Винаги може да случиш на някой,който всъщност е искал да топне чушката..ама какво от това.Преодолява се.В днешно време мъжете и играят игри кой е готин и як и ти,каквато се представяш на свита и полу-девствена...можеш да си перфектното предизвикателство да си постави за чел някой да те изчука за спорта.
Просто спри да го мислиш.Винаги може ''принца'' да стане чукаща наляво и на дясно жаба.
Благодаря на всички за мненията, полезни са ми! Да, няма как да контролирам, а то и не е правилно. Така ми се случи, че наистина се чувствах унижена и използвана в предишните си "връзки". Най-първият ми сексуален опит - срещнах момчето, хареса ми, стори ми се забавен, а и добре се държеше. Докато не направихме там каквото правихме и още преди да заспим каза: "Ами аз няма как да бъда момчето, за което мечтаеш." После пак подобна случка. След това за мноооооого дълъг период не си позволявах никакви отношения с никого. И последния случай пък, за него вече имам вина, признавам, защото усещах, че човекът не е читав, но все пак се съгласих да сме заедно. Той пък разказа с подробности на колегите ни на работното място какво сме правили. Така че опитът ми е гаден и не си помагам с това да се фиксирам върху него. Но ще се опитам да го карам по-ведро и да не си създавам сама абсурдни притеснения. А иначе за дискретността, разбира се, аз даже съм доста потайна, хич не споделям на майка си примерно. Но исках да кажа, че ме е страх, ако се случи нещо непланирано как ще й го кажа. Ще бъде като гръм от ясно небе и затова съм се чудила не е ли добре да събера кураж и да кажа: "Мамо, мисля да се видя с едно момче и може някой ден да стане нещо непредвидено. Страхувам се от това, но просто не мога да живея без да изпитам любовта, дори и с неподходящ човек". С две думи, може би ме е страх да говоря открито за отношенията си с мъжете с най-близките ми хора. Това доста пъти ме е карало да се притеснявам страшно много за някакви неща и никой да няма идея колко се терзая.