Чудех се как да кръстя темата, че да не решат, че иде реч просто за детегледачки...
Идеята ми хрумна преди малко. Не, че е гениална, това се случва и при "нормалните" родители у нас и по света.
Хора без баби и близки роднини за помощ в гледането на деца, са си вързани от всякъде. Няма мърдане, с една дума.
А и дори да имат такива, понякога са далече, понякога са в невъзможност.
Преди малко, моят човек се обажда и весело ми съобщава, че сме канени еди-къде-си. Викам: Рожбо, альо, ти забрави ли, че дете има за отглеждане? Иди сам, ние ще си стоим у дома.
Ама на него му било омръзнало сам да ходи, пък там за деца не става... и так далее...
Да не ви отегчавам с подробности.
Знаем, че децата ни често са по-особени. Не става току-така да ги метнеш някъде почасово или да викнеш който и да е да ги гледа. Не, че другите деца може, ама знаем на нашите какви мухи могат да им влезат в главиците.
Помислих си: взехме да се виждаме от време на време, лицата ни не са непознати. Децата ни се опознават все повече. И най-важното, повечето от нас са наясно с проблемите на осиновените малчугани, не е нужно да си обясняваме кой знае какво.
Да вземем да си организираме една подобна взаимопомощ на разменни начала.
Иде реч за няколко часа, разбира се, не за уикенди.
Днес аз гледам твоето/твоите, утре ти моето/моите. Примерно. Или пък гледам на "Гинка" децата, няма значение. Който има нужда от малко прайвъзи.
Вярно, че тези деца сме ги мечтали и сме готови да се поробим за тях, но ако спорадично изпитаме нужда от почивка, защо да не си ударим едно рамо?
Какво мислите, има ли и други в подобна нужда? Има ли хляб в идеята? Или е пълна утопия?
Виж целия пост
Идеята ми хрумна преди малко. Не, че е гениална, това се случва и при "нормалните" родители у нас и по света.
Хора без баби и близки роднини за помощ в гледането на деца, са си вързани от всякъде. Няма мърдане, с една дума.
А и дори да имат такива, понякога са далече, понякога са в невъзможност.
Преди малко, моят човек се обажда и весело ми съобщава, че сме канени еди-къде-си. Викам: Рожбо, альо, ти забрави ли, че дете има за отглеждане? Иди сам, ние ще си стоим у дома.
Ама на него му било омръзнало сам да ходи, пък там за деца не става... и так далее...
Да не ви отегчавам с подробности.
Знаем, че децата ни често са по-особени. Не става току-така да ги метнеш някъде почасово или да викнеш който и да е да ги гледа. Не, че другите деца може, ама знаем на нашите какви мухи могат да им влезат в главиците.
Помислих си: взехме да се виждаме от време на време, лицата ни не са непознати. Децата ни се опознават все повече. И най-важното, повечето от нас са наясно с проблемите на осиновените малчугани, не е нужно да си обясняваме кой знае какво.
Да вземем да си организираме една подобна взаимопомощ на разменни начала.
Иде реч за няколко часа, разбира се, не за уикенди.
Днес аз гледам твоето/твоите, утре ти моето/моите. Примерно. Или пък гледам на "Гинка" децата, няма значение. Който има нужда от малко прайвъзи.
Вярно, че тези деца сме ги мечтали и сме готови да се поробим за тях, но ако спорадично изпитаме нужда от почивка, защо да не си ударим едно рамо?
Какво мислите, има ли и други в подобна нужда? Има ли хляб в идеята? Или е пълна утопия?
хубаво си се сетила! брой ме, хем съм съкварталец 
при това сега за известно време ще се уседна вкъщи, находих се ... сега друга ми е тръпката, пък и за зор заман и баба имам на разположение ... ще се комплектоваме!
, оф, то разстоянието си е проблем, но идва лято ... хм, може доста да се измисли 
, а ние си хапваме цаца и картофки на някоя сенчица... 
и нет не ползва..........ама ще я научим. закле ми се във вечно робство към ГИОО