Случката от моето детство: Бях в 6 клас в СИП по Български, бяхме само отличници и едно момче ромче. Трябваше да напишем есе на тема"Какъв искам да стана като порасна?" След което учителката даде есетата на мен и още 3 момичета ние да ги оценим. На всички написах шестици, а на ромчето двойка. Всички искаха да станат лекари, учители, а ромчето искаше да стане багерист. Предадохме есетата на учителката,тя да ги прегледа и следващия час каза, че най-много я е впечатлило едно единствено есе и извика ромчето да го прочете пред всички. В онзи миг потънах в земята от срам, почувствах се много жалка. Учителката му написа 6, на мен нищо не каза. Разбрах, че оценявам хората по външния вид и етническа принадлежност, не по качествата му.Разбрах, че не е важно какви са мечтите ти, важно е да ги имаш. От Тази случка гледам на хората с различни очи, сега първото нещо, което ми прави впечатление е душата и добротата.
Вие сте, пишете, ако темата ви допада