Влюбени ли сте все още в съпруга си?
- Публикувана: 9 ноем. 2006, 12:34 ч.
- Последно мнение: 12 ноем. 2006, 15:02 ч.
9 ноем. 2006, 12:34 ч.
В началото всички сме лудо влюбени, но с времето връзката уляга и остава обичта до края.
Аз лично мислех, че ще е по-късно, но май до първата ни годишнина...
Виж целия пост
Аз лично мислех, че ще е по-късно, но май до първата ни годишнина...
# 1
9 ноем. 2006, 12:48 ч.
6 години заедно и все още съм влюбена. Взаимно сме се разочаровали много пъти , но все още я има тръпката. Нали разбираш. 
Виж целия пост
# 3
9 ноем. 2006, 12:51 ч.
Женени сме от 8 месеца, но сме заедно от 8 години. Лудо влюбени бяхме в началото, не мога да кажа точно колко време. Сега по-скоро се обичаме много, е не ми се разтреперват краката като го видя, но знам че той е моята половинка 
Виж целия пост
# 4
9 ноем. 2006, 12:53 ч.
Ами след толкова години заедно-скоро ще станат 15-сигурно.Първоначалното влюбване обаче е едно,а това което идва после е нещо съвсеееем различно. Да с ръка на сърцето мога да кажа,че обичам съпруга си! Обичам го с всичките му качества и недостатъци и ако трябваше пак да избирам сигурно изборът щеше да е същият.
Това дето го казваш за първата годишнина-хъммм! Струва ми се малко ранко-не мислиш ли? Не позволявай ежедневието ти да превърне брака в рутина! Опитай се да запазиш колкото можеш по-дълго тръпката. На мен и сега понякога ми омекват капачките когато го видя някъде без да съм очаквала.
Виж целия пост
Това дето го казваш за първата годишнина-хъммм! Струва ми се малко ранко-не мислиш ли? Не позволявай ежедневието ти да превърне брака в рутина! Опитай се да запазиш колкото можеш по-дълго тръпката. На мен и сега понякога ми омекват капачките когато го видя някъде без да съм очаквала.
# 5
9 ноем. 2006, 12:54 ч.
Женени сме от 10 години - обичаме се много, а бяхме влюбени................ех кога беше то 
?
Виж целия пост
?
# 6
9 ноем. 2006, 12:55 ч.
Заедно сме вече 7 години.Да обичам си го,но вече не ми се свива стомаха като едно време......и си знам,че си е моя мъж със всички недостатъци и хубави качества.
Виж целия пост
Да ! Надявам се винаги да е така! 
# 8
9 ноем. 2006, 13:00 ч.
Много ми се иска да бъда още влюбена в съпруга си, но за съжаление не е така. И аз както повечето от Вас мисля влюбването е нещо прекрасно, но за кратко време. Но сега, когато това чувство го няма, то се замества от обич, уважение и разбирателство. Не знам как е при Вас, но на мен ми се иска да бъда влюбена пак, краката ми да се подкосяват, корема ми да се свива, когато видя своя възлюбен, а Вие??? 
Виж целия пост
# 9
9 ноем. 2006, 13:03 ч.
Само 4-5 месеца след сватбата (а пък тя стана набързичко, нямахме и 1 година като гаджета) започнах да осъзнавам недостатъците на половинката. Значи до там е било влюбването. 
Но и сега 10 години по-късно точно това е половинката която ме прави цяла.
Виж целия пост
Но и сега 10 години по-късно точно това е половинката която ме прави цяла.
# 10
9 ноем. 2006, 13:06 ч.
Даааа ! От девет години сме заедно и още съм влюбена в него. Може би просто не се е появил друг човек/освен него/, който като ме погледне да вижда отвъд мен, не знам...
Виж целия пост
! От девет години сме заедно и още съм влюбена в него. Може би просто не се е появил друг човек/освен него/, който като ме погледне да вижда отвъд мен, не знам...
# 11
9 ноем. 2006, 13:12 ч.
Да, аз и затова пускам темата. Обичам съпруга си много, но искам да съм влюбена, по начина, типичен за пубертетските години!
-- Да ставаш с тази мисъл, да лягаш с нея, да ти се свива стомахът само като се изпише името му на дисплея, онези смс-и, които те карат да скачаш до тавана, а не "Ало, да купя ли чушки и домати?" 
... Това имам предвид - искам винаги да бъда влюбена! Обичам това чувство, да се рея из облаците, да виждам всичко около мен в друга светлина - и най-грозното ти се вижда красиво, и най-окаяната ситуация или голяма пречка е "просто дреболия, която ще преодолееш с лекота", ставаш оптимист, ставаш малко по-добър човек... Та чак приличаш на глупак, който се усмихва на всичко и си мисли, че може всичко! Да гледаш в една точка със замечтан поглед в продължение на часове Искам винаги да е така!
Виж целия пост
Не знам как е при Вас, но на мен ми се иска да бъда влюбена пак, краката ми да се подкосяват, корема ми да се свива, когато видя своя възлюбен, а Вие???
Да, аз и затова пускам темата. Обичам съпруга си много, но искам да съм влюбена, по начина, типичен за пубертетските години!
-- Да ставаш с тази мисъл, да лягаш с нея, да ти се свива стомахът само като се изпише името му на дисплея, онези смс-и, които те карат да скачаш до тавана, а не "Ало, да купя ли чушки и домати?" ... Това имам предвид - искам винаги да бъда влюбена! Обичам това чувство, да се рея из облаците, да виждам всичко около мен в друга светлина - и най-грозното ти се вижда красиво, и най-окаяната ситуация или голяма пречка е "просто дреболия, която ще преодолееш с лекота", ставаш оптимист, ставаш малко по-добър човек... Та чак приличаш на глупак, който се усмихва на всичко и си мисли, че може всичко! Да гледаш в една точка със замечтан поглед в продължение на часове Искам винаги да е така!
# 12
9 ноем. 2006, 13:16 ч.
Аз пък съм влюбена още 
!Имаме 12 години брак!Тръпката 
,паренето под лъжичката, 
вълнението да го видя 
,желанието да се любим 
,милите думи 
,sms-сите,изненадките,ревност,страсти,скандалчета 
...сладките сдобрявания 
...всичко си е на лице!И от мен и от него!С какво се различаваме от влюбените с 1-2 годишна връзка? Само по броя на годините 
и с това,че имаме две деца 
!ВСИЧКО Е ЛЮБОВ! ОБИЧАЙТЕ СЕ!
Виж целия пост
!Имаме 12 години брак!Тръпката ,паренето под лъжичката, вълнението да го видя ,желанието да се любим ,милите думи ,sms-сите,изненадките,ревност,страсти,скандалчета ...сладките сдобрявания ...всичко си е на лице!И от мен и от него!С какво се различаваме от влюбените с 1-2 годишна връзка? Само по броя на годините и с това,че имаме две деца !ВСИЧКО Е ЛЮБОВ! ОБИЧАЙТЕ СЕ! 
# 14
9 ноем. 2006, 13:20 ч.
Аз все още съм тийнейджърски влюбена, нищо, че онзи ден ми вкара зверски нерви 
Но - ние сме от няма и година и половина заедно и 2 - виждам го рядко, не живеем заедно.
Та и на мен ми става много готино като видя името му на дисплея, обожавам всяка къдрица от косата му, всеки косъм от брадата , която си пусна заради мен
, всеки мускул...Обожавам всяка сутрин да се събуждам до него, нищо, че леглото е тясно и неудобно и как ме придърпва, защото го е страх, че ще си ида. Обожавам всичко в него, дори проклетата властност, която ме изкарва от релси понякога, но пък аз имам нужда да се бунтувам срещу него, иначе няма да ми е интересно...А той казва, че го гледам като влюбена ученичка
Виж целия пост
Но - ние сме от няма и година и половина заедно и 2 - виждам го рядко, не живеем заедно.
Та и на мен ми става много готино като видя името му на дисплея, обожавам всяка къдрица от косата му, всеки косъм от брадата , която си пусна заради мен
, всеки мускул...Обожавам всяка сутрин да се събуждам до него, нищо, че леглото е тясно и неудобно и как ме придърпва, защото го е страх, че ще си ида. Обожавам всичко в него, дори проклетата властност, която ме изкарва от релси понякога, но пък аз имам нужда да се бунтувам срещу него, иначе няма да ми е интересно...А той казва, че го гледам като влюбена ученичка Препоръчани теми