Дали когато правим грешки на чужд език хората прощават по лесно?
Ще ви кажа за себе си. Учителката ми по български от 2-ри до 5-ти клас все я нямаше, беше болна, беше бременна, заместваха я много различни учители, кога и те отсъстват, кога не. Незнам за съучениците ми, но моята майка нямаше време да седи да учи материала с мен. /работеше много, имаше си ядове с баща ми - нищо че и до днес не са разведени, лазят си по нервите и си живеят/
Предполагам, че вината все пак си остава моя, понеже не съм положила усилия да променя нещата. Но знаете децата оставят винаги ученето на последно място, предпочитат играта, телевизора или други неща. Резултата е, че и до днес правя правописни грешки, въпреки завършеното висше. Приемам хората с правописни грешки, както приемам и хората правещи други грешки - за мен не е по различно. Виждам, че в няколко теми има обсъждания на тази тема, та реших да я отделя. Да разбера защо е тази нетърпимост към грешките от една страна и защо от друга тези дето сме с грешките не се мъчим да се борим с тях, а се примиряваме. Аз не бих се обидила, ако ми посочвате грешките и ако някой има предложение как да се борим с тях - ето я темата.
Чудя се също, ако грешките не са ти на родния език по лесно ли се възприемат от чужденците. Ще каже ли някой: "този не е от тук и затова говори с грешки, но айде нищо - ще се научи"
Имах колеги в университета от Гърция, говореха български с грешки /за писането, предполагам също; не и за преписването де /, всички обаче се стремяхме да ги разберем и да им помогнем, казвали сме им цели изречения да повтарят по нас за да научат словореда.
Колкото до Канада - Тук повечето са чужденци и повечето говорят грешно /писането изобщо го няма/, никой не те поправя, никой не ти се смее /има изключения - като канaдците ученици, има от тях "невъзпитани" и присмиващи се доколкото съм чувала разни случки/ и всеки се опитва да те разбере.