Здравейте, момичета! Първо да ви кажа, че много ми липсвахте през времето, в което не ви четях.
След раждането и прибирането вкъщи изпаднах в ужасно силна и тежка депресия. Трудно преживях смяната на ежедневието. От всекидневното ходене на работа и среща с много, много хора се оказах вкъщи сама с бебето. Абсолютно неподготвена да се грижа за него, абсолютно уплашена за всяко едно нещо, всеки плач, всяко ядене, всяко акане.. толкова се бях вглъбила във всичко. За капак на това кърменето изобщо, ама изобщо не ни се получи. Идва консултант, ходихме няколко пъти при педиатъра, ходихме да го гледат дали има къса юздичка на езика. Ами няма нищо подобно. Още от родилното ме караха да се изцеждам и те да му дават през нощта, защото категорично забраних АМ. И нашето момче- Данчо Калпазанчо свикна с шишетоооо. Давам цица, препълнена. Цок, цок... десетина минути на гърда, изпива това, което излиза по- лесно и след това и часове да го мъча повече не. ММ беше виснал над главата ми дълго време- "сука ли, колко време сука, колко е изпил"... кошмар, отношенията ни крайно се бяха обтегнали. Той си беше превърнал във фикс идея, че задължително трябва да е само на кърма и само на гърда. Обвинява ме стотици пъти, че не съм го научила. То да не е дете на 5г, да го научиш да кара колело. Денонощно беше на мен и пак беше гладен и плаче. Още повече се забих в лошо настроение и рев по цял ден. Накрая го взех излязох в парка и написах "писмо" на ММ, че искам да ме остави на мира с това кърмене.
Към днешна дата- Йордан се храни точно на 2,5-3ч осем пъти в денонощието предимно с изцедена кърма. Слагам го да суче, но не го насилвам. Колкото, толкова.... от шишето изпива между 60 и 100мл. Различно е всеки път.
За първия месец наддаде 1,200 и порасна с 4 см. До днес не е изял нито един милилитър АМ. Докато можем ще изкараме така. Аз се цедя след всяко хранене. Осем пъти по около 100-130мл. Каквото остане прибирам в хладилника и на края на деня слагам във фризер. Огромна хамалогия е, но поне съм спокойна. Не плача, отношенията ни с ММ възвърнаха предишния си облик. Днес Дани прави 40 дни. Отивам да го изкъпя, да го нахраня и да го водя на църква.
Минах през деветте кръга на ада да се обвинявам, че съм лоша и неспособна майка, щом не кърмя. Сега не се чувствам така. Направих каквото можах и ще продължавам да го правя, каквото и да ми коства. Благодаря на всички, които прочетоха поста ми.
Бъдете здрави и много щастливи, ще ви четем ежедневно и ще се включваме с каквото можем
Виж целия пост
След раждането и прибирането вкъщи изпаднах в ужасно силна и тежка депресия. Трудно преживях смяната на ежедневието. От всекидневното ходене на работа и среща с много, много хора се оказах вкъщи сама с бебето. Абсолютно неподготвена да се грижа за него, абсолютно уплашена за всяко едно нещо, всеки плач, всяко ядене, всяко акане.. толкова се бях вглъбила във всичко. За капак на това кърменето изобщо, ама изобщо не ни се получи. Идва консултант, ходихме няколко пъти при педиатъра, ходихме да го гледат дали има къса юздичка на езика. Ами няма нищо подобно. Още от родилното ме караха да се изцеждам и те да му дават през нощта, защото категорично забраних АМ. И нашето момче- Данчо Калпазанчо свикна с шишетоооо. Давам цица, препълнена. Цок, цок... десетина минути на гърда, изпива това, което излиза по- лесно и след това и часове да го мъча повече не. ММ беше виснал над главата ми дълго време- "сука ли, колко време сука, колко е изпил"... кошмар, отношенията ни крайно се бяха обтегнали. Той си беше превърнал във фикс идея, че задължително трябва да е само на кърма и само на гърда. Обвинява ме стотици пъти, че не съм го научила. То да не е дете на 5г, да го научиш да кара колело. Денонощно беше на мен и пак беше гладен и плаче. Още повече се забих в лошо настроение и рев по цял ден. Накрая го взех излязох в парка и написах "писмо" на ММ, че искам да ме остави на мира с това кърмене.
Към днешна дата- Йордан се храни точно на 2,5-3ч осем пъти в денонощието предимно с изцедена кърма. Слагам го да суче, но не го насилвам. Колкото, толкова.... от шишето изпива между 60 и 100мл. Различно е всеки път.
За първия месец наддаде 1,200 и порасна с 4 см. До днес не е изял нито един милилитър АМ. Докато можем ще изкараме така. Аз се цедя след всяко хранене. Осем пъти по около 100-130мл. Каквото остане прибирам в хладилника и на края на деня слагам във фризер. Огромна хамалогия е, но поне съм спокойна. Не плача, отношенията ни с ММ възвърнаха предишния си облик. Днес Дани прави 40 дни. Отивам да го изкъпя, да го нахраня и да го водя на църква.
Минах през деветте кръга на ада да се обвинявам, че съм лоша и неспособна майка, щом не кърмя. Сега не се чувствам така. Направих каквото можах и ще продължавам да го правя, каквото и да ми коства. Благодаря на всички, които прочетоха поста ми.
Бъдете здрави и много щастливи, ще ви четем ежедневно и ще се включваме с каквото можем
И изаква поне 2-3 порции през интервал. Последната винаги е след като съм решила, че сме приключили и махна памперс, кърпа или каквото там съм подложила да си ака върху него. И после започва голямото чистене. Акото изглежда съвсем нормално, от време на време е зелено, но аз мислех, че е от чая от копър, който е зелен. Аз друго за колики не давам. Така и така чета, че се реве, за какво а му давам допълнително химии...
