Когато любовта си отиде или какво правим за живота си

  • 6 747
  • 85
# 15
Хм, Аничке, сигурно нямаш още деца, нали?  Wink Laughing
Когато заимаш, ще откриеш колко необятно понятие е любовта. И че мъжът е много, много малка част от нея.

Нямам да Embarassed, а имам такова желание... Съгласна съм с теб,но ми се струва,че има и още нещо. Много жени след като създадат семейства, имат деца, забравят за своя съпруг, имат го за даденост /то и мъжете са така/ и даряват внимание само на децата си. Така също могат да загубят своята половинка.
Виж целия пост
# 16
Животът ни изобщо не се върти единствено и само около любовта.
Той има много измерения и любовта, разбира се има своето място в пъстрата палитра, която завършва кръга на житейските ценности и прави живота ни пълноценен.
Истината е в баланса.
Ако единствената опорна точка е любовта, тя неизбежно в един момент става нестабилна и тежко на този, който няма на какво да се опре.
Виж целия пост
# 17
Рони Бо, аз съм изтълкувала грешно това,което си написала. Е аз съм изживявала такива любови с външна намеса, сега като те чета съм благодарна,че нещата са се разтурили толкова рано, колкото по-късно, толкова повече боли. За любовта са нужни двама, говоря за тази между мъж и жена разбира си, иначе съм съгласна с това,че любовта е навсякъде около нас, обичаме родителите си, децата си, животните.
Виж целия пост
# 18
 В предишна връзка драпах да поддържам огъня жив. Глурост от моя страна, отчитам го сега от позицията на времето. Дадох си ясна сметка, че в онази връзкща винаги аз съм била по-обичащата и е било безсмислено да си мисля, че нещата ще са продължителни-
 В настоящето намерих човек, който ме обича точно толкова силно и с такава страст, колкото и аз него. Сигурна съм, че обичта ни няма да изтлее във времето, просто защото и двама сме като пожари един спрямо друг. Това мисля е ключето, да намериш партньор който да те обича тобкова стихийно, колкото и ти него.
 Аз съм пряко зависима от любовта, признавам. За мен е много важно да се чувствам емоционално задоволена. Понякога тази ми черта доста ме е ощетявала, но това " понякога " остана далеч в миналото, към което не желая да се връщам дори в мислите си .
Виж целия пост
# 19
Истината е в баланса. Ако единствената опорна точка е любовта, тя неизбежно в един момент става нестабилна и тежко на този, който няма на какво да се опре.

Ето за това говоря ...  Peace
Виж целия пост
# 20
Нямам да Embarassed, а имам такова желание... Съгласна съм с теб,но ми се струва,че има и още нещо. Много жени след като създадат семейства, имат деца, забравят за своя съпруг, имат го за даденост /то и мъжете са така/ и даряват внимание само на децата си. Така също могат да загубят своята половинка.

Рожбе, успокой се! Любовта не се измерва количествено, а качествено.  Wink Laughing
Няма опасност, ако откъснеш малко любовчица за детенцето, да оставиш милото да броди гладно и жадно!  Joy
Колкото повече любов имаш и даваш, толкова повече получаваш. И фактът, че не прехвърчат тийн-хормони в една връзка, не означава, че няма любов. Просто в един момент и любовта помъдрява и става по-зряла. И по-истинска.  Grinning
Виж целия пост
# 21

Колкото повече любов имаш и даваш, толкова повече получаваш. И фактът, че не прехвърчат тийн-хормони в една връзка, не означава, че няма любов. Просто в един момент и любовта помъдрява и става по-зряла. И по-истинска.  Grinning

Напълно съм съгласна.

Виж целия пост
# 22
Винаги досега във връзките си съм била по-затворената емоционално, по-малко даващата. А не съм такъв студен по природа човек. Явно точният мъж не е намерен.
Когато нещата са се разпадали, не съм се борила по никакъв начин. Просто съм си отивала.
Наскоро имах връзка, за която мислех, че може да е Любовта. Е, не беше. Той отказа да се "бори" и да върви с/у предразсъдъците си и страховете, както и да рискува с мен. И аз пак си тръгнах. Сметнах, че не е нужно да се унижавам. Нито имах желание за това. Аз съм такава.
Сега имам др. връзка. Не изгаряме от любов, но ни е спокойно и хубаво заедно. Не знам докога.
Виж целия пост
# 23
 Това с " помъдряването на любовта " малко ме плаши честно казано  Confused
Виж целия пост
# 24
тази тема ме кара още повече да затъвам. Осем години бях с един мъж  4, от които живеехме заедно и уж всичко беше наред и след едно скарване аз си събрах част об багажа и се прибрах, виждахме се след окло месец трябваше пак да се събираме и той ми сервира че ще се жени. Преживях го много тежко и тъкмо започнах да го срещам все по- рядко в мислите си и той ми изпрати sms за рожденният ми ден като ми казва че много му липсвам. Аз още го обичам.................. ами ако тази любов не трябва да си отива?
Виж целия пост
# 25
Хм, Аничке, сигурно нямаш още деца, нали?  Wink Laughing
Когато заимаш, ще откриеш колко необятно понятие е любовта. И че мъжът е много, много малка част от нея.
А, точно затова най-често си отива любовта след идването на децата Whistling
И да не се чудите за причината да не искат деца някои мъже, ето ви я черно на бяло, никой не обича да е пренебрегван дори за сметка на собственото си дете.
А пък тези, които поставят на първо място партньора, задължително са заклеймени като кучки.
Имаше и тема такава, ама нямам време да търся и да я тупам от прахта.
И там, детето, детето, та детето; ако някой се изкаже по-различно - 'ох, защо си толкова странна, не може така, детето трябва да е на първо място'. Къде го пише това, в закон ли някой?
Айде, няма нужда Naughty
Виж целия пост
# 26
Fam, явно наистина си много наранена. Възхищавам ти се на смелостта, на това,че си тръгваш от раз, аз винаги съм давала преднина на другия, винаги първо съм прощавала, страх ме е от напускането, страх ме е от това да си тръгна първа. Ще ме боли много.
Пожелавам ти силният мъж с големите ръце да те сграбчи и да не те пусне цял живот.
Виж целия пост
# 27
тази тема ме кара още повече да затъвам. Осем години бях с един мъж  4, от които живеехме заедно и уж всичко беше наред и след едно скарване аз си събрах част об багажа и се прибрах, виждахме се след окло месец трябваше пак да се събираме и той ми сервира че ще се жени. Преживях го много тежко и тъкмо започнах да го срещам все по- рядко в мислите си и той ми изпрати sms за рожденният ми ден като ми казва че много му липсвам. Аз още го обичам.................. ами ако тази любов не трябва да си отива?

Труден избор. Може би трябва да поговорите. Не виждам защо ще се жени за другата, щом ти му липсваш. Rolling Eyes
Ако бях на твое място щях да инициирам разговор, на който да се изясним.

Аничка, благодаря ти.  bouquet И не не съм силна. Нямаш си представа колко чувствителен и раним човек съм, за съжаление.
Виж целия пост
# 28
тази тема ме кара още повече да затъвам. Осем години бях с един мъж  4, от които живеехме заедно и уж всичко беше наред и след едно скарване аз си събрах част об багажа и се прибрах, виждахме се след окло месец трябваше пак да се събираме и той ми сервира че ще се жени. Преживях го много тежко и тъкмо започнах да го срещам все по- рядко в мислите си и той ми изпрати sms за рожденният ми ден като ми казва че много му липсвам. Аз още го обичам.................. ами ако тази любов не трябва да си отива?
Какво значи " Аз още го обичам.................. ами ако тази любов не трябва да си отива?" Tired?? Ще си отиде, ако ти го позволиш, то написано всичко звучи супер, ама на живо, ей така когато се срещнете какво се случва? Наистина ли ти трепка сърцето или просто знаеш,че искаш да си с него?
Виж целия пост
# 29
А как разбирате, че си е отишла? Не вашата, а неговата любов.
Не ви прегръща спонтанно, не ви се обажда ей така, за да ви чуе, вече не ви казва, че ви обича незаинтересован е от вашето душевно състояние или не се опитва да го разбере, безинициативен е, има ви за даденост и не си мръдва пръста, за да ви зарадва или изненада? Когато мерим кой какво е дал в една връзка, какви компромиси е направил или не е направил - това началото на края ли е или вече безвъзвратно загубено е всичко?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия