Здравейте! Имаме огромен проблем с общуването с непознати /а непознати са всички освен мен и таткото, защото живеем сами и аз съм сама с малката по цял ден/. Реве неистово от всички. Ако отидем някъде на гости става още по-зле защото и обстановката й е непозната и в съчетание с другите хора става един малък ужас. Не мога да я оставя на никого дори и за час-два да свърша някоя работа. Хванали сме се за главата и ние и бабите.Помагайте че не се издържа вече.
Виж целия пост
не иска да вижда непознати
- Публикувана: 27 ноем. 2007, 18:05 ч.
- Последно мнение: 29 ноем. 2007, 10:31 ч.
# 2
27 ноем. 2007, 18:09 ч.
спокойно и при нас е така. Като имам работа мога да я оставя само на баща и. Според мен е въпрос на време.
Виж целия пост
# 4
27 ноем. 2007, 18:21 ч.
Събираш ли я с деца на нейната възраст? И те ли я изнервят така? У вас като идват гости пак ли се изнервя така?
Виж целия пост
# 5
27 ноем. 2007, 18:24 ч.
И при нас е така , за съжаление не отминава бързо...
Чувала съм , че при някои деца продължава до към 3 г. !
Трябва да й дадеш време да се опознае с хората (например бабите ), да е спокойна с тях в твое присъствие и чак тогава да пробваш да я оставиш.
И ние работим по въпроса с променлив успех,а междувременно се научих да си върша задачите заедно със синът ми ..
Виж целия пост
Чувала съм , че при някои деца продължава до към 3 г. !
Трябва да й дадеш време да се опознае с хората (например бабите ), да е спокойна с тях в твое присъствие и чак тогава да пробваш да я оставиш.
И ние работим по въпроса с променлив успех,а междувременно се научих да си върша задачите заедно със синът ми ..
# 7
27 ноем. 2007, 18:35 ч.
не се притеснявай, ние се лепим за всеки непознат, който ни се изпречи......... просим си картофки от чуждите маси, вафли от дядовците по градинките, бонбони от сладкарниците и............. да не продължавам, че спписъка е дълъг 
общо взето не знам кое е по-лошото, да не иска непознати или като види непознати да забравя за майка си 
но не се притеснявай, ще отмине и това, полека-лека ще свикне и с други хора освен с мама и тати, просто трябва мнооооооого търпение и да се опиташ да я срещаш по-често с хора, които са и приятни / ние и до сега имаме 2-ма мои познати, който не понасяме/ . Успех и търпение 
А в детски център пробвала ли си да опидете, там някои деца сезалисват в многото непознати играчки ..........
Виж целия пост
общо взето не знам кое е по-лошото, да не иска непознати или като види непознати да забравя за майка си но не се притеснявай, ще отмине и това, полека-лека ще свикне и с други хора освен с мама и тати, просто трябва мнооооооого търпение и да се опиташ да я срещаш по-често с хора, които са и приятни / ние и до сега имаме 2-ма мои познати, който не понасяме/ . Успех и търпение А в детски център пробвала ли си да опидете, там някои деца сезалисват в многото непознати играчки ..........
# 8
27 ноем. 2007, 18:42 ч.
Понеже и ние сме така от 5 месечна възраст с интерес следя темата. Надявам се мамите да са прави и да е период, който ще отмине 
, защото е доста трудно иначе 
Виж целия пост
, защото е доста трудно иначе 
# 9
27 ноем. 2007, 18:51 ч.
ние сме на 1г11м. и сме така имам чувството че е от край време. надявам се скоро да отмине или до 3г. както е казала една мама тук че направо... като ходиме по градинките, чака децата да се наиграят в пясъчника и тогава тя хуква 
брат й за момента е пълна нейна противоположност- общителен до дупка (на 7мес. е)
Виж целия пост
брат й за момента е пълна нейна противоположност- общителен до дупка (на 7мес. е)
# 10
27 ноем. 2007, 18:53 ч.
Синът ми е почти на шест месеца и е абсолютно същият. Не знам на какво се дължи. Живеем в голяма къща, три поколения, непрекъснато вижда хора. Ако сме навън на разходка, горе-долу възприема хората, които го закачат, но отидем ли на гости започва да пищи.
Привързан е до болезненост към мен и баща си, въпреки, че вкъщи има много хора. През деня, когато таткото го няма, не мога и за минута да го дам някой друг да го гледа за малко. В момента, в който ме види, че излизам, сбръчква устнички и започва да пищи. Не знам къде сгреших, може би е временно. Така, че съвет не мога да дам, просто да ти опиша ние как сме.
Виж целия пост
Привързан е до болезненост към мен и баща си, въпреки, че вкъщи има много хора. През деня, когато таткото го няма, не мога и за минута да го дам някой друг да го гледа за малко. В момента, в който ме види, че излизам, сбръчква устнички и започва да пищи. Не знам къде сгреших, може би е временно. Така, че съвет не мога да дам, просто да ти опиша ние как сме.
# 11
27 ноем. 2007, 18:54 ч.
и синът ми имаше такъв период- траеше сравнително малко време
но пък сега освен при мен и двете си баби при друг не иска да стои
Виж целия пост
но пък сега освен при мен и двете си баби при друг не иска да стои
# 12
28 ноем. 2007, 14:51 ч.
При нас не става дума за общителност, защото е много отворен, играе си с дечица, закача се с възрастни, но само в мое присъствие. Ако помисли ,че го оставям ревва и не спира докато не се върна... (дори и в тоалетната не мога да вляза..)
Виж целия пост
ние сме на 1г11м. и сме така имам чувството че е от край време. надявам се скоро да отмине или до 3г. както е казала една мама тук че направо... като ходиме по градинките, чака децата да се наиграят в пясъчника и тогава тя хуква
брат й за момента е пълна нейна противоположност- общителен до дупка (на 7мес. е)
брат й за момента е пълна нейна противоположност- общителен до дупка (на 7мес. е)
# 14
28 ноем. 2007, 15:31 ч.
Ще следя темата, защото и моята хубустница от няколко дни прави така 
Незнам на какво се дължи, защото по цял ден сме сред хора...някой като я заговори му се радва, но ако я вземе на ръце, започва да плаче. И на мен ми казаха, че е период и се надявам бързо да отмине
Виж целия пост
Незнам на какво се дължи, защото по цял ден сме сред хора...някой като я заговори му се радва, но ако я вземе на ръце, започва да плаче. И на мен ми казаха, че е период и се надявам бързо да отмине
Препоръчани теми