Време е вече да престанем да се фиксираме около травмата "Македония": що пролята кръв, що борби и кроежи, хайдушки копнения - и за какво? Ето, Василена говори за "вие - българите" и "ние - макадонците", очевидно не се идентифицира като българка, нещо повече - показва неприязън към българското. На вас ви е криво от това, даже и на мен - хем не съм националист - ми е леко дискомфортно, иска ми се да ѝ кажа за късните национализми и въобразените общности, за това как при тях сега протичат процеси, които при нас са се случили през 19. век, за езика и Блаже Конески, който преди това е бил Благой Конев, за това колко нелепо е да градиш митологии - и както в България има учени, макар и малцина, които проблематизират българския национализъм и митология, така не е лошо и при тях да се появи някой изследовател деконстуктивист (впрочем напоследък има нещо позитивно в тази насока - македонският министър на културата, доколкото помня, реши да спре онзи безумен проект "Скопие 2014", по който бяха направени многото паметници и пантеони, които превръщаха града в атракция). Та, може и да изпитваме дискомфорт, но историческите и политическите процеси са такива, че не можем да повтаряме Вазовото "Македония е наша", не можем да вменяваме на македонците - ако те не искат - да се чувстват българи, това е положението и трябва да се приеме: има македонска нация. Употребявам понятието "нация" като политически/идеологически конструкт.
Аглая, пак се разбираме, защото съм напълно съгласна с теб, просто се заяждах, но нескопосано, защото бях уморена.
Аз нямам нищо против да имат македонско самосъзнание. И българите са имали българско съмосъзнание.
Тези македонци, за които говори Василена, емигрирали в началото на миналия век си го носят и в момента македонците са една от най-големите диаспори след италианците и гърците (изключвам англичаните). Само че, тези македонци, нямат нищо общо в отношението си, нито към историята, нито към съседите си от другите балкански страни. Македонската църква се превърна и в наша и се събираме понякога сърби, македонци и българи. Имам много познати и всички са широко скроени, дори и по-новите, преживели войната.
. Аз също съм далеч от национализма, а и си признавам, че всъщност по-лесно разбирам Хърватите, отколкото македонците и сърбите, така че и за езика не претендитам да е български. 
