Светалчо,

Като дете много обичах магията на това да чакаш нещо. Нещо нереално, нещо, за което хем се чудиш има ли го, хем няма ли го. До много късна възраст родителите ми запазиха тази магия около Коледа, Великден. Много готино правеха за Коледа, като се съберяхме да вечеряме и по някое време чувах звънчета на 'Дядо Коледа' и бягах навън да видя да видя минал ли е, оставил ли ми е нещо. И винаги навън ме чакаше подарък. Тъй като бяхме три, парите не бяха много, обикновено навън ме чакаше нещо, което ми трябва - моливи, боички, ей такива неща, обаче магията ме изпълваше. Не стойността на подаръка. Късно разбрах как са го правели, с вързано звънче отвън на прозореца, отвътре - конец закачен за пердетата и после майка ми оправи пердето и звънчето зазвъни. Ей това искам и за детето си. Сутринта стана и каза - Феята съществува. Попитах го защо така мисли, а той каза - зъбчето го няма. Това му беше достатъчно. А всъщност зъбчето беше паднало, че аз нали ви казах, че никаква Фея, ми цял слон се промъкна и съм бутнала зъбчето. А тъй като получи точно книжката, в която има и кутийка за зъби, не го прибрах.

.
Толкова си ми на сърцето, Светалчо, да знаеш, аз не обичам така да се обяснявам по форумите иначе 