Помощ за отказване от хазартна зависимост

Хубаво е да напишеш първо ти какво си преживял, кой си, що си, иначе искаш да не се пише от незапознати, но си точно такъв, за сега....как искаш хората да ти споделят, може да си търсиш психическо забавление...

Да. И да уточниш метода, по който си се отказал, моля.
Че така изложението прилича на захранка за баламурници по повод на поредното чудодейно средство, което лекува всичко – от акне до хазартна зависимост. Мхм...

Имах приблем с хазарта 5 години. Историята за започването е доста комерсиална - за кеф 1 път с ясната цел, че ще се загубят пари, но от скука пак и пак до 3-тия, когато печеля 500 лева и така почвам редовно. В началото залог 0,80 лв. после доста доста крупни залози.

Винаги съм осъзнавал, че имам проблем. Към 3-тата година реших да търся психолози. Волята ми не работеше за справянето сам. Имах доста финансови трудности вече: 0 спестени пари, 99% от каквото имах като приход се губеше, имало е дни в които пари за храна не са ми достигали. Близките ми не знаеха.
Съответно ходене по психолози за 50-60 лв. сеансът не ми беше по джоба и все повече се отчайвах, защото нямах пари, а не можех и да спра сам.

Изобщо няма много форуми, интервюта и материали по тази тема на български, затова почнах моята.
Това ми е социалната дейност, моят принос към обществото, благотворителност, идеята, че върша нещо добро, както искате го формулирайте. Определено много ми пука на къде отиват много тийнейджъри, които още преди 18 са допускани без лични карти в казина.

В крайна сметка заделих някакви пари, ходих първо на няколко сеанса при една психоложка - никакъв резулатат. Аз какво говоря, тя какво ми обяснява. Не беше насочена само към зависимости като специалист.

Личният ми живот много беше станал зле, едвам се влачех до работа, всяка вечер плачех, не можех да спя, отслабнах, не ядях - нямах нито пари, нито желание. Коагато имах 20 лева за ресторант се чувствах заможен. Неща, които преди това винаги съм имал и са били най-малкото хубаво в живота ми.

Пак не спрях, споделих на близки, дадоха ми пари, уви за малко спрях после пак продължих. Самочувствоето ми беше под всякаква критика, чувствах се като парцал и нищожество, като неравностоен увереден човек. По-късно дойде и проблемът, че макар да имам вече пари, животът ми е неуреден, заради концентрацията 3 години не върху него, а върху хазарта.

Голям проблем имах с това, че не можех да си организирам деня, нямах тренировки, ангажименти, график, нямах навика да следвам цели ден за ден, да си пусна филм, да пия бира с приятели и да ми е достатъчно. Едвам давах пари за лекари (не психолози), тренировки, абе всичко ми се свидеше, защото родителите ми бяха дали достатъчно, за да живея повече от спокойно, но аз имах нерелна представа за парите и от всичко пестях, защото в казината 2-3 холяди лева изчезваха мигновено и имах усещането, че моите пари ще изчезнат. Ясно е, че отвътре съм знаел, че нямам сигурност, че няма да играя.

В един момент това да изкарвам пари колкото и да са, аз успявах да си докарвам добри доходи, и без значение, дали са малко или много все да ичзезват ме подлудяваше и отчайваше до панически пристъпи. Нямаше знаечение, какво правя, колко спестявам и колко бачкам, после за 2 дни всичко изчезваше. Адски демотивиращо и съсипващо психиката.

Това ми беше най-големият проблем - социалният. Дори да спирах за по седмица-две, в тези дни бях толкова объркан и без задачи, че се връщах в залите, отчасти, защото не знаех от къде да намеря сили да си организирам нещата.

Толкова бях свикнал да нямам пари и ми се свидеха 15 лева за някаква покупка, че за 15 лева влизах в казиното да ги изкарам, да не давам от моите пари.

За няколко месеца пак всичко профуках.

Още 2 години отчаяние минаха докато започна да се оправям. През тези 2 години играех редовно, Бог ми е свидетел всеки ден съм искал да спра. Ходих при още 2-3-ма различни психотерапевти. Само 1 ми помогна, но не дотам, че да спра, но да огранича. Тя първа ми показа, че имам огромен социален проблем и нямам цели, лутам се и така винаги завършвам в казиното, защото нямам нищо по-интересно и важно да правя.

Още 6 месеца минаха преди да спра. Изхарчих си всички пари 2-3 пъти още (на 0) след като спрях посещенията при нея. Първоначалоно при нея дори бях спрял да играя, много бях мотивиран, но след месец пак се почна играта и след още 2, когато нямах пак пари, нямаше и как да плащам консултациите й казах, че спирам.

Близките, мислеха, че не играя тогава.


ПО СЪЩЕСТВО КАК СПРЯХ?

1. Мога да кажа, че еднственият фактор, който ми пусна началния огън беше последния психотерапевт, тъй като не осъзнавах, че връщането ми към казината е винаги, защото нямам живот, нямам график, нямам задачи, нямам цели. 5 години на обикаляне в кръг. Така че, макар и да не спрях, това беше адски важно за моето спиране по-късно. Тя се занимава специално с хазартно/ нарко завсими!

Иначе с психолози НЯМА да се откажете, казвам от личен опит, дори понякога е изнервящо да слушаш още глупости.

2. Вече бях крайно отчаян, изморен, лутах се, всеки ден съм си мислил абе вярно ли е, че ,,бивш хазартно зависим няма'', защото ако е, какво изобщо правя, защо се боря, ако няма да успея.

Много голям проблем, че отвсякъде те заливат с тази максима, а остатъкът от хората казват - ПРОСТО СПРИ. С две думи - нищо реалистично, като мнение.

3. Почвайки да искам да положа, каквото мога и не мога като усилия, за да спра, сам тръгнах да проверявам вярно ли е, че няма отказване или не.

4. ПЪРВАТА ми огромна стъпка - започнах да се занимавам с живота си всеки ден, по 1 цел за неща с които изоставах - университетски задачи/ изпити, лекари (записвах си часове), абе с две думи вкарвах истиския нормален живот в моя отново, да се почувствам като човек, не само хазартно зависим. 1 по 1 на ден, през ден, най-накрая правих елементарни неща за другите, които за мен означаваха, че не съм нищожество и малко увереност придобих, че ако нещо планирам, може/ ще се случи.

5. ВТОРАТА ми важна стъпка - казах си, че до края на месеца (оставаха около 25 дни) няма да играя. Ама камъни да падат от небето, 1 месец няма да играя после ще му мисля. Спазих го и от тогава съм играл няколко пъти, но не е същото. Устетих нормалния живот и доста се депресирах след няколкото игри. Изпадах в такива състояния (физически), които преди нямах. Повръщах, не спях, ама не мигвах, получвах гърчове. Някак тялото ми вече дори не го искаше това отвращение от загубените пари.

6. За да не играя 1 месец, оставях си личните документи далеч от мен, изпразних си баковите карти, пуснах заявления за деактивация на онлайн. Всичко това трябва да става веднага, ако го забавите 1-2 дни може да е късно!

7. ОГРОМНА част от желанието ми за отказ беше колко противни са ми крупиетата. Колко са нагли, как се държат с клиентите - смеят им се. Клиентите оставят месечните им заплати за 1 час, а те дори не са благодарни. Дори не проумяват, че не само, че си изкарват парите с нещастието на хората, ами и дори не се старят да свършат добре задълженията си. Идеше ми да им кажа в лицето, колко проста измет са, как голяма част от тях нямат ниво на интелект да работят нещо друго освен това или сервитьори. Случвало се да кажа, че са прости, когато са ми се смяли за разлика в бонус 50 лева /което са 500 лева загубени = тяхнаха заплата за 10 дни/. С 300 зора се ангажират да проверят. Селски истории.

Точно затова и накрая последните пъти съм играл онлайн, не ми се гледаха й противни физиономии.

И така в крайна сметка спрях. Намирам казината, крупиетата, като мои врагове. Кой би дал всичките си пари на хора, които не харесва?

В началото ме беше много срам от всичко, което съм правил, съсипваше ме вина, после мислих и реших, че не мен толкова, а хората, които съсипват животи за пари не стават за нищо.

8. ПОД ВСЯКАКВА КРИТИКА е колко много игрални сайтове и казина се появиха за 2 години. Видимо управляващите ни нямат интерес да закрият хазартната индустрия. Затова остават такива като мен, които да агитират зависимите и все още искащите просто да пробват, НИКОГА да не пробват.

Моля ви, говорете на ученици, защо не трябва да го правят, понеже те се събират и онлайн играят по чиновете. Единият гледа от другия, учат се, те са много малки, за да разберат, какво е това. ТЕ НЕ СА ВНИНОВНИ. Хазртът е създаден, за да те прецака, психологически тестове, трикове, маркетинг, бонуси, всичко е измислено с много средства, затова няма как да не станеш зависим, ако ходиш редовно. Неслучайно в много държави е забранен/ нелегален. Ако беше толкова лесно да не станеш зависим, защо в толкова държави е нелегален?

Нека не отритваме жертвите на хазарта. Не всички са прости. Прости са управляващите, че продават народа за пари. Как може едно дете на 15-16 да не се подхлъзне? Родителите работят по 8-9 часа, могат ли с всичко да се справят? Много често не са наясно какво става, че да се справят.

Оставам до вас, с каквото мога ще ви насърча, за да спрете. Можете да спрете.

Понякога ми е било смешно, ако се уговорят хазартно зависими клиенти на дадено казино никой да не влиза в него за 1 седмица или 1 месец, дали няма да им дойде малко акъла на всички служители там, че в крайна сметка болните ги хранят. Малко да слязат на земята.

Всичко е във вашите ръце, разкарайте тези прости неблагодарни хора и пороци от живота ви.


РАЗКОВНИЧЕТО за отказа:

Човек няма как някой друг да го откаже, само вие можете да се откажете. НО другите могат да ви помогнат да намерите сили и да повярвате и да разчитате ОТНОВО на здравия разум. Невъзможно е съвсем сам да се изправиш, когато вече си заивисм. Другите те подпират, краката са си твои, ти сам ставаш!

След като вече си зависим се учиш като малките деца с оргомен зор да ,,не пипаш там'', ,,айде сега да си свършим работата", ,,айде сега да кажем, че утре няма да харчим тези пари за хазарт и така да стане", първите месеци, докато се придобие увереност, че имате контрол над решенията си (иначе елементарно действие) е зверска мъка.
Затова съм тук за вас! И ще говоря, докато не осъзнаете, че можете да се откажете. И да почнете да полагате услия.
Не утре, днес!

- махнете си лични документи
- кажете на близките
- измсилете за всеки ден от седмицата, какво ще правите
- закрийте онлайна веднага пуснете заявление

Похвално е че споделяш това ,което преживяваш,и знам че е много трудно да се справи сам човек с тази зависимост,бич на съвремието.Мнозина у нас въобще не съзнават колко много има като теб.Колко много тинейджъри са въвлечени в играта,а родителите си нямат и идея какво се случва в часовете прекарани на компа или телефона.Разбират обикновено след изчезване на суми....Страхът от наркотици и алкохол при родителите е голям,но хазарта е още по опасен....За него хапче,лек-няма....А казина-н всеки ъгъл,онлайн по всяко време....И пандемията последните две години помогна да се увеличи процента на хазартно зависимите,особено на младежи след 15-16 годишна възраст....