По повод традиционното заблазяване на момичешките майки, че си отглеждат бъдеща отмяна - има нещо вярно, да знаете!
Щерката отдавна е натоварена с разни досадни за майка й задължения от типа на бърсане на прах, раздигане на маса, а отскоро и с миене на чинии. Явно обаче след 8-ия й рожден ден е решила, че е време да се прехвърли в по-горна категория и да увеличи количеството на предлаганите услуги в неочаквани за мен измерения.
Снощи, преди лягане, нещо много се забави в тоалетната, при това без оттам да се чува характерното прелистване на списания. Викнах я два-три пъти, накрая скръцнах със зъби, тя излезе нахилена до уши, а отвътре смърди на "Доместос", та не се трае.
Досега два-три пъти й се е случвало да прояви самоинициатива да почисти чинията (първия път след разстройство, втория - да не открия изхвърлянето на едни недоизядени шоколадови топчета
), та принципно знае процедурата, използва четката и едни найлончета, вместо ръкавици.
Похвалих аз детето, пратих го да се мие и да ляга, подбрах си книжката и се засилих блажено към заведението. Полюбувах се на чинията, тя една светнала - радост за окото, ама нещо и дъската много светнала ми се видя. Като се понаведох - ами то, чедото, лъснало и седалката, и капака барабар с "Доместос"!
За всеки случай махнах дъската и я измих цялата в банята, после преговорихме кой препарат за какво е.
Добре че мъжът ми не се беше намърдал преди мен, че както хич не обръща внимание на заобикалящата среда...
Виж целия пост
Щерката отдавна е натоварена с разни досадни за майка й задължения от типа на бърсане на прах, раздигане на маса, а отскоро и с миене на чинии. Явно обаче след 8-ия й рожден ден е решила, че е време да се прехвърли в по-горна категория и да увеличи количеството на предлаганите услуги в неочаквани за мен измерения.
Снощи, преди лягане, нещо много се забави в тоалетната, при това без оттам да се чува характерното прелистване на списания. Викнах я два-три пъти, накрая скръцнах със зъби, тя излезе нахилена до уши, а отвътре смърди на "Доместос", та не се трае.
Досега два-три пъти й се е случвало да прояви самоинициатива да почисти чинията (първия път след разстройство, втория - да не открия изхвърлянето на едни недоизядени шоколадови топчета
), та принципно знае процедурата, използва четката и едни найлончета, вместо ръкавици.Похвалих аз детето, пратих го да се мие и да ляга, подбрах си книжката и се засилих блажено към заведението. Полюбувах се на чинията, тя една светнала - радост за окото, ама нещо и дъската много светнала ми се видя. Като се понаведох - ами то, чедото, лъснало и седалката, и капака барабар с "Доместос"!
За всеки случай махнах дъската и я измих цялата в банята, после преговорихме кой препарат за какво е.
Добре че мъжът ми не се беше намърдал преди мен, че както хич не обръща внимание на заобикалящата среда...
Друго не се сещам.Но като поотрасне ще го карам и прахосмукачка да пуска!Нищо че е мъж! 
Да си знае,че на мама трябва да се помага,защото тя цял ден е била на работа!
Аз лично никога не се втурвах самоинициативно да "шетам". Много неприятна и досадна ми се струваше тази работа от най-ранни детски години. Винаги е било с подтикване и напомняне. Пък това да измия тоалетната чиния-какво говориш! 
Подсушавам го и след 3 секунди отново е на ръчички и устнички. Защото сме красиви, нали, и трябва да си целуваме отражението 
, но важно е, че има желание детето 
