За връзките, секса и поетия риск

Джуд, влюбвала ли си се някога? Да чакаш с нетърпение да го видиш, да ти се разтупва сърцето само като си помислиш  за него? Поне много силно физическо привличане изпитвала ли си? Ти да го искаш? Някак си звучиш като жена, която пасивно чака да я харесат, изберат и евентуално "завоюват". И после като си тръгнат нормално се чувстваш употребена, но ти сама се поставяш в ролята на "обект".Свалка след познанство няколко дни си е игра на късмета дали може да излезе връзка и по-често резултатът е не. В това няма нищо лошо, ако и двамата изпитват привличане, забавляват се , пък каквото излезе. По друг начин стоят нещата, ако харесаш някой в по-устойчива среда - обща приятелска компания, съученици, състуденти, колеги. Съвсем различно е, ако имаш възможност да опознаеш някой малко повече, виждаш поведението му в различни ситуации, научаваш какви са възгледите, вкусовете и интересите му. Според мен за теб такава отправна точка би била доста по-добра.

Била съм влюбена веднъж много силно, но също беше неподходящ за мен човек. Беше по интернет, той чужденец и доста по-голям. Иначе съм изпитвала и изпитвам привличане към различни мъже. Съгласна съм напълно, че други обстоятелства, при които имаш възможност да опознаеш човека, биха били много по-благоприятни. Ще почакам и ще видя.

Това ме озадачава- за какво доверяване говориш, когато просто си правила секс няколко дни след запознанството?
Вярно, тук няколко съфорумки се похвалиха, че след секса са си научили имената, а пък някои са стигнали и до брак, но пък мъже обясниха, че да тичаш да легнеш, щото нямало да те чака докато станеш готова, е грешка и най- малко води до опознаване.

Ами аз го възприемам като форма на доверяване това нещо, защото допускаш някого в интимния си свят. Към днешна дата вече може и да не го виждам по този начин, но определено онези два пъти не съм си и помисляла, че просто ще правя секс. Няма значение, де, мисля, че вече ставам досадна с тези истории. Предпочитам да мисля за бъдещите ми действия.

Аз от скромния ми, но горчив опит ще ти кажа не прави компромиси с основните неща: ценности, обноски, приблизително еднакво мнение по основни въпроси и качество на секса! Не говоря нещо от сорта аз обичам спагетите с доматен сос, а той със сметанов, но неща от типа “искам да живея в града”, а той да е любител на живеенето в спокойно селце и тем подобни разлики в мирогледа. По темата със секса, също бих казала че от бързане няма смисъл, прави го когато ти искаш и се чувстваш готово - сериозният човек, който има истински интерес към теб ще изчака месец поне, което е достатъчно, за да го опознаеш. Мисли преди да се впускаш във връзка. Имаш предостатъчно време за семейство
п.с. забелязала съм, че и хора живели с много различна среда имат проблеми в бъдеще, например разведени родители, а ти да се от здраво семейство с дългогодишен брак.

Не съм изчела темата, само първа страница. Авторката, с много мислене и премисляне, с много пазене и предпазливост , с много опасения какво и как ще кажат/погледнат чуждите хора на постъпките и изборите ти в крайна сметка рискуваш да пропилееш шансовете си за връзки, за натрупване на личен опит, на помъдряването в резултат на истинското живеене.
Мислещо, грамотно и зряло момиче си, не пропускай да живееш, грешките са част от живота, желая ти смелост, късмет и успех.

задаваш си въпроса брак ли искаш или любовна връзка ... в едната се правят компромиси с едно в другата с друго ..

Скромното ми мнение е, че в следващата година трябва да се отдадеш единствено и само на себе си. Учене, работа, пътувания, гоблени - няма значение. Може и много неща едновременно. Но само и единствено за теб. Ако си лягаш с някого - това си е само под твоите завивки и не е нужно нито да знаят други хора, нито да се повтаря с този човек. (За евентуална бременност има аборт.) Отдели си време, наслади се на себе си, опознай себе си, дай си почивка от всички мисли, от всички стресове и напрежения, с които сама на себе си пречиш. С толкова изисквания и неясноти дори да се появи човек, поради несигурност, ще го изпуснеш.
Успех, късмет, усмивки и много себеопознаване - буквално и преносно.

   Прочетох само първата страница.

   Авторката я разбирам. Същите страхове имам, като се добави и Полово-предавани болести и да не хвана някакви бактерии. Аз съм по-голяма на възраст от авторката, но съм доста разочарована от мъжете. Да, имах две дълги връзки, но не свършиха изобщо добре, особено последната връзка, при която бях толкова много влюбена в този мъж и планирахме да създадем семейство и едно бебенце. Омръзна ми мъжете да ме гледат като парче месо. Също съм в графата на неактивните във връзка със секса. Това изобщо не ми пречи, че нямам сексуални отношения. Имам един познат мъж и той ме разубеждава, че сексът е едно удоволствие и няма как да чакам една връзка да стане сериозна, за да правя секс. Също така този мъж няма да ме чака да му пусна в секса и че има други жени освен мене, които ще му дадат това, което иска. Нарече ме, че изобщо не съм била нормална!  Ядосва ме този познат с тези негови разсъждения. Така ли мислят повечето мъже?

   А относно забременяването - и аз знам, че презервативите не са толкова сигурни, но има ли друг начин да се предпазим от бременност освен тях? Не виждам как мога да проверя дали един презерватив е скъсан, като мъжете бързат да го изхвърлят в кофата за боклук. А противозачатъчни хапчета изобщо не са препоръчителни да се взимат. Има голям риск от рак на гърдата или на шийката на матката. Майка ми ходи на преглед при онкохирург за гърдите миналата седмица и той я пита дали някога през живота си е взимала хормонални таблетки. Той обясни, че хорманлните таблетки не са безобидни изобщо и трябва със закон да се забранят тяхната продажба. Тя е разказала, че на мене ми предписват гинеколозите противозачатъчни хапчета заради обилен менструален цикъл. А той е отговорил, че да ми каже да не взимам никога никакви хормонални таблетки! Също такива истории съм чувала и от други потребители по интернет и реални случаи също. Но този път много близък човек ми разказа и вече се убедих, че това не е измислица и отричане на противозачатъчните хапчета, а си е самата истина!

В твоя случай не е проблема,че искаш да изчакаш със секса,а че параноясваш.Това никой нормален мъж не харесва.Смяташ секса за разменна монета,а не за нещо естествено и явно не му се наслаждаваш..щом смяташ да ''наказваш'' мъжете с него.Не означава,че трябва да си лягаш с всеки,а че максимата ти ''Няма пък да му пусна,докато не почне да говори за брак'' е изключително плашещо и вредно от една 30годишна? жена.
Хапчетата даже помагат,но ти явно предпочиташ да изперкваш по въпроса.За рака е даже обратното,защото регулират хормоните.Разбира се,като всеки медикамент,се взима след консултация и анализи от лекар.

С презервативи за 10 години редовно ползване съм имала само 2 скъсани. Веднага се чува и усеща. Дженифър, страховете са ти малко повече от здравословното, може би няма да е зле да се консултираш с психолог.

   Когато имате здравословен проблем  изобщо нямате да мислите за секс! Спирам да коментирам по тази тема. Исках да подкрепя авторката, че не е само тя в това положение. А относно противозачатъчните хапчета, никой не може да ме убеди, че са безвредни. Да не си мислите, че не съм опитвала. До преди да прочета листовката и да попадна на виртуални и действителни истории за рак, съм приемала 7 вида до сега. Няма по-ужасно нещо от страничните им ефекти. Гадене, главоболие, липса на апетит и повръщане!

Докато се смята, че жената пуска, т.е. секса е награда за мъжът ще има жени, които смятат че са парче месо и мъже, които гледат с пренебрежение и насмешка. Няма лошо човек да си има принципи и да не прави компромиси с тях, но крайностите са кофти работа. С което пък изобщо не твърдя, че задължително трябва да се прави секс след първата, втората среща щото такива са нечии очаквания.
И аз имам големи резерви към противозачатъчните, но не за тях е темата.

Ужас. Ако срещна жена като Дженифър - ще бягам с 200 и въобще няма да ми е до мисъл, че да я "склонявам' за секс 

Jennifer, смятам, че ако на възраст около 30-те (казваш, че си по-голяма от авторката) чакаш много дълго (няколко месеца?), преди да правиш секс с господина, у него ще се създаде, основателно, усещането, че за теб сексът е проблем и комплекс. Ако аз бях мъж, тази мисъл би ме плашила повече, отколкото въздържанието и търпеливото изчакване. И да, наистина сексът е удоволствие, природата, Бог, който и да ни е създал, не напразно го е направил толкова приятен физически. Вярно, удоволствие с отговорност, но ти мислиш само за отговорността, а удоволствието къде остава?