Майка съм на прекрасно 10 месечно бебе.Чувството да се грижиш за някого е страхотно ,чувството животът ти да е изпълнен с грижите за едно ДЕТЕ е незаменимо.
От както се помня винаги съм искала да осиновя дете.
В БГ работех в една неправителсвена организация и ходехме в домове за сираци ,тогава мислех ,че когато имам семейство без никакъв проблем ще си осиновя дете.
Ами проблем има...и той е че съпруга ми никога няма да обича осиновеното дете както неговото, винаги ще прави разлика и детето няма да е щастливо във собствения си дом .
Ако поискам ,ще си осиновим дете,но как да го направя...да обрека едно дете на нещастие ,нито то ще е щастливо ,нито аз ,знаейки че съпругът ми няма да го гледа като свое.
Направо искам да крещя от мъка,сигурно ще кажете ,че не съм добре,общо взето хората на които до сега казах за болката си,ми казаха това...може и да са прави-не зная,но на мен страшно много ми се плаче.
Ужасно много обичам детето си ,не си мислете обратното,живея за него ,то е най-прекрасното нещо в моя живот,нищо и никoй не може да го замени !
Едно желание ,което винаги ще остане с мен ,няма НИКОГА да бъде осъществено...