АГ-гр.Русе

Да ти кажа честно, възхищавам ти се за смелостта - наистина, и си признавам, че за съжаление, аз нямам такава. Аз съм от жените, които изпитват панически страх от раждането - наслушала съм се на какви ли не истории от мои близки, че просто изтръпвам при мисълта. Плаши ме всичко свързано с него - системи с окситоцин, сложени без мое съгласие, защото виждаш ли, някои го мързяло да ме изчака достатъчно и иска да ме претупа по бързо, епизиотомия направена по същата причина, или спешно секцио, щото виждаш ли не са забелязали навреме, че нещо не е наред... Не казвам, да не се правят, ако се налага, но не и, ако някой иска да се оттърве по бързо от поредната родилка. То е ясно - най-вероятно няма да изляза неродила, най-вероятно ще сме добре с бебето, но за мен е важно и с какви спомени свързвам този миг.
Практиката да се плаща под масата не е правилна съгласна съм, но не е създадена от днес, от мен, от скоро... тя си е утвърдена вече. И да - масово стоят и те гледат в ръцете, какво ще дадеш, какво не. Нямам смелостта да рискувам точно в момента на раждането и да не и се подчиня.
Мога само да се възхитя от майчетата, които не са толкова лигави и наплашени като мен. Не бих тръгнала да съдя никой за избора му. За една е важно едно, за друга друго.
Не поставям въпрос и къде е по-добре да се ражда - всеки от вариантите си има предимствата и недостатъците. Питането ми беше още в началото, дали някое мамче знае, какви са условията, възможностите за избор в новото родилно. Не смея дори да си мечтая, че може да получиш някоя от т. нар. екстри като самостоятелна стая с бебето, присъствие на бащата, ако не си платя. Въпросът е, мога ли да ги получа макар и срещу заплащане или както в старото родилно, подобни неща не са опция. Не, че няма да избера сигурността пред глезотиите си, но в крайна сметка, ако мога да ги получа и двете - защо не.

nikiiit, искрено ти пожелавам бързо, лесно, безпроблемно раждане, което ще свързваш само с положителни емоции и да се радвате на здравото си бебче. Няма смисъл да коментирам въпроси от назрелия спор, тъй като и аз съм от онези лигави, наплашени родилки, както се изразяваш ти  , но просто съвет, недей да искаш бебето да е при теб точно в тях моменти след раждането. Ще има време да си го гушкаш, гледаш, радваш, но тогава, особено при първо дете, ако не си гледала вече бебе от близо, ще имаш нужда от психическа и физическа почивка. Пак казвам само съвет. Тъй като, като се замисля не познавам първородка в АГ, родила без епизотомия, което според мен си е болезнено всяко движение докато ти опъват онези шевове отдолу.
За съжаление точни отговори на въпроса ти не мога да дам за новото родилно, но те разбирам на пълно, защото и аз бях същата шаш и паника покрай първото раждане.

Ей момичета, я стига сте се определяли като лигли...едва ли има жена която отива да ражда за първи път и не я е страх. Да някои са по-лабилни (каквато бях и аз), други малко по смели...но това нищо не значи. И си мисля, че едва ли има жена останала само с положителни емоции от това преживяване, но каквото и да е важен е резултата - здрави мама и бебе. За бебето и аз бих дала същия съвет, въпреки че доколкото разбирам в новото АГ бебетата са си при майките.
А относно епизотомията, според мен не правят наред както се твърди - в моята стая от 7 жени, 3 от тях нямаха, моя приятелка родила малко преди мен също нямаше. Според мен лекарите преценяват на място колко е голямо бебето и дали има нужда от нея, но по ли е добре да не те срежат а ти да се разкъсаш  ...така или иначе накрая пак има шевове.

За мен няма по хубаво нещо от това, да прекарам с бебето си всеки миг от първата минута, в която си пое дъх. Аз бях със секцио, станах на четвъртия час и си исках бебето. Взеха ми го само първата вечер, за да си почина след операцията. Най- дългата вечер в живота ми. Следващите дни беше при мен. Спеше си дори при мен на леглото.  . Разбира се това беше мой личен избор, можех да си го оставя в стаята за бебета, да си се дере колкото иска.

shanel1982, съдейки по лентичките ти не си от най-големите лигли
Аз съм първородка без епизотомия. Родих 3 кг. бебе, за което май съм споменавала че се мъчих 12 часа, но имено Окситоцина ми помогна да се скъсят часовете на мъка.
А истината е че вторият път ме беше повече страх и то точно от шевовете. Е за мой късмет отново родих без никакви шевове за 2 часа. Е наистина бонбонка избърза и не беше голяма, ама преди мен роди жена 3,600 бебе също без нито един шеф.

nikiiit, не се шашкай. Лека и безпроблемна бременност ти желая и едно леко раждане. А те историите нямат край. Всичко се забравя след време и остава само приятния спомен от първата среща с детето ти.

Тук ме изненадахте, радвам се, че не е наред тази епизотомия.

Винаги ще има за и против спомене ли се име на лекар.Лично аз имам не до там приятни емоции с Хубчев и категорично не мога да го сложа в графа добър лекар.За мен първо не е човек. Бях само на 29 години когато искаше тотална операция за премахване на матка и яйчници.Унижи ме пред няколко други колеги с ехидна усмивка - как искам да се оперирам в София и да раждам, вместо да ходя да осиновявам дете.От него се искаше само едно направление и документ, че в Русе не могат да се справят с операцията ми.Като здравен работник тогава стигнах до директора на Здравната каса.Ходих лично при него и молих да ми ходатайства.И така се сдобих с така желаните от мен документи и поех път за София.След като чуха там какво ми е коствало, професорът и синът му ,кореняк русенци - Карагьозови, само въздъхнаха и оставиха без коментар.Оперираха ме там, след това раждах там.А от там нататък открих д-р Бойчев.
Естествено е, който си е родил без проблеми при него - ще казва той е най добрият.Но такива като мен, ще помнят унижението цял живот.