В петък мама си отиде.Животът ми е ад,чудовищна болка.И не ми дава мира мисълта,че аз я убих.
Преди 4 години мама претърпя операция с последвали химиотерапии.След това изследванията й бяха добри.Миналата година,през през февруари започна да й пресипва гласа,лятото внезапно получи алергичен шок след раходка в природата-много силен задух,като при астма.Слага си кортизон и се оправи,гласът й се върна също.Преди 10 дни гласът й започна да изчезва отново.Последва и задух/видяха я лекари,казаха,че не е астма,въпреки че приличаше/.Този път кортизонът не помогна,въпреки високите дози.В четвъртък сутринта отидохме на хомеопат-лекар с дълъг стаж в интензивно отделение.Предписа й арсен и апис мисля.Веднага след това получи криза,почти не можеше да диша,но премина.Следобяд започна да й става ужасно лошо,едва говореше,получаваше леки гърчове като че ли на челюстта.Заведохме я в спешното,преслушаха я,казаха,че има фибром на ларинкса,който предизвиква задуха и ще го оперират.Прибрахме се,цяла нощ й се повръщаше,макар че задухът беше значително намалял,започна да бълнува.В петък сутринта каза,че малко й е лошо и много й се спи.И просто заспа завинаги.Някои казаха,че е била алергична към хомеопатините лекарства/смесени с кортизон/,други-че е имала разсейки,тумор на ларинкса.Не знам.Но няма да си простя до края на живота си.
Не направихме аутопсия,мама беше против преживе.Боже,аз ли я убих???
Виж целия пост
Преди 4 години мама претърпя операция с последвали химиотерапии.След това изследванията й бяха добри.Миналата година,през през февруари започна да й пресипва гласа,лятото внезапно получи алергичен шок след раходка в природата-много силен задух,като при астма.Слага си кортизон и се оправи,гласът й се върна също.Преди 10 дни гласът й започна да изчезва отново.Последва и задух/видяха я лекари,казаха,че не е астма,въпреки че приличаше/.Този път кортизонът не помогна,въпреки високите дози.В четвъртък сутринта отидохме на хомеопат-лекар с дълъг стаж в интензивно отделение.Предписа й арсен и апис мисля.Веднага след това получи криза,почти не можеше да диша,но премина.Следобяд започна да й става ужасно лошо,едва говореше,получаваше леки гърчове като че ли на челюстта.Заведохме я в спешното,преслушаха я,казаха,че има фибром на ларинкса,който предизвиква задуха и ще го оперират.Прибрахме се,цяла нощ й се повръщаше,макар че задухът беше значително намалял,започна да бълнува.В петък сутринта каза,че малко й е лошо и много й се спи.И просто заспа завинаги.Някои казаха,че е била алергична към хомеопатините лекарства/смесени с кортизон/,други-че е имала разсейки,тумор на ларинкса.Не знам.Но няма да си простя до края на живота си.
Не направихме аутопсия,мама беше против преживе.Боже,аз ли я убих???
