Доста си поревах(и се нервих и безсъние ме гони),но това не се отрази на бебо. Той е най-усмихнатия и жизнерадостен
Виж целия пост
Поплаквате ли ,по време на бременността ?
- Публикувана: 11 окт. 2007, 06:53 ч.
- Последно мнение: 28 окт. 2007, 09:50 ч.
# 16
11 окт. 2007, 09:07 ч.
Да,плакала съм през бременността.Нормално е,от хормоните е 
Доста чувствителна бях,а настроенията ми се меняха за секунди.
Но след раждането всичко се оправя
Виж целия пост
Доста чувствителна бях,а настроенията ми се меняха за секунди.
Но след раждането всичко се оправя
# 17
11 окт. 2007, 09:11 ч.
И аз плача много...ама я да питам,защото не мога да разбера - вие от какво плачете? На филми,на сантиментални неща или на какво? Аз също много плача и не мога да кажа,че плача просто ей така...вярно,че преди не бих плакала на такива дреболии чак,ама...все ми е самотно,все се чувствам непълноценна,все имам чувството,че ме избягват "небремнните" хора... незнам.Едно ми е супер смачкано. Чувствам се все едно... все едно си имам бебче (родено) и са ми го взели някъде и адски много ми липсва 
Виж целия пост
# 19
11 окт. 2007, 09:15 ч.
Плачех и на новините... мъж ми направо се побъркваше. Ревях за щяло и нещяло.
Виж целия пост
# 22
11 окт. 2007, 09:25 ч.
Поплаквах си и то доста често.Връхлитаха ме много мрачни мисли за бебето,за това дали ще мога да го износя до края/имах доста проблемна бременност/.И тези мисли ме преследваха до раждането и бяха повод за еженевни сълзи
Виж целия пост
# 23
11 окт. 2007, 09:56 ч.
Оооо,да беше ме видяла...Що сълзи пролях за щяло и нещяло... 
Виж целия пост
# 25
11 окт. 2007, 10:16 ч.
Аз не поплаквах, ами се скъсвах да рева...най-малкото нещо го превръщах в трагедия 
Мъжа ми чак се жалваше,че като съм искала нещо ми го давал и гледал да стои повече настрана, че щяло да има"Ама ти защо така ми го даде, ама защо ми каза това, ама защо..."миличкия все той го обираше всичко /без да искам разбира се. Хормоните бушуват ли бушуват...но отминава
Виж целия пост
Мъжа ми чак се жалваше,че като съм искала нещо ми го давал и гледал да стои повече настрана, че щяло да има"Ама ти защо така ми го даде, ама защо ми каза това, ама защо..."миличкия все той го обираше всичко /без да искам разбира се. Хормоните бушуват ли бушуват...но отминава
# 26
11 окт. 2007, 10:25 ч.
Доста позната работа.Спокойно това е от хормоналният дисбаланс спокойно.
Радвай се на бремеността пък сълзите ще отминат.
Виж целия пост
Радвай се на бремеността пък сълзите ще отминат.
# 27
11 окт. 2007, 10:27 ч.
Аз, общо взето, се държах по време на бременността. Но в края на осмия месец се загледах в серия на Доктор Куин лечителката по Холмарк. Никога не съм го харесвала този сериал, намирах го прекалено сладникав, но този път така се вживях...Доктор Куин лечителката роди сред гората, подпряна на едно дърво, Съли акушираше...Разплаках се от умиление и не можах с часове да се овладея, такова вълнение! Много бе впечатляващо това раждане, а пък и Съли много помогна Мъжът ми се върна от работа, а аз още подсмърчах. Той се уплаши, че нещо се е случило, акато разбра причината ме обяви за пълна откачалка.. 
Виж целия пост
Мъжът ми се върна от работа, а аз още подсмърчах. Той се уплаши, че нещо се е случило, акато разбра причината ме обяви за пълна откачалка..
# 28
11 окт. 2007, 10:38 ч.
И аз бях в отбора с първата бременност, 
, ама с 2-та като че ли не ми остава мн. време за ревове.
Виж целия пост
, ама с 2-та като че ли не ми остава мн. време за ревове. 
# 29
11 окт. 2007, 11:04 ч.
Спокойно, аз продължавам де рева и до сега, за щяло и нещяло. Понякога така ме хваща срам, защото и навън, някой като ми каже нещо и ми се насълзяват очите. А Нещото е някаква простотия.
Виж целия пост
Препоръчани теми