Имам нужда да чуя и други мнения на минали вече по този път майки.
Разделени сме със съпруга ми почти от година, раздялата и последвалото решение за развод взех аз, след повече от година размисъл и опити да разбера другата страна. Чувствах се психически изтормозена и затворена за света. Този тормоз продължава и сега от разстояние(мъжът ми е в чужбина).
Уж се разбрахме за кротък и тих развод и аз реших да го изчакам все пак да се върне в България, за да подам молба и той да има възможност да си упълномощи представител. Говорихме за делби за режим на виждане с детето(на 4 години) и всичко изглежда щеше да мине нормално до толкова, че да запасим добрия тон на общуване(най-добре и за трима ни).
Той постоянно си мени изискванията какво и колко ще получи, колко често ще се вижда с дъщеря ни и постоянни заплахи, че ще водим “война” в съда за това или онова.
Както казах се разделихме преди година и си казахме,че всеки си взема живота в ръце и продължава на пред, аз тук с детето, той там в чужбина-сам. Съвсем скоро започнах да се улавям,че мисля все повече за един мъж, харесва ми , приятно ми е с него и т.н., знам ,че и той не е безразличен към мен и дъщеря ми, но нямаме връзка все още,аз не съм май съвсем готова. А и имам онзи страх,че нещо може да се повтори и аз отново да вляза в онзи порочен кръг, от който скоро се измъкнах.
Някой си е казал на мъжа ми,че ме бил видял да пия кафе с мъж. Дори не съм сигурна дали това не е била служебна среща,защото имам доста такива. Та сега заплахата е,че ще си наема детектив, който да ме следи и да използва после това в съда, за да ми вземел детето. Дали е възможно това? И после трябва ли според вас(при положение,че имаме така наречената фактическа раздяла) да си стоя затворена в къщи и да не излизам никъде и с никого,защото той може да използва нещо си срещу мен.
Той няма жилище, няма постоянен договор и не живее в Българиа, неща, които аз пък имам.
И другото , което бих искала да ми кажете е как мислите дали си заслужава да го чакам да се върне,за да заведа делто, или да пускам молбата от сега. Уморих се да живея в постоянно напрежение, почти нямам сили вече.
Знам,вероятно дори ,че ще бъда упрекната от някои, но ми се иска да чуя и вас.
Малко дълго и объркано стана, но такъв ми е и живота напоследък.