В момента чета... 55

Франзенствайте, момичета! Няма лошо
Аз такова... не можах да се сдържа и захванах първата си книга на Дона Тарт Обемът е внушителен, Бъдеще на Дмитрий Глуховски бледнее пред тази тухла

Балкай, коя започна?
Аз съм към края на "Различен клас". Този път Харис успя да ме изненада. В предишната книга предусещах развръзката, просто ми изглеждаше невероятна, но единствената възможна. Тук направо ме матира. В един момент се усетих как се взирам в страницата невервящо. Започнах да я чета наново, за да видя дали правилно съм схванала картинката.

Малкият приятел. Обикновено за първа среща с Дона Тарт се избира Тайната история и Щиглецът. Аз изглежда съм изключение

Ston, затова харесвам повече 'Различен клас' 
'Малкият приятел' е единствената, която не ми хареса на Тарт.

Чета "Тангра....",а митовете ги приключих. Тя е много тънка книжка,написана интересно. Много ми хареса.
Тангра я чета у дома,че ми тежи да я нося в чантата.
Сега започнах,една моя любима книга,която съм чела много пъти, Дидро и "Монахинята".

Мисля че на български ще бъде "Приказката на прислужницата". Очаква се през декември.

Скарамуши, радвам се, че ти е харесала. За мен е една от най-добрите книги, които прочетох тази година. А попаднах на доста добри

Да се отчета с последно прочетените книги:

"Животът и времето на Хлапето Мълния", Бил Брайсън - на мен това безспорно ми е любимата книга на автора, без да съм чела всичките. Америка през 50-те години на миналия век през погледна на едно твърде изобретателно хлапе, което си играе на супер герой Пълно е със забавни случки (хилила съм се сама на глас), но има и някои страници, посветени на сериозни неща като политическата криза с Куба по време на управлението на Кенеди, ядрените опити на американците и мрачната ера на Макартизма. Чудесен е Брайсън, обичам го

Point Omega, Дон ДеЛило - в следствие на възторга ми от "Бял шум", подкарах ДеЛило и на английски. Конкретно тази новела (само 120 странички е) е доста особена, по-скоро е поток размишления на главния герой и е твърде арт. Но аз съм си фен и дадох 3 звезди.

"Виното на мъртвите", Ромен Гари - дойде денят, в който не знам как точно да оценя книга на любимия Ромен Гари и  я оставих без рейтинг в GR.Чудесно разбирам защо никой издател не е посмял да я издаде в продължение на години. В никакъв случай не посягайте към "Виното на мъртвите", ако това ще бъде вашата първа среща с автора.

В специалната бележка, приложена към българското издание, книгата (защото не бих я нарекла точно роман) е сравнена с творчеството на Едгар Алън По, със стилистиката "Гаргантюа и Пантагрюел" и с още доста други добре познати имена. На мен по-скоро ми напомни на "Ад" на Данте, поръсен със специфичния изказ на Зола във "Вертеп" плюс щедри дози анатомичен хумор, от най-морбидния и най-черния. Признавам че този път Гари ме изненада и то не съвсем приятно.

Снощи започнах "Краткият чуден живот на Оскар Уао". Очаквам много

Свърших "Сол при солта". Историята е много тежка и драматична, но сякаш през цялото време все нещо не ми достигаше да се разчувствам, както обикновено става при такива истории.
Сега се наслаждавам на Хари Хуле в "Жажда"

Ммм и аз се наслаждавам на Жажда, така ми липсваше Хуле

Хихи, аз чета Спасителя на Несбьо! Наслаждавам се максимаааалнооо.

Много ми хареса Жажда Никак не ме разочарова Несбьо, беше отново на ниво Надявам се някой ден отново да ни срещне с Хуле.

Вчера си купих и започнах Од и Ледените Великани на Нийл Геймън. До към средата съм, книгата е прекрасна, май отделям повече време на илюстрациите, отколкото на историята, но е изключително красива, тотална наслада за окото. Самата история също е много  приятно написана приказка. Може би малко детска всъщност, но нямам против.

Също започнах днес и първата на Двор от рози и бодли на Сара Маас.

Като приключа Од мисля паралелно с горната да започна вече и Аламут на Владимир Бартол, много ме човърка, така че ще няма да я отлагам повече... май...

Последната лъжа - Стивън Уайт



Седемте гряха - Елизабет Лоуел

Несбьо преди няколко дни в Атина каза, че подготвя нова книга за Хари

Цитирам "Не зная още колко книги ще има, но наближаваме края, Хуле няма да живее вечно. Единственото, което мога да ви обещая е, че когато 'умре', няма да възкръсва повече"

Аз чета "Прилепът"

Мария - много благодаря за инфото, докара ми огромна усмивка

дочетох "Вкусът на Мечтите" - Сара Адисън Алън; много сладка! Доста ми хареса, макар че малко наивна; има похват авторката де - да те привлече, сладкодумно; сега друга от този "бранш" (напоследък ми "върви" доста добре по-леката литература, хем ме разтоварва, хем все пак не е безсмислена): Лиан Мориарти "Виновни до доказване на противното". Засега не започва кой знае колко грабващо, но все пак увлича, очаквам да стане като с предишните й две, които четох (едната - на морето, другата - малко след това, може би и по тази причина толкова харесани;-), т. е. да започне да "се лее" ))

Прочетох "Край на дежурството" на Кинг, и честно казано изобщо не ми хареса. Но я добутах, само защото съм му фенка от малка, а и да видя края и на Мистър Мерцедес и на Ходжис, който беше предвидим.

Сега продължавам с Йо Несбьо и "Леопардът".