Здравейте!

Напълно те разбирам, особено в частта за килограмите (аз съм от тези, които са цял живот гладни и дебели и манекен на йо-йо ефекта...но това е положението!) И наистина за мъжете има значение външния вид, каквото и да ми говорят за душевна красота и куп такива простотии!
Според мен най-важното е какво искаш ти самата от живота и съвсем ясно да си дадеш сметка можеш или не можеш да получиш. Наистина жените след 30 години имат притеснения, че часовника им тиктака за дете. Помисли си какъв живот би искала да имаш:
1. Оставаш наистина сама без дете и с непрестанната надежда за принца....
2. Забременяваш, раждаш дете....вече финансовата част на нещата не знам как би застанала. Ако наистина много искаш дете ще намериш начин да се справиш с нещата. не споделям мнението - какво ще кажеш на детето, че баща му е чашка течност....По същия начин може да е непознат в нощта, отбил се за малко...А децата, които не са признати от бащите си? И те ли са "чашка течност"? Техните майки какво им обясняват? Просто имаш версия по въпроса и толкова! тук все още сме си диви ориенталци и е необходима версия за пред съседи, роднини....тъжно, но истина!
3. Успяваш да намериш принца, да създадеш семейство и дете...това вече не знам как се прави.
Така, че решението е пред теб. Аз самата също бях мислила за такъв вариант и бях на крачка от неговото изпълнение. Моя позната пък директно така постъпи и се чувстват адски щастливи двамата с детенце. Ако ще иди в близката градина и се запознай с майки с малки деца да видиш реално как седят нещата и тогава помисли отново!
Успех, каквото и да решиш! Твоето решение ще е най-вярното за теб, независимо какво казва целия свят! 

Виж сега, момичето не ни каза "моля, подкрепете ме, решила съм" а каза "кажете ми какви са трудностите и какво да очаквам" и ние това правим- повдигаме въпросите, които тя самата ще трябва да си зададе.
Аз поне не си спомням да съм казвала нещо за принц, но определено предпочитам бащата на детето ми да е от плът и кръв и макар да не живея с  бащата на детето си, все пак го има, детето го вижда, познава го и това за мен е по-добрият вариянт- мое мнение, но нали това се искаше - да си кажем мнението 

Казваме ти ние, че килата са проблем, от там почни... аз имам близка приятелка- цифром и словом си е 90 кг на ръст 166-170( не съм я мерила ) обаче ела да я видиш- хич не и  дреме, има си самочувствие, облича се в дрехи дето, аз по слаба с 35 кг не смея и като стане дума за диети ми се смее, щото съм  и тамън наполовина, ама покрай нея ври и кипи, пък аз се чудя какъв ми е точно проблема.
С което искам да кажа, че килограмите са проблем, когато ги възприемаш като такъв. Но ако наистина ти тежат, не се харесваш има милион начини да отслабнеш драстично и под контрол. При Емилова, както предложи Пантер е добър вариянт според мен... 2 седмици, 500 кинта и си като нова.

@амфибела
За другите мъже не знам, но мога да ти кажа на мен 80% от жените в България ми харесват като тела.
Сравни го това с 90% мъже дето според теб били с не-атлетични и си помисли, кой е по-претенциозния.
Освен това - мъжете няма да бременеят и да раждат деца с (незадължителните но вероятни) промени на фигурата като следствие от това. Може да не е справедливо, но е факт. Мъжете обръщат внимание на външния вид на жената. Жените обръщат внимание повече на други неща.

Недей да взимаш решение в това състояние. Изпаднала си малко нещо в депресия.
А дори да решиш да си самотна майка, по-добре да имаш дете от мъж, когото си обичала.
И 32 г. хич не са много.

Ами ако е женен??? 
 

Ами това, че е женен не е супер проблем, ако майката е наясно какво иска и какво може да очаква от другия и разбира се - да има предвид и другите хора в "триъгълника/многоъгълника". Лично според мен е по-добре детето да си има баща, когото да познава, дори и той да е в друго семейство, отколкото да е съвсем неизвестен безименен донор. Или поне аз така смятам. Макар че и двата варианта имат плюсове и минуси.

хехе ти ли го казваш?
не се ли наслуша на истории тука, когато бащата - има или няма друго семейство - не се познава с детето и е еквивалент на неизвестен безименен донор.
а случаите бързо се множат

Даже и така. Пак е по-добре да се знае кой е бащата.
В случая ще е нещо като сделка - правят бебето - майка му го гледа. Просто и ясно. Най-малкото се спястяват пари за медицински процедури (ако се получи по "естествения" начин), отделно че е по приятно така 
Ако има правила и ги спазват и двамата по-добре ще е така.
Проблема е ако единия човек приказва нещо, а пък след това действията му изобщо не отговарят на приказките, каквито са повечето случаи в този клуб.
Но и варианта с донор в клиника си има плюсове. Даваш колкото пари даваш - "получаваш" бебе. Знаеш си, че само ти отговаряш, никой  не ти се бърка и никой не ти се меси (може ни баби/дядовци по малко). Ти го гледаш, ти го възпитаваш.

Пантер, почти това със сделка - получаваш бебе и ти си го гледаш не се получава. Жените са устроени така, че се надяват като се роди бебето таткото хоп да се промени и да стане идеалния баща и съпруг. И тук вече нали се сещаш - става якооооо мазало.....
Та аз затова вече клоня в предпочитанията си - анонимен донор....ама що бях толкоз глупава и наивна та се вързах на реален такъв.....
А вече има е международна донорска банка - можеш да си избереш физическите данни на таткото....Еееех, да знаех по-рано...щях тутакси да поръчам синеок, висок и гениален татко за малката....а то квоооо.......нашенски тъмен субект с неизвестни генетични плюсове Оспамех темата, ама малко шегичка да има.