Хората по целият свят ли се промениха, или само в България?

По темата:

Аз не усещам хората да са се променили, но ежедневието е една идея по-напрегнато и стресирано - това ги прави по-изнервени. Ежедневно в по-голямата част от времето се сблъсквам с най-нормални, усмихнати хора. Когато ми се случи да попадна на някой, който се държи като простак, просто игнорирам. И забравям. Или приемам, че вероятно този човек си има някаква причина да се държи скандалджийски - и толкова. Не вярвам, че в чужбина всички са 24/7 усмихнати и мили, възпитани и с такт. Прави ми впечатление, че цялостно у нас независимо от всичко, има голямо подобрение. Влизаш в магазин и ти се усмихват. Навсякъде работят много млади хора, които си изкарват по някой лев покрай следването.

Не знам как на интелигентни хора със свой кръг на общуване им пречат истински "цигани" и "простаци". Аз просто нямам контакт с такива. Целенасочено го избягвам и успявам без особени усилия. Заобиколена съм от хора, с които може да се общува в множество направления.

Съгласна съм с Даун, че е наивно да се говори с презрение за някои по-занаятчийски професии. Те са добре платени и имат плюсове спрямо офисните заетости, които за определени хора натежават. Нашия плочкаджия ми обясняваше как обича да прави неща с ръцете си, иска да се движи по много, да не е на затворено и не може да си представи да бъде закачен за стол целодневно. Не виждам нищо срамно или странно в това.

Аз не бих и не искам да напускам България. Намирам, че нещата се подобряват с бързи обороти и мнението ми е обективно, защото живея тук, а не се ръководя от интернет и ТВ, виждам как е наоколо.

От една страна, чисто географски за мен България е неповторима и като човек, който обича да обикаля, да бяга и да ходи на планина редовно не бих живяла никъде другаде. Не се сещам за друга държава, която комбинира толкова много и разнообразни планини, пещери, езера, море, изключителни исторически места, тракийски съкровища, минерални извори, катерачни скали, места с висока концентрация на вкаменелости и тн, и тн.

От социална гледна точка действително постепенно положението се оправя. Хората работят много, учат много, всички се опитват да си изградят план за напред, все по-уредени са институциите (едно време виснехме по опашки с часове, днес всичко е организирано), облагородяват се парковете.

Всеки може да погледне песимистично и да заключи "О, не, тва е клика на простащина и мафия" ---> (Каква мафия? Я стига, мафия не е имало у нас от преди аз да съм родена), но в действителност нещата отдавна не стоят точно така.

Къде простаци, къде мафия, накрая стигаме и до съфорумката в Лондон, която не я притеснява, че там ги газят с камиони, взривяват, стрелят, ръгат с ножове по улиците, но я е страх да идва в България заради падащи дървета. Всеки си има мантра, с която да се успокоява колко добре е постъпил, като е емигрирал.

Май само ти стигаш до там, но ограниченото си е ограничено.

Все се бута и драчи, после тича да реве на Моля, другарката. Що е то?

В гр. Сопот. Хайде да не гледаме само София, Пловдив и другите два най-големи града в страната. И извън тях живеят хора.

Не оспорвам, че в чужбина човек може да си намери правилното място и да се чувства щастлив. Само странното високомерие, което се долавя в някои постове - "Слава Богу, че се отървахме, то в България е много страшно" ми е непонятно. Не е страшно. Живеем си, общо взето, нормално. В някои отношения се подобряваме, в други все още изоставаме, но не фатално. А бягството от многото простаци говори повече за собствения ти социален кръг, отколкото за положението на страната. Аз работя в университет и ежедневно съм заобиколена от студенти, идващи от всички краища на България. Веднъж на семестър/година се срещат по-невъзпитани студенти (от стотици), но цялостно са съвсем нормални млади хора. Не знам дали вкъщи слушат чалга и въртят кючеци, но в мое присъствие се държат прилично и си вършат работата - това е единственото, което ме засяга. Много се изопачават проблемите в страната. Има ги, но не са чак такива, каквито се изкарват.

Напълно споделям поста на Гугъл. Моите наблюдения са същите – средата е такава, каквато си я създадеш. Много отнесени неща се пишат за реалността тук, което ме навява на мисълта, че тези хора не живеят тук или тези, които живеят, са в доста затворен, ограничен кръг.

Аз общувам с много и различни хора (по статус и професия) и цигании не срещам. И, да, като цяло хората се поотръскаха и ориентираха кой какво може и иска да прави, работи, как да живее. Разбира се, че уважение заслужават хора с всякакви професии. Вметката беше направена в посока, че тук, в Бг, има все още разместване, некоординирана, объркана система на заплащане (освен ниския стандарт на доходите – това е отделна дълга и тъжна тема).

В така лелеяните бели страни квалифициран човек (било то хирург, преподавател, учен, инженер и т.н.) при доказан ценз е сигурен, че ще има базов доход, който е регламентиран за неговата професия. Той ще получава и има по-висок стандарт на живот, примерно от касиерка в Лидл.
В България е такава каша със заплащането, че касиерката, занаятчията, домашния майстор често се оказва с по-висока заплата от учителя и лекаря, което няма лошо, напротив даже. Но има абсурдност и сбърканост в подобна система, позволяваща лекар, учител д ане могат да изкарват повече от един домашен майстор.

Някакви фантасмагории се изписаха по-горе за заплатите на лекарите, които са силно пожелателни, но неверни. Има статии из нет-а за заплатите на здравните работници в Бг за миналата година. Потърсете ги, ако ви интересува. Мой близък е хирург в софийска болница. Заплатата му е смешна, доплащат им някакви пари по здравни пътеки за направена операция. За сравнение – той работи 3 години в Англия като личен лекар и си купи апартамент в София. Върна се тук и каза, че ниската заплата не го спира, искал да живее тук, не му харесват англичаните. Така, че хора разни – съдби, човешки истории, нюанси за и против, колкото щеш.

Важното е човек да се чувства добре и на място. И да не залита в сравнения и плюене за изборите на другите.

Аз ли не чета правилно, но не виждам високомерие.  За какво е цялото мерене, когато вече наистина живеем в глобален свят?
Утре може да ми скимне да отида в БГ или в Китай, или в Канада. С професията си, на всякъде ще ми е равен стандарта, т.е. няма да съм богата.

Правиш се на утрепана. Между Канада и Калифорния има доста съществена разлика.

Хората се промениха.Не само в България.Спокойствие и сигурност
няма никъде вече.Е,може би в Австралия или Нова Зеландия....
Цигания и мръсотия също може да се види и в САЩ и в Европа,не само у нас.Аз например съм виждала..
 Интелигентни и кадърни хора,както и прости и некадърни има и в България и в целия свят.А снизходителния тон  към тези,които са останали тук в България е просто неуместен.

Аз в БГ нямам моя среда, защото от 20 години съм навън, имам само няколко добри приятели. Впечатлението ми е от посещенията в страната. Тази година имах 2 случая, ако ви се чете те са следните:
Летях за София с майка ми (79 годишна, в добро здраве и кондиция жена) и двете ми деца на по 4.5 годинки с 3 куфари (малки) ръчен багаж. Когато стигнах до местата ни се оказа, че отделенията за багаж над нашете седалки вече бяха заети. Един господин (българин) си цъкаше по телефона и се правеше, че не знае какво става. Опитах да ги пъхна под предната седалка, но това беше невъзможно. Погледнах назад и видях, че има място след нашите мест и поставих там единия куфар. В този момент нервен глас на български ми разпореди - това си е моето място, разкарай нещата си. Права си е жената, макар че носеше само едно малко дамко чанте, което сигурно би се пъхнало и пред нея, ама защо да го прави.... Междувременно едно младо момиче ми каза: Вижте ей там отпред има също място. Да имаше, но и този опит удари на камък. Друга дама ми се озиби, че тя няма да си гази плика заради мен.....Накрая зарязах куфарите по средата на пътеката и си седнах на мястото, стюардесата дойде, извини ми се за създалата се ситуация отнесе единия в началото на самолета, а другия - в краят на самолета и излетяхме. При кацането трябваше да се събирам с двете деца и баба им и 3-те ми къфари разпръснати по целя самолет, но успях. Не се чудете, че исках незабавно да се кача на обратния полет, но баща им вече беше пристигнал в София та ме запря.
2. В края на отпуската се видях с приятелка и решихме да походим, а послед да вземем трамвай. Нямах билет, нито точно стотинки. Имах 10 лева и реших да си купя минерална вода от лафка пред НДК-то. Младежът продавач ми каза: Ето ти шишето с вода, защото е жега и вода не мога да ти откажа, но нямам как да ти върна ресто от 10 лева. Взех го макар, че покупкате ми беше с друга цел, не можех да не я взема.....Отидох до сладкарницата наблизо и този път направо ги питах дали могат да ми развалят 10 лева. Отговориха ми - само ако си купя нещо. ОК, купих и получих рестото.

Та за мен това е БГ - не е черно, не е бяло; дори не е и сиво.
В страната в която живея просто никой местен няма да ми вземе реда, но пък "натурализираните местни" си носят културата на родното място

Нали?
Опашката за гейт-а за самолет към София е единственото място където са ме предреждали извън България.
Иронията е, че като пътувам с децата винаги се опитвам да съм последен. И без това ще стоим с часове в самолета, безумно е да се бутам да влизам първи. Нека другите да се качат и настанят, децата ми ще потичат на воля още 10 минути.

То и аз така правя и затова някой нашенец си беше напъхал багажа на мойто място, а аз вмест да му го сваля, реших да потърса друго решение та си "намерих майсторките"....ама карай

Това с проблемното място за ръчен багаж е нещо ново за мен.
Съжалявам за преживяното.

Това с багажа е неприятно, но ми се е случвало при полети до къде ли не. Никой не е грухтял, съскал или бъркал в носа. Просто намираш някакво място и така, ако не успееш, стюардите ще го направят. каква е драмата?
Това се случва обикновено в къси евтини полети при които няма багаж за чекиране и всеки се опитва да вземе максимално за ръчен.