Бихте ли станали баща с инвитро, ако знаете че няма да имате съвместен живот с майката???

  • 11 169
  • 103
# 45
След като твърдиш, че: "...да има дете от непознат, но съгласете се, че за целта трябва да има и известна доза егоизъм." значи много двойки също не трябва да имат деца, защото и при тях егоизмът е водеща причина при създаването на дете.
(ако приемем, че егоизмът е нещо лошо. с което не съм съвсем съгласна.)
Виж целия пост
# 46
И аз не съм съгласна, че егоизма е лошо нещо. Виж егоцентризма...
Виж целия пост
# 47
И аз не съм съгласна, че егоизма е лошо нещо. Виж егоцентризма...

Не знам дали има разлика когато искаш дете.
Спомням си как неистово исках второто и дори не ми е минавало през ум, че може да го искам заради него самото.
Въпреки че знаех, че ще дам най- доброто от себе си, за да го отгледам.
Желанието за дете си е егоистично отвсякъде, независимо или точно защото е генетично вградено.

По- сложно е после- да прецениш, дали трябва да обслужиш това си желание на всяка цена?
Дали не трябва да се откажеш в името на несъздаването на потенциално нещастно същество?
Виж целия пост
# 48
На всяка цена? Изобщо никой не говори за на всяка цена.
На всякя цена би било, ако съм застрашила живота си за да имам дете, а аз просто съм забременяла в болница вместо вкъщи
Виж целия пост
# 49
Мили хора ,Много Благодаря. За различните мнения и характеристики които дадохте и  детайлно обмислихте. Значи историята е следната . С моята  приятелка решихме че имаме различен поглед върху живота ,нюанси,прагматизъм,и идеали. След пет годишна връзка.  На нея обаче и предстои забременяване поради други причини и поради това тя иска аз да бъда донора.  Ние знаем че няма да живем заедно или че това ще се случи във времето. Варианта е датски материал или Аз.  Само поради факта да стана баща и да знам че няма да мога да живея с него, да знам че то се радва може би на друг БАЩА,да знам че го имам но да не мога да оказвам влияние върхи детето.  Аз ще го припозная ще имам достъп до него,не ми се отказва и сега от майката но ........достъпа ще бъде контролиран от нея.  Ако го заслужавам......което предполага както много обиди за финансите,свободното време така и лошият генен материал. ще знам че го имам и ще бъда цял живот тормозен от мисълта че друг баща ще му се радва както и на майката. Че не мога да окажа никакво влияние върху него освен финансово . Заслужава ли си да го имаш?????   Или просто майката да си вземе датския материал и да знае че е сама ,или с новия си мъж. Без мое участие..  това ми беше въпроса.
Виж целия пост
# 50
Датския материал ще е със сигурност по-качествен, виждала съм нагледно резултата.

Извън иронията:  ще си като всеки друг разведен баща, а такива са 50% от възрастните мъже.
Виж целия пост
# 51
Мили хора ,Много Благодаря. За различните мнения и характеристики които дадохте и  детайлно обмислихте. Значи историята е следната . С моята  приятелка решихме че имаме различен поглед върху живота ,нюанси,прагматизъм,и идеали. След пет годишна връзка.  На нея обаче и предстои забременяване поради други причини и поради това тя иска аз да бъда донора.  Ние знаем че няма да живем заедно или че това ще се случи във времето. Варианта е датски материал или Аз.  Само поради факта да стана баща и да знам че няма да мога да живея с него, да знам че то се радва може би на друг БАЩА,да знам че го имам но да не мога да оказвам влияние върхи детето.  Аз ще го припозная ще имам достъп до него,не ми се отказва и сега от майката но ........достъпа ще бъде контролиран от нея.  Ако го заслужавам......което предполага както много обиди за финансите,свободното време така и лошият генен материал. ще знам че го имам и ще бъда цял живот тормозен от мисълта че друг баща ще му се радва както и на майката. Че не мога да окажа никакво влияние върху него освен финансово . Заслужава ли си да го имаш?????   Или просто майката да си вземе датския материал и да знае че е сама ,или с новия си мъж. Без мое участие..  това ми беше въпроса.
Бъди егоист и помисли ти в коя ситуация ще се чувстваш най-добре. Всеки първо трябва да мисли за себе си. Ако не се чувстваш добре в едно ситуация, това не е от полза за никого.
Виж целия пост
# 52
Трудно е човек да се подтави на мястото на друг. Имам приятелка, която след 10 годишна връзка като 5 от тях се бореха за дете по естествен начин, на шестата направиха  инвитро, получи (сега детето е на 2 години), но в началото на бременността той  й изневерил, били се отдалечили, разделиха се Sad  Всякакви истории. И аз не мога да проумея как се дава материал и едновременно се изневерява....
П.П. с мъжки фактор бяха
Виж целия пост
# 53
Не. Всякакви похвати за използване на донорска сперма, яйцеклетки или сурогатни майки са напълно нечовешки и извратени за мен.
Прилича на психопатия това искане на жената. Тя обрича детето си да живее без баща. Изумителна наглост.
Едно е да сбърка в избора си и да се раздели с бащата в последствие. Съвсем друго е още преди да се е появило детето, тя да реши че то ще расте без баща - без да му се полага баща.
Има случаи на пропаднали жени, които забременяват и не знаят от кой - пак ми се вижда по-човешко , тъй като грешката им детето да расте без баща (ако го задържат, де) е породена от човешка глупост, импулсивност и примитивност.
Но да си купиш донорска сперма си е вид психопатия и егоизъм. Представям си какво се върти в главата на една такава кукувица. Най-често това са жени около 40-те , неспособни вече да намерят мъж и решават да си "купят" спермата.

Как така ще си харесаш даден мъж за татко , пък не щеш да живееш с него още преди децата да са се появили ?? Това само болен мозък може да го измисли.

Първото изречение от цитирания пост е много крайно и елементарно.На теб ако се наложи да ползваш  донорска яйцеклетка за да имаш дете ще се откажеш ли? Ако на някой му се налага донорство да се откаже от живота ли ей много  плоско от твоя страна.Аз не бих дал материал щото  така е скимнало на някоя кукувица да си задоволява егото.


Виж целия пост
# 54
Откажи. Само ще страда това дете с вас.
Тя да забременява от когото иска. Ти си намери друга, размножавайте се и си отглеждайте децата с любов.
Виж целия пост
# 55
Разбира се, че при описаното положение ще откажеш. Не дължиш на тази жена, с която сте осъзнали, че не можете да бъдете семейство, абсолютно нищо. Ако поради някакви подбуди склониш, ще сбъркаш ужасно, защото виждам, че би искал да бъдеш истински баща на децата си някой ден и мисълта, че имаш дете, за което не можеш да се грижиш и да виждаш как расте, да взимаш решения, свързани с него, много ще те мъчи. Да не говорим, че жената, която ще обикнеш и с която ще поискате истинско семейство, може да се отблъсне от мисълта, че си склонен да раздаваш генетичен материал на нуждаещи се, аз поне с такъв мъж не бих искала да имам нищо общо. Няма какво да се правиш на благороден и да предоставяш такава услуга на бившата си, имането на деца не е благородно дело, така че мисли за себе си, точно както прави бившата ти, която е егати нахалното и безсрамно същестсво. Да си взима белгийския материал и да действа, няма никакво морално право да го иска от теб!
Виж целия пост
# 56
Мили хора ,Много Благодаря. За различните мнения и характеристики които дадохте и  детайлно обмислихте. Значи историята е следната . С моята  приятелка решихме че имаме различен поглед върху живота ,нюанси,прагматизъм,и идеали. След пет годишна връзка.  На нея обаче и предстои забременяване поради други причини и поради това тя иска аз да бъда донора.  Ние знаем че няма да живем заедно или че това ще се случи във времето. Варианта е датски материал или Аз.  Само поради факта да стана баща и да знам че няма да мога да живея с него, да знам че то се радва може би на друг БАЩА,да знам че го имам но да не мога да оказвам влияние върхи детето.  Аз ще го припозная ще имам достъп до него,не ми се отказва и сега от майката но ........достъпа ще бъде контролиран от нея.  Ако го заслужавам......което предполага както много обиди за финансите,свободното време така и лошият генен материал. ще знам че го имам и ще бъда цял живот тормозен от мисълта че друг баща ще му се радва както и на майката. Че не мога да окажа никакво влияние върху него освен финансово . Заслужава ли си да го имаш?????   Или просто майката да си вземе датския материал и да знае че е сама ,или с новия си мъж. Без мое участие..  това ми беше въпроса.

Човек, намери си жена, която да те иска.
Не си бик за разплод, нито банка за семенна течност.
Виждам, че веднага са ти обяснили, как датската сперма е по- добра от българската- ами, нека си я ползва жената със здраве.
Нищо не може да ти замени момента, в който малката ръчица се хване за пръста ти и те погледне, нищо че още не може да фокусира очичките.
Не позволявай това щастие да те отмине. Hug Hug
Виж целия пост
# 57
Мили хора ,Много Благодаря. За различните мнения и характеристики които дадохте и  детайлно обмислихте. Значи историята е следната . С моята  приятелка решихме че имаме различен поглед върху живота ,нюанси,прагматизъм,и идеали. След пет годишна връзка.  На нея обаче и предстои забременяване поради други причини и поради това тя иска аз да бъда донора.  Ние знаем че няма да живем заедно или че това ще се случи във времето. Варианта е датски материал или Аз. Само поради факта да стана баща и да знам че няма да мога да живея с него, да знам че то се радва може би на друг БАЩА,да знам че го имам но да не мога да оказвам влияние върхи детето.  Аз ще го припозная ще имам достъп до него,не ми се отказва и сега от майката но ........достъпа ще бъде контролиран от нея.  Ако го заслужавам......което предполага както много обиди за финансите,свободното време така и лошият генен материал. ще знам че го имам и ще бъда цял живот тормозен от мисълта че друг баща ще му се радва както и на майката. Че не мога да окажа никакво влияние върху него освен финансово . Заслужава ли си да го имаш?????   Или просто майката да си вземе датския материал и да знае че е сама ,или с новия си мъж. Без мое участие..  това ми беше въпроса.

Абе, как ги измисляте тия глупости?

На нея ѝ предстояло забременяване проради "други причини" - какви други причини може да има? Запазила си е час в клиника? Купила си е вече количка? Ако сте опитвали дете, не се е получило по нормален път и сте тръгнали за ин витро, не можете ли така да кажете? Абсурдно е това описание на проблема. Откъде знаете, че причината да не става по естествен път е само в нея? Много по-добре е да пробва с донорски материал, ако не Ви се е получавало по естествен път.

Какъв датски материал? И чак път Вие да сте единствената алтернатива (и то с главна буква)? В Дания ли сте? Да не би това да ѝ е проблем на нея - да иска Български (с главна буква) мат'риал?

За лошия генетичен материал - ако Ви е лош материалът, защо изобщо се обсъжда този вариант? И най-важният въпрос - защо питате в бг-мама точно? Смятате ли, че обратния вариант е смислен? Мъж и жена се разделят след 5 години връзка, но на мъжа поради други причини му предстои раждане със сурогатна майка и алтернативите са норвежка донорска яйцеклетка или на Мамата, която Ви отговаря? В някаква подобна хипотетична ситуация ли трябва да се постави жената, която ще Ви отговори на въпроса какво би направила Тя (много въпросителни)

Аз Ви казах, че съм бил в подобна ситуация - късахме с приятелката ми, в рамките на разговора, който не беше неочакван предвид как се развиваше връзката, тя каза "добре, айде да си направим дете". Не се е обсъждало в детайли подобно абсурдно (поне за мен) предложение, но според мен се подразбираше, че ще го правим по нормален начин, сигурно защото на нея не ѝ е предстояло "по други причини" раждане. И да, подразбираше се, че тя ще си го гледа детето. В крайна сметка не дълго след като скъсахме (даже пресмятах месеци в един момент, защото ме подгони параноя), тя си роди дете, сега си има две - от фейсбук е информацията, ние не поддържаме близки отношения, но не сме чак толкова скарани, че да се трием. И си ги гледа сама изглежда, таткото (беше ми много любопитно кой е и какъв е) е бил загатван може би в 1-2 снимки в началото, сега нищо не се чува/вижда за него. Нищо лошо не виждам в нейното решение, щастлива изглежда и поне от това, което се вижда от фейсбук, изглежда отдадена и много добра майка. Естествено същата ситуация, в която аз съм "донорът" би била меко казано нездрава - да седя да си гледам снимките на биологичните деца във фейсбук. Не съм искал деца, просто за да знам, че съм продължил гена си (добър или лош), искал съм деца с правилния човек и имам такова дете и се надявам да имаме и още едно като му дойде времето. Но не бих могъл да гледам мои биологични деца как растат без поне малко да помогна с време, финанси и т.н., а това би лишило моите истински деца от същото - би станала някаква половинчата работа. 4 деца не мога нито да издържам, нито да им дам всичко, което един баща трябва и може да даде на децата си. Така че изборът е ясен.

Във Вашия случай обаче нито ситуацията е ясна, нито каква Ви е дилемата - защо ин витро, а не го направите по нормалния път - не можете да се прежалите за един последен "прощален" секс с момичето, с което сте бил 5 години? Какви са другите причини и как се е стигнало до това предстоящо забременяване? Ей така на нея ѝ е хрумнало да си направи едно ин витро или пък заедно сте го започнали този процес и на някакъв етап Вие сте дали на заден? Как мога да кажа какво бих направил в ситуация, която не е ясна? Ако съм подвел една жена, че я обичам, че ще правим деца, че даже ин витро ще ги правим (което хич не е лека и приятна процедура за жената, плюс се чака много мисля, когато е покрита от държавата като разход), най-малкото, което ще направя, е да си дам "материала", ако го иска все още. И после ще си гледам детето. Дори да не е от мой "материал". Ако наистина е такъв случаят, отговорът ми ще е съвсем различен.

Ей това изяснете и ако сценарият е последният, ще видите как драматично ще се променят отговорите на жените в темата - защото тогава ситуацията за мен поне на практика отива в групата "татко, който си бил камшика като видял положителен тест за бременност след като е било планирано дете и са били правени много опити".
Виж целия пост
# 58
Бгтатко, много си прав.
И защо “материала” да е датски. Аз съм бременна от бъргарски. Не съм си и помисляла за датски или от каквато и да е чужда държава.
Не съм си и помисляла да моля някой приятел да ми става донор (дори имах предложения след като разбраха за плановете ми)
, точно защото съм мислила той как ще се чувства знаейки, че детето е негово.
Виж целия пост
# 59
bgtatko8,1 с теб няма да споря дали съм заклеймила някой или не. Твърде много киснеш в женски форум, все едно пише жена.

За поредното подобно мнение се хващам, не търся обсъждане с Вас лично или пък да имам желание да (се) обясня конкретно на Вас (или изобщо на някого конкретно). Просто е поредното подобно мнение, че съм пишел като жена и съм киснел (губил времето) в "женски" форум.

Мислих по въпроса защо изглеждам като жена на някои потребители и стигнах до следното заключение:
Скрит текст:
В тези форуми има немалко мъже, но те обсъждат много често теми свързани със секса, как да го открият или пък по-неангажиращи въпроси. Много рядко питат неща свързани с децата.

От друга страна моята мотивация да съм тук е свързана с детето ми. Регистрацията ми е от много преди да имам дете, но не съм имал какво да напиша, въпреки че форумът е посещаван, интересен, обсъждат се универсални теми, които не са "женски" или "мъжки", пък аз предпочитам форумния формат пред фейсбук и особено туитър или инстаграм. Но моята мотивация да съм тук е защото имам дете и искам да си говоря с други хора за това дете или за детски неща.

Да, бих могъл да ползвам търсачката, но там не винаги темата, която ме интересува, е водена както трябва, така че да получа смислени за мен отговори. Затова бих предпочел като ме интересува нещо конкретно, да пускам.

От тук насетне посещавам подфоруми и теми, които за мен поне не са "женски". Не съм влязал в красива мама да давам акъли, не съм се записал в "отчетните" теми, не съм отишъл в клюкарник да си чатя с мамите, избягвам лексиконните теми с по много мнения, никога не съм участвал в разговори между "приятелки" от типа как ми е минал денят, какво ми се е случило днес и т.н. Пиша в специализирания форум за възрастта на детето ми, пиша и чета в "татковци", който по идея (вижте правилата в подфорума) е мъжки форум, въпреки че е обсебен от скучаещи потребителки, които дори там не са доволни, че пиша. 

Пиша в семейни отношения, в теми, където сметна, че отговорът ми може да бъде полезен. Не съм тук за семки и бонбонки. Не съм тук за да си го изкарам на авторите на темата, срещу които почти винаги се обръща темата. В конкретната тема изобщо не знам защо повдигате въпроса, че съм мъж - ако е реална темата, то на практика МЪЖ задава въпрос "бихте ли станали БАЩА чрез донорски материал без да имате ангажимент към майката". Не е въпросът АЗ какво правя тук, а ВИЕ какво правите? Баща можете ли да станете? Донорски материал можете ли да дадете? Или просто изплювате някакъв недообмислен стереотип без дори да знаете каква точно е ситуацията, защото авторът на темата изобщо не го е обяснил адекватно и почти нищо не му се разбира и трябва да гадаем? Аз имам какво да кажа, по темата е, бил съм в сходна ситуация, дописах вместо автора различни варианти и какво според мен е правилното решение в тях. Ако е реален човек с реален проблем, би трябвало да е доволен, че съм се включил. Ако е тъп и неграмотен пъпчасал пубер, който иска да дърпа мамите за полите - ще е недоволен. И в двата случая мнението ми може да е ценно за някого.

Пиша и ще си пиша колкото си искам и където си искам и по каквито теми си искам. В началото от вратата ме подхванаха, че съм се бил подмазвал. После като стана ясно, че не се подмазвам, ами си пиша каквото си мисля, което неизбежно е в разрез поне понякога с мнението дори на потребители, които са казали, че съм ОК и ми харесват мненията, тогава пък станах многословен, досаден и в крайна сметка - МЪЖ на когото не му било мястото тук, защото пишел като жена, малките деца не били интересни и всички нормални потребителки тук си губели времето, докато прекрасните им мъже бачкали плътно по 10 часа всеки ден и не отлепяли, освен за да обърнат внимание на семейството си. Е, аз не мисля, че всички потребители са тук за да си губят времето и че приоритетно искат да обсъждат основно неща различни от децата си. Също не мисля, че мъжете не си губят времето на работата си - първо аз не губя толкова време, защото пиша почти толкова бързо, колкото говоря, това мнение сега го пиша от 5-10мин. Освен това ако не пиша тук, ще си "губя времето" (доколкото участието ми тук е такова) по други начини - доста съм мързелив. Не на последно място не ощетявам никого с времето, което отделям за форума - то е част от личното ми време за почивка, не е за сметка на работни ангажименти или за сметка на семейството ми. Да, вероятно ако работех по допълнителни проекти, вместо да пиша тук, щях да правя още малко пари отгоре, но колко да работя аз си преценявам и последното би трябвало да прави мненията ми по-ценни, не по-малко. Също така определено ако ги редактирах повече и ги съкращавах, щях да губя доста повече време, а нямаше да имам кой знае какво по-голямо удовлетворение за себе си, понеже за пореден път - целта ми не е да се харесам на някого. Искам да дам различна и сериозна гледна точка във форум, където се засягат много сериозни и важни теми и където поне според мен не е уместно човек да се забавлява на гърба на авторите. Това ми носи удовлетворение, че съм споделил смислено мнение, което почти сигурно е било прочетено и евентуално дори би могло да е полезно за някого.

От поне 5-10 години разбирам доста добре и мъжете, и жените и гледам собствените си интереси, а не робувам на някакви обществени норми, дори, когато е уместно, се опитвам да реагирам на тях. Ако бях като повечето мъже, които познавам, нямаше да имам абсолютно никакви проблеми да манипулирам жените в реалността, за да правя толкова секс с толкова жени колкото си искам, точно защото ми е ясна и женската гледна точка и бих могъл да я използвам за своя изгода. Но когато човек разбира нещо, няма как да постъпва по такъв начин, какъвто толкова често се критикува у мъжете - когато разбираш някого, когато можеш да се поставиш на мястото му, става много трудно за теб да го нараниш, да го използваш, да го предадеш. Жените (не всички естествено) имат малко по-висока чувствителност, малко по-прието е в социален план да се опитват да влязат в главите на съпрузите си. За мъжете е прието социално да се опитваме да влезем само в гащите. Но на практика последното е невъзможно без поне малко "главология" (по Т. Пратчет). Ето затова Ви изглежда, че пиша като жена - интересувал съм се от мисленето на жените и от това на мъжете, задълбочено съм наблюдавал и разсъждавал, отчасти мотивацията ми е била да разбера себе си, отчасти да имам по-лесни любовни успехи, отчасти просто ми е било интересно - умението да се поставяш на мястото на другите не е универсално, а човек извлича удоволствие от нещата, които му идват отръки. Аз не мога да рисувам, да пея, да тичам 100 метра за 5 секунди, но имам други умения, които ми е било приятно да използвам, макар че като по-млад съм правил често и по по-деструктивни начини - да обидя някого, да го нараня, да го използвам. Докато не съм разбрал на свой гръб, че наранявайки/обиждайки другите не можеш нищо да спечелиш - дори удовлетворение не можеш, защото емпатията затова е емпатия, защото не ти е приятно друг да се чувства зле, особено пък заради теб. Дори когато обективно погледнато си го заслужава. И сега това умение като цяло не го използвам за нищо особено, имам по-добра преценка за хората, но се стремя да бъда себе си, не да се преструвам с някакви задни цели, вкл. да се харесам на обществото. Важното за мен вече е да се харесвам на себе си. Независимо, че така съм доста по-непопулярен, отколкото иначе бих бил. Но в дългосрочен план се изплаща напълно. Simple Smile 

Ако горният текст беше за политика, наука или някоя "мъжка" тема, изобщо нямаше да Ви изглеждам като жена, но форумът е "бг мама" и темите изискват женска главология в много случаи, както и мъжка естествено, но и двете се смята, че са в "задълженията" и "правата" единствено на жените. Предполагам, че много жени дори биха се страхували от мъж, който в много случаи може да разбере как мислят и това рефлектира поне отчасти в извираща отвътре неприязън към мен у някои потребители - какво ни се бърка па тоя в женските работи, да оди да пише, че му се прави секс без обвързане като останалите мъже. Никакъв проблем не би било за мен да си регистрирам един женски профил, но не виждам смисъл нито да си крия пола, нито нещо срамно в това, че искам да съм пълноправен родител и се интересувам колкото и другия родител от детето си и въпросите, свързани с него. По отношение на универсалните въпроси - просто имам малко по-широка обща култура от средното, интересувал съм се, интересно ми е всичко, имам мнение и съм мислил по много въпроси, други по които не съм мислил също са ми интересни да науча повече по тях.
Запазвам си това офтопик мнение някъде като връзка и мисля да го линквам следващия път, когато някой изтърси, че съм пишел като жена и съм "киснел" в женски форум. Wink
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия