Напоследък много лоши мисли ми минават през главата,дали защото няма друго за какво да мисля,незнам.Скоро пуснах детето на ясла и докато е там какво ли не си мисля,само лоши неща.И не само като е там ,от страх не го оставям даже и на бабите.Вас обземат ли ви такива лоши мисли ,когато децата ви не са с вас?Като не е с мен направо не мога да стоя спокойна и една секунда,полудявам.Може би ,защото никой не ми го е гледал,освен мен.Незнам,кажете как се спасявате от най-големите ви страхове?
Виж целия пост
Минават ли ви черни мисли,когато се притеснявате за децата?
- Публикувана: 26 фев. 2007, 09:04 ч.
- Последно мнение: 24 март 2007, 04:03 ч.
# 1
26 фев. 2007, 09:10 ч.
И при мен е така и колкото да си повтарям че трябва да мисля позитивно-не се получава
Виж целия пост
# 2
26 фев. 2007, 09:14 ч.
Предполагам,4е ако не всички,то повечето майки са с подобни мисли.Затова и хората казват"Да не ти се случи това,дето майка ти си го мисли".Аз не само за дребка си мисля така,но и за всички мои близки.Ако някой закъснее или не се обади,а е казал,че ще го направи и първото,което си е мисля е нещо лошо.Но е толкова натоварващо и безмислено...
Виж целия пост
# 3
26 фев. 2007, 09:22 ч.
И колкото голям става ,толкова повече се притеснявам.Като отидат с баща си до магазина,си мисля че ще му избяга или ще го згази някоя кола.Нямам доверие на никой спрямо детето.Напоследък не мога да се отърва от тия мисли
Виж целия пост
# 4
26 фев. 2007, 09:39 ч.
Даа, може би това е някакъв синдром на майките, които сами си гледат децата (и аз съм от тях) 
Изключително неприятно е - аз нямам доверие на никого, освен на себе си. Получава се омагьосан кръг - хем съм тотално скапана, хем дори и да имам възможност, не бих го оставила на някой друг да го гледа, защото непрекъснато ще го мисля. Тъпа работа 
Виж целия пост
Изключително неприятно е - аз нямам доверие на никого, освен на себе си. Получава се омагьосан кръг - хем съм тотално скапана, хем дори и да имам възможност, не бих го оставила на някой друг да го гледа, защото непрекъснато ще го мисля. Тъпа работа
# 5
26 фев. 2007, 09:40 ч.
И аз съм така.Трябва ли да ги оставя на някой за малко сърцето ми се свива и постоянно ги мисля.Дано се преборим скоро с тези мисли.
Виж целия пост
# 6
26 фев. 2007, 09:46 ч.
ааа, аз в таткото имам пълно и безрезервно доверие вече
а за лошите мисли - ми то кой ги няма. нормални сме, мисля. иначе всички трябва да ни водят изтрещели или луди.
Виж целия пост
а за лошите мисли - ми то кой ги няма. нормални сме, мисля. иначе всички трябва да ни водят изтрещели или луди.
# 7
26 фев. 2007, 09:49 ч.
Виж целия пост
И при мен е така и колкото да си повтарям че трябва да мисля позитивно-не се получава
# 8
26 фев. 2007, 10:02 ч.
Същата история Само дето не ги гледам сама, ами наравно с баща им. Че и бавачка имаме. Имам им доверие, но ме преследва натрапчивата обсесия, че са на сигурно място единствено край мен - безкрайно идиотска мисъл. Излязат ли от вкъщи и се почва - това катастрофи, това бездомни кучета, това трафик на деца - всичко е мое! През цялото време се боря със себе си, оставям ги да спят при баба им, при леля им, и с големи усилия на волята се удържам да не им звъня през пет минути. По отношение на мъжа си пак съм така... 
На всичкото отгоре вярвам, че човек с негативни мисли привлича негативни събития и това ме вкарва в омагьосан кръг - изпитвам страх и се страхувам от това, че го изпитвам. Даже наскоро се чудех, дали пък да не се консултирам със специалист, щото цялата тая работа едва ли води до нещо свястно
Понякога за свое успокоение си припомням следното - "Ако намериш покой и щастие, ще се страхуваш да не ги загубиш - въпреки това, бъди щастлив!" /Майка Тереза/. Мисля си, че може би оттук тръгва всичко.
Виж целия пост
Даа, може би това е някакъв синдром на майките, които сами си гледат децата (и аз съм от тях) Изключително неприятно е - аз нямам доверие на никого, освен на себе си. Получава се омагьосан кръг - хем съм тотално скапана, хем дори и да имам възможност, не бих го оставила на някой друг да го гледа, защото непрекъснато ще го мисля. Тъпа работа
Изключително неприятно е - аз нямам доверие на никого, освен на себе си. Получава се омагьосан кръг - хем съм тотално скапана, хем дори и да имам възможност, не бих го оставила на някой друг да го гледа, защото непрекъснато ще го мисля. Тъпа работа Същата история
Само дето не ги гледам сама, ами наравно с баща им. Че и бавачка имаме. Имам им доверие, но ме преследва натрапчивата обсесия, че са на сигурно място единствено край мен - безкрайно идиотска мисъл. Излязат ли от вкъщи и се почва - това катастрофи, това бездомни кучета, това трафик на деца - всичко е мое! През цялото време се боря със себе си, оставям ги да спят при баба им, при леля им, и с големи усилия на волята се удържам да не им звъня през пет минути. По отношение на мъжа си пак съм така... На всичкото отгоре вярвам, че човек с негативни мисли привлича негативни събития и това ме вкарва в омагьосан кръг - изпитвам страх и се страхувам от това, че го изпитвам. Даже наскоро се чудех, дали пък да не се консултирам със специалист, щото цялата тая работа едва ли води до нещо свястно
Понякога за свое успокоение си припомням следното - "Ако намериш покой и щастие, ще се страхуваш да не ги загубиш - въпреки това, бъди щастлив!" /Майка Тереза/. Мисля си, че може би оттук тръгва всичко.
# 9
26 фев. 2007, 10:57 ч.
това все едно аз съм го писала
Виж целия пост
Даа, може би това е някакъв синдром на майките, които сами си гледат децата (и аз съм от тях) Изключително неприятно е - аз нямам доверие на никого, освен на себе си. Получава се омагьосан кръг - хем съм тотално скапана, хем дори и да имам възможност, не бих го оставила на някой друг да го гледа, защото непрекъснато ще го мисля. Тъпа работа
Изключително неприятно е - аз нямам доверие на никого, освен на себе си. Получава се омагьосан кръг - хем съм тотално скапана, хем дори и да имам възможност, не бих го оставила на някой друг да го гледа, защото непрекъснато ще го мисля. Тъпа работа това все едно аз съм го писала
# 10
26 фев. 2007, 11:00 ч.
Същата история. Умирам за сън, скапана съм, свекърва ми има желание да ги гледа. Но аз като се прибера у дома без тях и не мога да заспя. Голямата е на градинка и по цял ден ми е в ума
Черни мисли минават през главата на всяка майка.
Виж целия пост
Черни мисли минават през главата на всяка майка.
# 11
26 фев. 2007, 11:03 ч.
за съжаление е така
Виж целия пост
Черни мисли минават през главата на всяка майка.
за съжаление е така
# 12
26 фев. 2007, 11:08 ч.
Нормално е след като детето и майката не са се отделяли. И аз изживявах такива периоди. И сега ги мисля, но намам натрапчиви страхове.
Виж целия пост
# 13
26 фев. 2007, 11:42 ч.
за съжаление е така
И аз така, много е досадно
Виж целия пост
Черни мисли минават през главата на всяка майка.
за съжаление е така
И аз така, много е досадно
# 14
26 фев. 2007, 11:58 ч.
Мисля, че е напълно естествено, и че всяка майка се притеснява за децата си и и минават черни мисли през главата.
Виж целия пост
Препоръчани теми