Нощно напикаване

Всъщност,  и аз съм имала проблем с нощно напикаване до 6 години. Не знам дали е наследствено. Тогава са ми правили някакви нагревки, нещо като солариум, и съм се оправила. В момента съм в Германия и имам чувството, че тук този проблем се игнорира твърде дълго.   

Здравей
Аз също имах този проблем(до 8 клас)
Баба ми и майка ми също са го имали(предполагам е наследствено)
Майка ми пробваше какво ли не-ходихме по доктори,пиех хапчета,ставаше да ме буди вечер,бабини деветини,спомням си че не ми даваше и вода да пия,но проблема си беше на лице.Един ден се прибра от работа и ми каза,че ще ме води на масаж(някой и бил казал така-предполагам не е обикновен масажист)и така отидохме,спомням си,че ходих всеки ден след училище сигурно седмица,но и добре си спомням,че още след първия масаж вечерта се събудих с усещането,че ми се пишка и така до днес.
Така се реши моят проблем

И двете деца на  моя близка се напишкваха нощем до 7-8-годишда възраст.
Дъщеря ми (осиновена на 3г и 4м) махна дневния памперс на 3,6г, а нощния - 3,11г след десетина дни сух памперс. След това имаше два инцидента, разстройване се и плачеше, а никога не съм й се карала. Тъй като спеше при мен, а аз ставам нощем започнах да я вдигам с мен или тя сама ставаше известно време като ме усети. Спеше по 11-12 часа без инциденти.
При сина махнах насилствено дневния памперс на 2г, защото правеше тежки гъбични инфекции. Нощният махнах на 3,5г, когато тръгна на градина. Той обаче има инциденти и като се заиграе (рядко), и докато спи (било на обед, било през нощта). В градината знаят, че му се случва и не правят проблем, нощем го преобличане, че много се поти и ако му се пишка става, но тъй като е полубуден питаме/напомняме. Надявам се да го израсне.

Здравейте, подкрепям мнението, че трябва да опитате да махнете памперса, за да може и насън детето да осмисля, какво се случва с тялото му и да усеща дискомфорта от напишкването. Знам, че е трудно всеки ден да се перат гащи, пижами и чаршафи, затова аз като махнах нощния памперс при сина ми му слагах памучни пелени за през нощта. Така хем той усеща мокрото, хем не става нужда всеки ден да се пере всичко. Отделно има гумени непромокаеми подложки, които да слагате под чаршафа, за да минимизирате прането и на протектор, ако ползвате такъв.
Както и други са ви написали, при някои дечица отнема по-дълго време да се мине през този естествен процес. Ако няма физиологичен проблем, съм чела за една техника, която би трябвало да помогне, защото действа на подсъзнателно ниво. Преди лягане повтаряте заедно като на игра три пъти с негови думи някакво изречение, примерно "като ми се допишка през нощта, ще се събудя, ще стана и ще отида да се изпишкам". Обяснявате му, че като заспи, ще го събудите да го кажете пак. Пет минути след като заспи, внимателно го будите и заедно повтаряте три пъти изречението отново. И така всяка вечер, докато проблемът се реши. Това е източна техника, базирана на принципа на самохипнозата. Идеята е, че в момента на заспиването съзнанието се намира на ръба на будността и съня, и това е моментът, когато се "отваря вратата" на подсъзнателния ум, и чрез подходящо самовнушение човек би могъл да си помогне да преодолее вътрешни бариери и неосъзнати травми на подсъзнателно ниво. Ако решите, опитайте, вярвам че може да помогне.

Не се отчайвайте, на 4 години е малък още, евентуално след 5 можете да мислите за по-сериозни мерки и опити.

Някои хубави съвети са дали по-горе - да пие по-малко вода вечер и преди лягане, да го изпишквате преди лягане и евентуално сутрин или през нощта. Можете да правите дневник няколко седмици към колко часа се е изпуснал и ако има регулярност - да пробвате да го будите преди това. По-технологичния метод за последното е с едни "аларми", които усещат влагата и сигнализират. Помагат да се изгради навик. 

Доста чест механизъм нощното напикаване да се случва е недостатъчните нива на един хормон, наречен Вазопресин, който се произвежда от хипоталамуса и действа като анти-диуретик (потиска произвеждането на урина). Не е много ясно защо са ниски нивата, генетични фактори изглеждат играят силна роля, но се прилага медикаментозно лечение с дезмопресин (синтетична версия на хормона), ако другите "трикове" не помогнат. Естествено лечението трябва да бъде изписано от лекар, който е добре да назначи и изследване на нивата на естествения хормон и да види за някакви медицински причини, които като цяло са доста редки.

Но това с медикаментите е след 5тата година най-рано, много рано е още. Пробвайте различни неща дотогава, но не се вманиачавайте и не упражнявайте психически натиск върху детето (с каране или силно фокусиране върху проблема), защото това ще влоши положението. Позитивния подход с похвали (да го хвалите когато се изпишка преди лягане, да говорите с него и да обяснявате и т.н.) действа много добре.

Синът ми беше с нощно напикаване.
Преодоля го с аларма.
Изключително доволна съм. За нея ми каза нефрологът, който го прегледа и каза, че няма здравословна причина.
Той ми обясни, че сигнала, който пикочния мехур изпраща до мозъка, за да се събуди детето, мозъкът не го разчита.
Пробвала съм да го будя. Беше чисто тото, кой кого ще изпревари.
Спеше си детето мокро цяла нощ без да усеща.
Синът ми се напикаваше всяка нощ, с малки изключения. Започна с алармата на около 8 години. Според докторът малко сме закъснели и периодът да подейства алармата ще отнеме повече време.
По спомени, той каза след 5 годишна възраст е алармата.
При сина ми не беше нито здравословен проблем, нито грешка на родителя, а наследствено.
Не можех да си представя, че 360 дни в годината, в продължение на 10 години аз ще пера и ще чакам да го израсте, докато влезе в пубертета.
Да не говорим за притесненията като сме на почивка в хотелите и завивките всяка нощ мокри...
Не съм лекар и не искам да те плаша, но всяка нощ напикаване, на 4 години, не ми се вярва да спре скоро и лека полека. Това щеше да е валидно, ако напикаването е инцидентно.

И моят син беше така. Всяка нощ се напикаваше. Предната пролет, преди да навърши 9г изведнъж настъпи подобрение. Започна все по-рядко да се напикава и вярвам, че сме на път вече да преодолеем проблема изцяло. Сега му се случва 2-3 пъти в месеца, което е много по-добре от предишното еженощно напикаване.

При нас проблемът се оказа дълбокия сън, както е написано в линка.
https://tenscare.bg/faq/kak-da-sprem-noshtnoto-napikavane/
Затова и алармата за нощно напикаване ни помогна.

Здравейте!Аз съм майка намомиче на 12 години, което се напикава през ноща. Имам и други двама по-големи сина, от които единият се напикаваше, но в 8-12 клас спря! Момичетата са по-бързо равзиващи се и при тях спира при първата менструация, но при момчетата е различно. Това попринцип е наследствено. То на психологична основа и е затова, че през ноща не достига до мозъка, това че му се ходи до тоалетна. Недейте да давате лекарства на детето. То ще отмине само! Просто трябва време и търпение. Късмет!!!

Здравейте на всички.
Винаги съм избягвала тази тема, защото тя за мен винаги е била адски болезнена и засрамваща. Аз съм от момичетата, които цял живот са страдали от този нежелан за мен и семейството ми проблем.

Когато съм била на 1год и половина са спирали цял рейс, защото не съм искала да пишкам в памперс, но на 2 год получавам МЕНИНГИТ . След направена пункция в гръбнака започва моят кошмар, който продължи  до 22 годишна възраст 😕
През тези години съм ходила на баячи, врачки, ходжи, комисии, лекари - много, чекръкчии и къде ли не съм била.
Стигала съм до обезводняване, за това че след 18:00 не са ми давали да пия вода.
В 4 клас бях, когато баба ми решава да ме заведе в Пирогов на изследвания.
Откриват ми стеснение на уретрата и казват това е причината за нощното напикаване. Последва операция, а след нея и усложнения а след тях и още....
1 месец бях в болницата с кръвоизливи и т.н.
 Бях полудяла, мразех всички и всичко. Много пъти съм мислила са самоубийство. Как ще живея така, ами ако е за винаги, кой мъж ще ме вземе, кога ще имам нормален живот.
Майка ми не смогваше с чаршафите, особено зимно време, миришеше, никой не идваше на гости, дори да се изкъпеш кожата си миришеше малко или много.. Притесняваш се някой да не разбере, живееш в страх.. Всеки ден беше мъка. Имаше моменти когато след някоя процедура имах надежда, но сутрин като се събудиш- тази надежда е смачкана, потъпкана  и започваш да се обвиняваш и да плачеш неутешимо..
Всичко е мрак, гаден живот и самота.
Бях се затворила в себе си..
Майка ми имаше моменти, които ме питаше :
  Няма ли да спреш, омръзна ми вече, изнемогвам, не мога повече..
Баща също ми казваше:
  Вече си голяма вземи се в ръце...
Леля ми :
  Ти го правиш нарочно....
От всяка дума психиката на детето в мен рухваше.. Беше много трудно..

Скъпи майки знам, че и за вас е трудно, но опитайте се да подхождате с разбиране. Недейте да споделяте с приятелки, които не са ви чак толкова близки, защото те споделят с децата си и става...... (личен опит)
Околните няма да ви разберат, те просто не знаят какво е!
Бъдете до децата си, независимо на колко години са, не ги упреквайте - те знаят, че е проблем 😔
П. С. Много се извинявам за дългия пост, надявам се да съм била поне малко полезна за някой.
В момента съм на 27 год бременна с първо детенце - момиченце. Моля се да не последва моята съдба, но ако това стане ще бъда до нея и ще я подкрепям до край.

Как ти се реши проблема. Аз чакам да стане лято и ще си намирам часовника да го будя детето през два часа да пишка. Много е неприятно това, което казваш, надявам се при нас проблемът да не е чак толкова нерешим. Ако пък не става ще ползваме памперси, чак пък цялата къща да мирише на урина ще ми дойде в повече.

Не мога да си представя, че има родители които да обвиняват детето си за този проблем с напикаването! Наистина не е възможно за мен!
Минала съм по този път с моя син, тежко беше, но никога не съм го упреквала, напротив била съм до него и съм го успокоява.
Между другото това е моя тема и с нея започнах да пиша във форума!

Не знам как.. От само себе си.
По мое време нямаше този тип часовник, преди малко прочетох за него.
Пробвайте, дано да стане. При мен всички лекове за другите деца не действаха..
Симона се оправила с капки, да но аз не..
Пенка е ходила 1 път на чекръкчия и се  излекува, аз не..
От Искрец лечителя си спомням, че извади огромен списък плъзгащ се по пода с излекувани деца, аз не се вписах в него..
На пра баба ми (лека и пръст) приятелка и казала, че ако обиколиш 3 пъти къща с магаре и нещо в ръката държах (не си спомням) ще се случи чудо.. 😁 Да най-накрая яздех (беше ми мечта)..
Шегата на страна..
Майка ми по едно време ме будеше през 2 часа... Еми не знам и това не помогна!
Не е лесно за никой 😕

PeKiDi, съчувствам ти за това, което си преживяла. Аз не съм се напикавала, но имах приятелка, която се напикаваше. В тях наистина миришеше, но това беше времето преди памперсите и знам тя колко страдаше, че не я пускаха на лагери и екскурзии с преспиване. ММ също е бил с напикаване до пубертета и при него нищо не е помогнало трайно, даже се е натровил с капките, защото решил, че ако изпие цялото шишенце ще му подействат по - бързо, а е свършил в интензивно. Аз минах по този път с дъщеря ми, разказала съм в темата историята. При нея нямаше медицински причини, както е било при баща ѝ (свекървата каза, че имал незатворен прешлен на кръста). Никога не сме я упрекнали, даже я успокоявахме, че всичко ще отмине и ще спре, когато се тормозеше и наистина сама спря малко преди 10 си РД. Ходи и на зелени училища, но ползваше памперси постоянно и не е имало проблем. Ако няма медицински проблем не тормозете децата с лишаване от вода или будене през 2 часа, тези методи много рядко действат и подкрепяйте децата без упреци, въпреки мъката, която изпитвате като ги виждате страдащи.
Пожелавам успех на всички деца да се справят с проблема по - лесно и бързо.

И аз смятам, че ако няма медицинския проблем, буденето през два часа не е решение, а само тормоз и за родителя и за детето.
Вие всъщност си играете на тото с напикаването, тоест кой кого ще изпревари през нощта. Това не е помощ, защото вие по този начин не научавате мозъкът на детето да разпознава сигналните за уриниране и той да се задейства и събуди детето.
Това ми го обясни нефрологът, защото и аз по едно време се опитвах да ставам и будя детето.
За мен вариантите са два: чакаш да го израсте, най често ставало като влезе в пубертета, но наистина мирише и тялото и стаята, ако ще и цял ден да стои отворена.
Втори вариант-аларма.