Често си задавам въпроса дали съм майка която може да възпита отговорен,чувствителен, нормален, лично и социално ангажиран мъж. Търся понякога отговора в лицето на майките успели в това начинание...моята майка възпитала брат ми като всичко което описах горе, майките на близки приятели които идентифицирам като "различни мъже"...Също в майките на нашите бивши, на моя бивш...Разбира се не е само майката тази която е отговорна за развитието на личността, но ми се иска да развием темата в тази посока, защото за майката която отглежда и възпитава сама сина си, отговорността често не е поделена.
Питам се кои са границите във възпитанието, които не трябва да прекрачваме, колко строги и изискващи и колко ласкави да бъдем...Уверена съм че любовта дадена на едно дете под форма на внимание, разговори, емоции, преживявания никога не може да е вповече и че такава любов дава своите плодове под формата на един емоционално зрял възрастен човек. Това е липсвало на бащата на моето дете, било е компенсирано с освобождаване от всякаква битова грижа...резултат- студен и безхаберен човек. Защо тази майка е постъпила така? Как да съм сигурна че неволно няма да направя подобна грешка??? До какви изводи стигате вие в своите размисли, оценявам всяко споделено мнение. Моля да ме извинят майките на момиченца, че темата звучи така, но мисля че вие също имате с какво да се включите от личния си опит.
Виж целия пост
Питам се кои са границите във възпитанието, които не трябва да прекрачваме, колко строги и изискващи и колко ласкави да бъдем...Уверена съм че любовта дадена на едно дете под форма на внимание, разговори, емоции, преживявания никога не може да е вповече и че такава любов дава своите плодове под формата на един емоционално зрял възрастен човек. Това е липсвало на бащата на моето дете, било е компенсирано с освобождаване от всякаква битова грижа...резултат- студен и безхаберен човек. Защо тази майка е постъпила така? Как да съм сигурна че неволно няма да направя подобна грешка??? До какви изводи стигате вие в своите размисли, оценявам всяко споделено мнение. Моля да ме извинят майките на момиченца, че темата звучи така, но мисля че вие също имате с какво да се включите от личния си опит.
характерът на човек естествено,че се изгражда благодарение на средата , в която живее , но и се доизгражда поради различни еднократни случки, събития , които коренно могат да влошат ( или подобрят) цялостната картина.
Той найстина е уникален мъж,човек и приятел.Това което има(а повярвайте ми не е никак малко) го е постигнал сам .Възхищавам се на майка му,която е възпитала в него толкова стойностни неща.
Според нея мъжете си стоят у дома и гледат децата, а жените ходят на работа...Дано поумнее. 
. Сега се уча да си показвам емоциите - в смисъл такъв, че не искам да си мисли, че жените са вечно усмихнати и щастливи и искам да свикне с идеята, че и аз мога да съм тъжна, уморена и да плача. 
Ама не се знае-знае ли се....