава. Свекърва ми ми е казала в такъв момент да си казвам когато мога, каквото мога. Това ме успокоява.
Аз имам други две терзания и ще споделя, ще се радвам да коментирате.
Притеснява ме целуването на иконите. Понякога се насилвам но винаги с едно неприятно усещане, че са замърсени от хората преди мен. После усещам на устните си парене.
Другото е, че след погребението на дядо се замислям за ритуала (знам, че в различните краища на България има разлики). Примерно родителите ми и вуичовото семейство бяха наели агенция и ... устата му я бяха залепили. Веднага имаше коментари от баби, че това не е добре. Но нали тялото е тленно? Какво значение има то в случая? Още, защо се облича тогава, защо му се слагат разни вещи? Като малка бях видяла труп с монети на очите. Това ? Допустимо ли е кремирането? Такива неща. Дано не разстройвам някого!