Вие ли напускате първи?

  • 2 464
  • 68
Говоря си тези дни с една дружка,
прехвърляме прочетените вестници
и установяваме, че нея, все така се
случва, че мъжете я зарязват, пък аз
досега не съм научила какво е мъж да
ти бие дузпата. При вас как е? И кой е
по-силен - този, който си тръгва, или този,
който до последно се бори за връзката?
Виж целия пост
# 1
Както падне, за сега резултатът е 50:50  Joy
Виж целия пост
# 2
Аз съм си тръгвала първа .Не мисля ,че съм била по-слаба като съм направила първата крачка .
Виж целия пост
# 3
  Била съм и жертва, и подлец Flutter не са лоши и двете. Пък това за борбата е много относително. Най-често хората се борят, не защото са силни, а защото обичат.
 
 
Виж целия пост
# 4
И съм си тръгвала, и са ме отсвирвали...

Долавям лекичка разлика - мисля, че аз съм го правила по-елегантно, но не зная как са го възприемали другите, може да са го приемали за грубо.

Борила съм се за връзка - аз го разчитах като сила, той - като слабост.
Вероятно борбата е опит да се спазариш за нещо, което ти мислиш за важно, но другият - не.Така че, мисля тази битка за излишна.

Виж целия пост
# 5
  Била съм и жертва, и подлец Flutter не са лоши и двете.
Кой обаче е жертвата, и кой - подлецът? Rolling Eyes
Виж целия пост
# 6
Аз предпочитам да ме зарежат. Много по-лесно е и не страдаш после за това как ли се чувства другият  Crazy За съжаление, обаче по-често ми се е случвал обратният вариант  Confused
Виж целия пост
# 7
Ами...Досега съм имала 2 сериозни връзки и 2 мимолетни. В първата мимолетна, мен ме зарязаха. Аз не си го сложих на сърце. Във втората мимолетна, аз прекратих нещата - бях тръгнала с този човек просто ей така, без да изпитвам чувства към него...Беше готино момче и си мислех, че може постепенно нещата да потръгнат.
В сериозните ми връзки винаги аз съм оставала до последно,винаги аз съм се борела до последно, дори отдавна да са ми затръшнали вратата под носа..Не събирам силите да си тръгна, дори да виждам, че си причиняваме само болка, че колкото и да се опитвам няма да успея дао оправя нещата. Не знам дали това е сила. Според мен е по-скоро смесица от опърпана надежда, останки любов, доза страх и щипка отчаяние. А и като си тръгнал да падаш е по-лесно да се оставиш на течението, отколкото коренно да промениш посоката.
Така че хич не се смятам за силна. Макар доста хора да ми казват, че съм. - заради компромисите, които правя, заради нещата, които приемам...Ама дали е сила или е глупост...
Виж целия пост
# 8
Винаги ме зарязват. Много страдам. И самочувствието ми пострада.
Виж целия пост
# 9
Случвало се е да не ме "върже", но  "върже" ли само аз отвързвам.
Допълвам, че аз съм ги избирала. Май при повечето жени е така, но оставят мъжете да си мислят, че те са "свалили".
Виж целия пост
# 10
Аз предпочитам да ме зарежат. Много по-лесно е и не страдаш после за това как ли се чувства другият  Crazy
О, ми то много добре звучи,
къде ли съм спала досега и що
все съм бързала аз да си тръгна?!  Laughing
Виж целия пост
# 11
Все аз съм изоставяла, но не го отчитам като по-малко болезнено (в голямата част от случаите). Мразя да карам свестни хора (макар и за кратко) да се чувстват, сякаш съм им съсипала живота...
Виж целия пост
# 12
Аз предпочитам да ме зарежат. Много по-лесно е и не страдаш после за това как ли се чувства другият  Crazy
О, ми то много добре звучи,
къде ли съм спала досега и що
все съм бързала аз да си тръгна?!  Laughing


Щото понякога другият не иска, колкото и знаци да му даваш. ЗАкачил се  е като удавник за сламка и не ще да схване какво искаш да му кажеш. Тогава се налага да се жертваш и да си тръгнеш пръв  Crossing Arms
Виж целия пост
# 13
Обикновено ме зарязват мен, дори когато нещата от много време не вървят. Мекосърдечието не е от най-себесъхранителните ми качества, но като че ли с годините се понаучих и аз да слагам точка, без да мисля особено за последствията за другата страна. Но като цяло...не мисля, че има огромно значение кой кого зарязва, по-важно е какво има между тези двама. Да, имало е моменти, когато съм се чувствала измамена, излъгана и изоставена, но проблемът е бил и в мен - дълго време съм подхранвала една напразна илюзия.
Виж целия пост
# 14
Обикновено ме зарязват мен, дори когато нещата от много време не вървят. Мекосърдечието не е от най-себесъхранителните ми качества, но като че ли с годините се понаучих и аз да слагам точка, без да мисля особено за последствията за другата страна. Но като цяло...не мисля, че има огромно значение кой кого зарязва, по-важно е какво има между тези двама. Да, имало е моменти, когато съм се чувствала измамена, излъгана и изоставена, но проблемът е бил и в мен - дълго време съм подхранвала една напразна илюзия.

Нещо такова е и при мен. Веднъж като заобичам и край. Тези мимолетните, обаче го отнасят и задругите.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия