Удряли ли сте ?

  • 3 495
  • 89
Въпроса ми относно децата, понякога толкова ни ядосват че може би не видаги успяваме да се контролираме?
Така ли е?
Виждала съм как реагират някои майки на разврищали се деца.
Кажете когато децата ви ядосват, или ви е срам за постъпката им или ви разочароват или най обикновеното не ви слушат, как реагирате? И ако някой споделя тезета че шляпането е част от възпитанието нека да споделет ефекта от такова възпитание.
В смисъл помага ли шляпането.
Благодаря.
Виж целия пост
# 1
как реагирам - все едно нищо не е станало, продължавам със спокойния тон и любвеобилността
ако много ми е дошло - ами какво да крия, просто си поплаквам тайничко
върл противник съм на пошляпването и смятам, че няма нищо възпитателно в него
нещо повече, боят винаги се възприема като нещо унизително, т.е. ако искаш да имаш дете със самочувствие, не трябва да го биеш
братовчедите ми отраснаха без майка, на улицата, редовно бяха навиквани и бити, и какво - никаква промяна, вагабонти си бяха като деца, такива са и като големи
с любов трябва да се възпитава детето, не с физическо насилие
не случайно почти всички насилници са малтретирани като деца
доказано е че това води до дълбоки личностови промени и все в негативен аспект
Виж целия пост
# 2
Не, не съм удряла и не мисля, че има ефект от такова възпитание Naughty
Мен са ме удряли един единствен път и то имаше наистина защо.
Виж целия пост
# 3
Ефект няма. Не мисля, че това е начинът за възпитание, но съм излизала извън нерви и съм удряла.  Embarassed Embarassed Embarassed
Виж целия пост
# 4
Ефект няма. Не мисля, че това е начинът за възпитание, но съм излизала извън нерви и съм удряла.  Embarassed Embarassed Embarassed
И аз така.
Виж целия пост
# 5
Случвало ми се е, когато ме е изкарвал извън нерви и после се чуствам ужасно!!!
Той сега е в такава възраст, че често му се случва да ме ядосва много, но установих че наистина няма никакъв ефект от боя - последния път аз го удрям, а той ми се хили в лицето.

В момента търся нови методи за възпитание, защото спокойният разговор и обяснения не дадоха резултат, повече не искам да си бия детето, та...... не знам какво ми остана, освен да си крещя като глас в пустиня.
Виж целия пост
# 6
Най-често заплашвам, после наказвам и накрая бия (шляпам по дупето, не си пребивам детето).
Виж целия пост
# 7
Шляпвам от време на време  Tired не знам дали помага, но като нищо друго не действа стигаме до това  Confused
Виж целия пост
# 8
Случва се  Wink има ситуации , в които чашата прелива #Cussing out Особено, когато е по-голямо и прави нещо нарочно. Crossing Arms
Виж целия пост
# 9
Случвало се е, но не го приемам като възпитателен метод, а по-скоро като израз на безсилие от моя страна  Rolling Eyes
На публично място никога не удрям Crossing Arms Уважавам децата си и не бих ги унижила по този начин.
Виж целия пост
# 10
Шляпвам от време на време  Tired не знам дали помага, но като нищо друго не действа стигаме до това  Confused
Това е.Мисля че не съм единственна
Виж целия пост
# 11
Не, не удрям. Никога. Обаче днес съвсем съзнателно се затича бързо към улицата, а на мен сърцето ми се преобърна, настигнах го наистина в последната секунда и да, шляпнах го.
Но той го направи нарочно, после се обяснявахме надълго и нашироко.
Мен повече ме втрещяват майки, които псуват и обиждат децата си. Вчера видях една наистина пипната девойка, хубавица, накипрена а пред нея вървеше най-сладкото и мило момиченце, дъщеря й, момичето се забърза и щеше да падне, наистина стана опасно за него, при което майката се развика:
"Ей, лай*о такова, го*но скапано, докога ще се занимавам с теб, лигло мръсна." и тн.т.
Извинявай ама да наречеш сладко тригодишно момиченце лайно, не ми влиза в работата да се възмущавам от другите, но на тази ми идваше да й дръпна една реч.
Виж целия пост
# 12
Поплясквам, но най вече повиквам, като и говоря нормално и обяснявам НЕ ЧУВА, а като крясна става по ниска от тревата, характер кво да го правиш.
Виж целия пост
# 13
Случвало се е, но не го приемам като възпитателен метод, а по-скоро като израз на безсилие от моя страна  Rolling Eyes
На публично място никога не удрям Crossing Arms Уважавам децата си и не бих ги унижила по този начин.

 newsm10
Така мисля и аз. Също не крещя на публично място. Рядко крещя и у дома. Случвало ми се е да ударя, но освен, че показвам безсилието си, не постигам друго. Във всеки случай няма никакъв смисъл да се пошляпват деца под 2 год. възраст. Не води до никъде. Не подкрепям шамарите и в по-късна възраст, но нямам опит и не мога да кажа как ще реагирам след време.
Виж целия пост
# 14
И аз поплясквам и повиквам.Не чува, не вижда, изпадала е в истерии за глупости, ставала е неконтролируема.Та не съм го правила с възпитателна цел а с такава-да я извадя от това и състояние.Не заради моите нерви, не заради това,че реве на улицата и хората гледат.А заради нея самата-да дойде на себе си.Става за секунди някак си-стряска се, че лошо и се пише и спира.Сдобряваме се и се черпим нещо.Говорили сме си за това-за какво я шляпвам.Обикновено викането помага, но когато е пуснала тежката артилерия-отнася и шляпване.
 
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия