Готвенето - въпрос на чест, удоволствие, задължение...

Когато започнахме да живеем със съпруга ми /тогава още не бяхме семейство/ не можех нищо да готвя  . С времето обаче взехме и двамата да правим вкуснички и хубави нещица за хапване, да си угаждаме с една дума   В последствие той даде малко отбой и не се занимава толкова с готвенето, но при мен пък се изрази още по-силно - постоянно търся нови рецепти, пробвам, доусъвършенствам, променям и така. Правя го, защото за мен е удоволствие  

И аз  като Блонди обичам точните рецепти.
Когато науча нещо може да експериментирам,
да дам поле на изява на фантазията си и на вкусовите си рецептори,
но когато се уча искам да е точно.
Ето защо не се научих да меся - омръзна ми от изрази Брашно колкото поеме.

Да,и аз обичам точните рецепти и само тогава готвя-по рецепта,никога не импровизирам,защото може никoй да не го яде моето творение.Не мога да кажа,че обичам да готвя,но пак ми доставя удоволствие,когато милото ме похвали след това.По скоро е защото трябва да сготвя на работещото ми момче.А иначе откакто ви открих вас,напълно разнообразихме кухнята си и аз напълнях с 4 кг.

Готвя от 15 годишна. Първото нещо което сготвих, беше един кекс и от тогава винаги когато имам време готвя. Купувам си различни списания и посещавам този форум от който се научих на много нови неща, за което благодаря на всички дами посещаващи готварския подфорум. Изпробвам всяка една рецепта, която ми изглежда вкусна. Никой не ме е учил да готвя, сама се запалих по това, като гледах мама и баба в кухнята. Сега с удоволствие ги замествам отвреме навреме, когато са заети с нещо друго. За мен е удоволствие да готвя, мога да прекарам дни в кухнята....Страхотно е!   

   И аз не мога да меся точно поради същите причини.

Колкото до импровизацийте - мноогооо рядко ми се е случвало да си съчиня микс от продукти и да се получи храна, годна за ядене. А и определено ми доставя удоволствие да пробвам нови и нови рецепти, но писани и измислени от някой компетентен  Аз не съм от тоя отбор 

От малка харесвам готварството и даже като тинейджърка си купувах "Вестник за дома" заради рецептите, а моите съученички си купуваха списания за музика , но започнах да готвя доста по-късно - чак като се преместихме заедно да живеем със съпруга ми. За мен си беше от съществено значение, да си имам моя кухня

Въобще много обичам да приготвям храната си вкъщи, да експериментирам, готвенето никога не ми е в тежест! 

В нашето семейство всички готвеха и аз нямах поле (и желание) за изява. Преди да се омъжа съм готвила много, много рядко.
Започнах да готвя повече по принуда- не съм се учила, прочитах по някоя рецепта тук- там, сигурна съм, че имам усет или ген за продуктите и подправките. Не мога да готвя по точна рецепта, все нещо ще променя  (открила съм, че това е голям недостатък при тортите).
Забелязала съм, че освен това не готвя неща, които аз самата не обичам.
Определено готвенето за мен е удоволствие, особено когато имам повече време и никой не ми се пречка. Не във всеки момент ми се готви, обаче- тогава ми е задължение.
Като чест никога не съм го възприемала...

П. П. Форумът е голямо вдъхновение, благодарна съм на всички, които споделят рецепти!

заради мъжо 

  Няма да забравя как се задавих с кафето като ми каза поредният си бисер

  До преди да се омъжа (2,5г.) можех да пържа само яйца и картофи.Мъжът ми обича да хапва готено, 8г. в Англия е живял само на полуфабрикати.Беше ми жал за него и исках да се науча.Той много ми даваше стмул, защото по много хитър и тънък начин ми казваше колко вкусно е всичко което готвя.

 Но самото вдъхновение и инат ги предизика моя роднина(Блонди знае коя).90% се поосъвършенствах от инат, а аз съм царица в инатенето.Горда съм, че мога да сготвя на семейството си, или да им омеся каквото искат.Сега в БГ не пипам нищо, но ми липсва .За това пък си набавям необходимите неща за кухнята които ми липсват в Англия.

 На кратко - готвенето за мен е удоволствие.

Родителите ми работеха много /те и сега така де, ама тогава живеехме заедно и си трябваше храна за 4 души/, и аз като тръгнахме на училище със сестра ми към 2-3 клас поех готвенето почти изцяло особено през ваканциите. Никога няма да забравя първото ни ядене - печени кортофи, 3 пъти звъняхме на майка със сестра ми да уточняваме подробности. Обаче никое дете от познатите ми не ставаше лятната ваканция в 8 ч за да сготви обяд за семейството си, това ми бяха едни от най-запомнящите моменти от летата /на един стар Раховец, изкаран на терасата, слънцето напича, жега не се трае, ама готвиш, твориш!/.
И така си карам досега, голямо удоволствие ми е готвенето, въпреки че спадам към традиционните готвачи, много не ми допада прекаленото импровизиране в кухнята и модерните чужди елементи. Все още предпочитам да си наготвя един нормален боб отколкото, която и да е китайска манджа или спагети. Семейството ми също.
Мисля, че ми идва отвътре и определено без да се хваля имам усет за готвене. Сравнявам например със свекърва ми, която макар цял живот да е била само домакиня и твърди, че на всяко от децата си /3 на брой/ е готвела различни манджи всеки ден, ама хич не й се отдава и онзи ден ме попита колко време се пекат кюфтетата и най-редовно ме пита колко вода да сложи на лещата или супата.
Разбира се, не съм достигнала висотите на майсторките от форума ама черпя идеи и вдъхновение постоянно /Блонди кексчетата ти са фаворит на сина ми, изяжда на веднъж по две, а аз ги правя в бая големи чашки/. Следя редовно всички теми тук, амбицирам се от вашите постижения, а мъж ми и детето доволно тупат тумбаци.

И аз така ама почти.Чак любимо занимание не ми е.Обичам да готвя неща,които обичам,които ми се струва,че ще бъдат вкусни и най вече сладки неща.Лошото ми е,че обичам рецептите да са простички и вкусни(не обичам много да си играя),да съм сама,или поне никой да не ме притеснява.Иначе умирам от щастие,когато ме оценят просто ми иде да литна.

Готвенето за мен си е направо удоволствие! А най-големия кеф е като ти оценят сготвеното! Е, тогава наистина си е въпрос на чест! 

Готвенето е обикновено домакинско задължение.
За едни приятно, за други не.
Готвя много рядко, по принцип спада към задълженията на мъжа ми, но когато се налага той поема моите, а аз неговите.
Мога да готвя.
Не обичам да готвя.
Както за всяко домакинско задължение, което е свързано с ежедневието на семейството, хваленето след това ми е неприятно, все едно да ми кажат колко хубаво съм избърсала прахта от телевизора или съм измила вилиците ...

И аз рядко готвя, понякога ми е удоволствие, понякога направо се мъча. Особено ако е нещо с много лук  Мразя да готвя с лук, а мъжа ми много обича точно тази съставка. Освен това обичам нетрадиционни ястия, а домашните пък- традиционни манджи. Така че отговор еднозначен не мога да дам 

Не че не обичам да готвя,но май повече го правя по задължение,т.к никой не се впечатлява!
А и е трудно да се угоди на всички!Но и не обичам да готвя неща,коита аз самата не харесвам.
Но пък обожавам да правя сладки неща и там определено ми е силата!Това правя с голямо удоволствие!