Със времето изчезна думата "обичам те" в разговорите ни, секса се разреди значително а в отделни случаи дори получавам упреци от него че не съм инициативна или пък нещо подобно, което разваля и най малката искрица за секс. На няколко пъти ми каза , че така не може да се живее и трябва да се разделим, но това остана само на думи, поне на този момент. Вообще всеки си живее сам и не се усмихва. Детето расте и все още не разбира но и това ме притеснява дали когато заразбира ще му се отрази и как? И дали ако си оправим отношенията някога ще си повярваме ,че всичко е както едно време и сме искренни и се обичаме?
Факт е че когато сме поотделно излезли извън вкъщи, се прибираме по благоразположени у дома и видимо по доволни и щастливи........доооо момента в който само една дума е необходима за да влезем в този коловоз от който не можем да излезем дълго време. Всеки ден търся отговор на това и всеки ден намирам различен, но това не ми помага да започна пак да се усмихвам. Благодаря Ви че ми позволихте да споделя с Вас онова което не мога да споделя на друго място.