Влизам, за да ви кажа, че след 3 години кърмене на моето вече пораснало момче Гого, прекратихме тази част от взаимоотношенията си. Прекъсването мина леко, с малко рев и молби, но за кратко, и като че ли на мама й е по-мъчно и по-трудно.
Реших, че ще кърмя Гого докато навърши 3 год. и ако не се е отказал сам, ще го откажа аз. Използвах възможността, че бях в командировка за 5 дни и след като се върнах, казах "край". Имаше молби, малко сълзи, сърдене, но след един ден стана по-лесно. Вече 3 дни откакто се прибрах и става все по-лесно. На мен обаче ми е тъжно и мъчно, чувствам се леко изоставена, но няма как - трябва да оставим децата да пораснат, нали така?
Имам и въпрос - как да процедирам аз за спирането на кърмата? Гърдите ми все още се пълнят и на около два дни ми се налага да се цедя по малко, за да не ме заболят?
Пожелавам същият успех като нашия на всички кърмещи майки и с нетърпение чакам някой ден да си имаме още едно малко сладко кърмаче.