За мен този момент от общуването с особено важен.
Смятам, че така детето се учи да не се затваря в себе си, да търсим заедно решение на проблемите и да съм в течение с нещата, които му се случват, вълнуват и тревожат.
Винаги съм насърчавала потребността му да споделя с мен, стараейки се това да не става по натрапчив начин, за да не постигна обратния ефект.
Начина по който се опитвам да го предразположа е като не задавам директни въпроси, а го насочвам сам да започне и същевременно аз споделям с него показвайки му по този начин, че това е напълно нормално.
Това с големия. Малкия още не говори като хората
За съжаление обаче трябва да призная, че напоследък съм малко разтревожена. Не иска да ми казва нищо.
Питам го как е минал деня му, какво са правили в градината, на какво е играл. Той ми отговаря, че не му се говори и не иска да ми каже.
Питам го дали има причина за това, той отсича, че просто не му се говори. Деликатно се мъча да разбера дали няма проблеми там, показвам му, че дори и нещо да се е случило, не бива да се страхува да го каже на мама, защото няма да му се карам, напротив - ще му помогна заедно да решим проблема.
Не ще и това е.
Кажете ми моля ви как предразполагате децата си ? Явно нещо не правя както трябва....
Виж целия пост
Смятам, че така детето се учи да не се затваря в себе си, да търсим заедно решение на проблемите и да съм в течение с нещата, които му се случват, вълнуват и тревожат.
Винаги съм насърчавала потребността му да споделя с мен, стараейки се това да не става по натрапчив начин, за да не постигна обратния ефект.
Начина по който се опитвам да го предразположа е като не задавам директни въпроси, а го насочвам сам да започне и същевременно аз споделям с него показвайки му по този начин, че това е напълно нормално.
Това с големия. Малкия още не говори като хората
За съжаление обаче трябва да призная, че напоследък съм малко разтревожена. Не иска да ми казва нищо.
Питам го как е минал деня му, какво са правили в градината, на какво е играл. Той ми отговаря, че не му се говори и не иска да ми каже.
Питам го дали има причина за това, той отсича, че просто не му се говори. Деликатно се мъча да разбера дали няма проблеми там, показвам му, че дори и нещо да се е случило, не бива да се страхува да го каже на мама, защото няма да му се карам, напротив - ще му помогна заедно да решим проблема.
Не ще и това е.
Кажете ми моля ви как предразполагате децата си ? Явно нещо не правя както трябва....
. И ми отговаря, че си има приятелки и ще споделя с тях. Искала да си има свои тайни...
Понякога сериозно се уморявам от постоянния шум и внимание, което изискват, защото не е само да го кажат, искат да съм съпричастна, да им отговарям и т.н
Това със споделянето си е до човек, до натура, до характер. Истината е, че трудния и тежък х-р проличава още в детството и ако детето сега не "поддава", явно няма никогИШ да го прави. Примери за това - бол в моята рода. 
