Здравейте 
От както се е родил моят син заспиваше сам, на тъмно, просто му подавах бибата, гасях лампата и затварях вратата на стаята - до преди една седмица. Нямам никакво обяснение какво му стана - първата нощ 20мин. след като бах затворила вратата започна да реве, не искаше да го връщам обратно в креватчето, заспа до мен на спалнята след близо два часа и половина. Помислих, че проблема е в избиващия кътник, но не - от пет дена започва да плаче в момента в който го слагам в креватчето, и то не плаче на болка - в момента в който си го гушна се укротява веднага. Започнах да му давам разни играчки, но и това не помага особенно. Снощи май постигнах напредък - дадох му да си гушка патето и оставих вратата леко отворена и лампата в коридора запалена - размрънка се като видя че излизам от стаята, но му се обадих няколко пъти от коридора и затихна.
Как мислите дали е страх от тъмното? Но не виждам причина така изведнъж да се появи този страх при положение, че почти две години не съм имала проблеми със заспиване и тъмно
От какво друго би могъл да се плаши? Възможно ли е толкова малко дете примерно да е сънувал кошмар и за това да го е страх да си легне?
Н обяд винаги малко по трудно е заспивал, но пак заспива сам - повърти се половин час, помрънка, поиграе си, бърбори си и накрая си заспи. През деня не е по раздразнителен, същото лъчезарно детенце си е.
Виж целия пост
От както се е родил моят син заспиваше сам, на тъмно, просто му подавах бибата, гасях лампата и затварях вратата на стаята - до преди една седмица. Нямам никакво обяснение какво му стана - първата нощ 20мин. след като бах затворила вратата започна да реве, не искаше да го връщам обратно в креватчето, заспа до мен на спалнята след близо два часа и половина. Помислих, че проблема е в избиващия кътник, но не - от пет дена започва да плаче в момента в който го слагам в креватчето, и то не плаче на болка - в момента в който си го гушна се укротява веднага. Започнах да му давам разни играчки, но и това не помага особенно. Снощи май постигнах напредък - дадох му да си гушка патето и оставих вратата леко отворена и лампата в коридора запалена - размрънка се като видя че излизам от стаята, но му се обадих няколко пъти от коридора и затихна.
Как мислите дали е страх от тъмното? Но не виждам причина така изведнъж да се появи този страх при положение, че почти две години не съм имала проблеми със заспиване и тъмно
От какво друго би могъл да се плаши? Възможно ли е толкова малко дете примерно да е сънувал кошмар и за това да го е страх да си легне?Н обяд винаги малко по трудно е заспивал, но пак заспива сам - повърти се половин час, помрънка, поиграе си, бърбори си и накрая си заспи. През деня не е по раздразнителен, същото лъчезарно детенце си е.
