Това са фактите.
А ако ви кажа,че откак ми го видяха това на ехографа, все едно ме шибнаха яко в корема.
И първата ми мисъл (трезво,съвсем трезво) беше - Колко години имам още и докъде ще си отгледам децата.И почнах:След още 5 Синът ми ще е на..., дъщеря ми на... - МАЛКО Е.След още 7 години?
Не разбирам от цицени болести, не ща и да разбирам.Може би всяка втора има такова описание при ехография, може и да не е така.Днес съм при мойта докторка, дано тя ми разтълкува нещата.
Опитах да споделя с моите приятелки - но те на работа, по джиесеми не става.Мъжът ми вика:Не бой се, няма да ти ги режат.
Кажете нещо - най-важното - Да почвам ли да броя?
Ако ви кажа, че винаги съм била оптимистка, но тая година сънувах такъв сън (тая година въобще нещата не са както обикновено хубави) - Сънувах, че знам, че съм доста болна от рак, и се чудя кой ще ми гледа децата.
А вчера се чудих наистина.Кой ще ги гледа?Майка нямам, на свекървата никога не съм разчитала (има защо).
Дайте едно успокоително