Проблеми с родителите ми...

Обяснение, не оправдание...

Лично аз съм абсолютно несъгласна с написното от нея, но се въздържах да го квалифицирам - още повече, че самата малка авторка на темата още не е излезла от зоната на квалификациите, за да влезе в зоната на аргументите.

Надживяваш нещо, ако пораснеш ментално и емоционално. Много хора не успяват (я виж Тръмп, стои си в 5 клас).

Бях в твоето положение преди повече от четвърт век. Баба ми и дядо ми не искаха да си представят, че ще живея постоянно далеч. Аз казах, че отивам за малко, за 6 месеца ............. и се върнах след 11+ години с мъжа ми и бебето  . Изкарах си супер. Там минаха най-хубавите ми години и никога не съжалих, че заминах. Дълго след като дойдохме във Франция тъгувах за Англия и живота ми там. От други държави съм си тръгвала гледайки напред и не съм изпитвала грам носталгия. Не мога да ти дам съвет, защото оттогава е минало много време. Сега няма нужда от визи и разрешителни за български граждани и това улеснява нещата. На твое място бих заминала. Опитай да се проектираш напред и сама! Много чужденци, които дойдоха с гаджетата си се разделиха с тях скоро след пристигането по ред причини. Високите наеми правят живота сам доста труден в началото.

Психология не е лесно да се учи ако не знаеш английски на доста високо ниво. Аз записах специалност с повечко математика и можах да уча и работя. Но по хуманитарните дисциплини оценките ми не бяха цвете  . Изпитите са писмени повечето. В моята специяалност всички бяха писмени. На мене това ми харесва, но доста българи се оплакваха. Тренирай бързо писане! Тъй като не ти трябва виза можеш да учиш на намалено учебно време и да завършиш за 4 вместо за 2 или 3 години. .също и вечерно или задочно е възможно. Задочното по спомени беше малко по-скъпо.

Можеш да пробваш отсега да си търсиш работа. Особено лятото в туризма се търсят хора, ако знаеш езици никак не е трудно. С минимален английски можеш да намериш работа при другоговорящи работодатели. С някои езици като руски, френски, арабски беше много лесно. С испански и португалски не чак толкова. Можеш да потърсите и безплатна квартира срещу поддръжка на жилища или имения, но такива жилища са извън големи градове обикновено. Става и с гледане на деца, но е ниско платено, досадно и трудно. Предпочитай самотна майка с едно дете, дори и заплащането да е по-ниско, а то често не е!


Тя е майка отдавна .


Дай Боже всекиму!

На мен пък ми е доста смешно, като гледам как се дават съвети на база опит от зората на демокрацията или зрелия соц за това "да видиш свят". Още по-смешен ми е съветът за статута на "самотна майка" като път към стабилност и развитие.

Не знам, аз съм глезена принцеса, обичам си "царския път". Ако оня хубав западен свят ми предложи нещо от върха на пирамидата- приемам; но не виждам особена ценност за това да си дадеш силите и младостта за никакви пари, като и положението относно личностното израстване е под въпрос. Да, драпали сте, ето ви тиквен медал, честито. Но това не значи, че няма и по-добри начини.