Въпросът ми към всички , които искат да ми отговорят е как се справяте без татковците си, ако отсъстват дълго от къщи или пък често.
Професията на нашия тати е такава,че го няма по половин година при нас.Пропусна раждането на бебо,сега ще пропусне и прохождането му...Все едни такива ключови моменти.А като е тук,дребното човече е обсипано с внимание.Струва ми се,че това доста го разглези и сега,като сме само двамата,не ме оставя за минута на спокойствие.Та исках да попитам,как да го науча да е по-самостоятелен (в смисъл да се заиграва за известно време сам).Защото,ако не получава вниманието,което иска,започва едно хленчене и мрънкане.И разбира се завършва с рев,ако не му се угоди.
Виж целия пост
Професията на нашия тати е такава,че го няма по половин година при нас.Пропусна раждането на бебо,сега ще пропусне и прохождането му...Все едни такива ключови моменти.А като е тук,дребното човече е обсипано с внимание.Струва ми се,че това доста го разглези и сега,като сме само двамата,не ме оставя за минута на спокойствие.Та исках да попитам,как да го науча да е по-самостоятелен (в смисъл да се заиграва за известно време сам).Защото,ако не получава вниманието,което иска,започва едно хленчене и мрънкане.И разбира се завършва с рев,ако не му се угоди.
.
/ и липсата му за детето е силно осезаема. Когато замине наистина в първите седмици и месеци "настоява" за пълното ми внимание и това е естествено- до сега двама души са го обичали и занимавали, сега остава само един. Проблемът не е в това, че детето търси вниманието ни, а в това, че го търси за двама души и на нас ни идва в повече това "обсебване"... Лек няма! Децата също страдат, че татковците им ги няма 
. Моето вече порастна и непрекъснато пита за него и си го търси/преди само го търсеше без да пита/- обеснявам къде е, има снимка над леглото си и карта на света, знае, че тати е на корабчето, че е отишъл със самолетчето, че много го обича, но той там работи и работи по-дълго от свако/например/ 
. Казва му лека нощ всяка вечер, "приказват" си и по телефона, но е факт, че тати го няма и аз трябва да поема и времето за обичайните занимания с баща му. И на мен ми тежи понякога, макар че детето ми е много разбрано, но няма как- на съпрузите ни също не им е приятно, че пропускат толкова много от живота на децата си, но нали за тях го правят всъщност.
! 
А като е вкъщи само разваля дисциплината 
