За брака

  • 5 494
  • 107
Цел ли ви е (беше) да се омъжите и да родите дете ?  Въпросът ми важи и за двойките живеещи на семейни начала.
Аз съм едва на 20 години , а вече повечето ми приятелки започнаха да говорят как трябвало да се омъжат и да родят до 4-5 години  Rolling Eyes  Една част (малка но все пак) от колежки и познати вече са бременни.
Аз също мечтая за брак и дете, ама не е ли малко рано се чудя да го превръщам в цел на живота си ?  newsm78
Виж целия пост
# 1
Не разбира се. Първото въпрос на любов и желание, второто - планирано след като сме били готови за това.
Цел е било едно време, цел е на някои и по други причини.
Виж целия пост
# 2
Не ми беше цел, но знаех, че е неизбежно. Избрах най-малкото зло и сега съм щастлива.  Grinning
Виж целия пост
# 3
Не беше цел, а естествено развитие на връзката, която продължи да се развива  Mr. Green
Виж целия пост
# 4
Когато се опитвах на всяка цена да Го срещна-срещах само....пухлеци.
После оставих нещата по течението на вълните и Той се появи.
Това Е ли достатъчно? Sunglasses
Виж целия пост
# 5

Аз съм едва на 20 години , а вече повечето ми приятелки започнаха да говорят как трябвало да се омъжат и да родят до 4-5 години  Rolling Eyes  Една част (малка но все пак) от колежки и познати вече са бременни.

Стига бе, това в София?  Laughing
Не ми е било цел. Даже антицел ми беше  Simple Smile
Виж целия пост
# 6
Не, не ми беше цел. По-скоро се надявах да срещна мъжът, с който да се допълваме, да бъдем щастливи, да вървим заедно, лутах се от връзка във връзка с надеждата, че ще срещна любовта. После всичко стана някак светкавично. Месец след запознанството ни решихме, че искаме дете, забременях  четири месеца след това, но работихме по въпроса три месеца. За брак чак след това взехме да се замисляме..
Виж целия пост
# 7
20 годишните май ги хваща тая мания да търсят сериозната връзка, за цял живот, хващат се за първия срещнат, борят се за връзката... после като им мине пък ги обхваща повечето жени едно желание за безбрачие, все не са готови, все незнам си кво или там кариерата пъво тва онова.
Аз да се женя не съм искала, но почувствах, че искам дете.
Виж целия пост
# 8
За мен бракът беше като шега.Два дена след еуфорията започна да ми проблясва,че вече има промяна в живота ми.И пак беше като шега,не бях подготвена и това беше най-хубавото.Седя си тихо и кротко пред кабинет в учреждение някакво и чакам ред.Излиза секретарката и казва:Г-жа еди коя си да влезе.Аз се оглеждам заедно с другите за госпожата и си казвам:ей,тая колко е безотговорна.И накрая зацепвам,че аз съм въпросната госпожа.А колко пъти съм се насочвала към дома на родителите си,вместо към нашия...И по пътя се светвам,че вече не живея там.
Виж целия пост
# 9
Не се замисляй толкова, а остави нещата да се случат.Когато е писано да стане, ще стане.Не насилвай нещата и не се вманиачавай. Peace

Виж целия пост
# 10


не.
омъжих се, като му дойде времето.
Виж целия пост
# 11
на 20г. и аз имах някаква подобна нагласа. После ми мина, с възрастта.
Виж целия пост
# 12
На 20 годни имах сериозна връзка, но хич не съм мислила за брак и деца.
Дете усетих, че искам на 25 -26 г., но нямах късмет и чак сега на 33 успях.
аз мисля, че всичко идва от само себе си и се усеща.
  bouquet
Виж целия пост
# 13
Не ми е било цел никога,нито сватбата,нито развода.
Просто така се стекоха обстоятелствата.И сегашната
ми връзка не е била цел,както и незнам докога ще
продължи.
Виж целия пост
# 14
Почувствах нужда от дете на 31. Господ веднага ми го прати. Нужда от брак за сега не чувствам.

Да се омъжиш на 20 е голяма грешка, сигурна съм! Аз бях сгодена на 17... само ако съм знаела колко прекрасни мигове щях да прецакам - щях да го гръмна, а не просто да избягам!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия