Но като се консултирах се чувствах и много спокойна 
Хем не оставах сама. Не знаех какво да го правя, не знаех за какво ми е, пречеше ми, грях не грях, даже на моменти не го исках. Обърка ми целия живот досега. С времето, разбира се, нещата улегнаха, сега не мога да си представя живота без него и е всичко за мен 
Трябва всеки сам да си изживее периода, не може да се обясни, не може да си подготвен само с теория, не става. Опитай се просто да бъдеш търпелива, да не мислиш много, давай го първите дни по-механично, лека-полека нещата ще се подредят. Сега ми се струват смешни всичките ми терзания и тревоги тогава, но за времето си са били съвсем резонни. Това е и една от причините да искам пак бебе - вече знам, по-опитна съм и съм убедена, че ще бъда по-спокойна и ще успея да се насладя и да оценя всички онези незабравими моменти с новороденото бебче, които така бързо отлитат, колкото и да не ни се вярва това в моментите на недоспиване и умора. Препоръчани теми
