Инсеминация
Обикновено след доказана проходимост на тръбите и що-годе добри резултати от спермограма, лекарите препоръчват двойките да направят инсеминация. Естествено, за да се направи тази процедура, освен проходими пътища и спермограма има и други изследвания, които трябва да бъдат направени, но при запушени или отстранени тръби, инсеминация няма как да бъде направена, както и при много лоши показатели на спермограмата. Лекарите преценяват кога двойката може да пробва инсеманиции, колко пъти и как.
Обикновено първата инсеминация се прави на естествен цикъл (ЕЦ), т.е. без никакво стимулиране на яйчниците да произведат повече от един фоликул. Ако тя се окаже неуспешна, тогава лекарят може да реши при следващия опит да има лека стимулация, за да произведете около 4-5 фоликула.
Процедурата се прави след като фоликулът (или фоликулите) достигне/ат размер над 18 мм – обикновено при 20-24 мм. По принцип при размери на фоликула 16-17 мм се слага хормонална инжекция с цел таймирането на овулацията. Лекарят преценява колко време след инжектирането ще се подложите на процедурата инсеминация. При някои могат да бъдат няколко часа, при други – до 2-3 дни.
Какво става в деня на процедурата? Ако е донорска (т.е. – поради една или друга причина спермата ще бъде от донор), може да ви извикат и в по- късен час от деня. Ако обаче не сте с донорска инсеминация, обикновено мъжът трябва да има запазен час два часа преди процедурата да „достави” материала, за да имат време в лабораторията да отделят необходимото количество и качество за процедурата. Материалът се „пази” като за спермограма – трябва мъжът да има необходимото въздържание преди да посети специалната стаичка. При по- нисък процент подвижност на сперматозоидите е по-добре въздържанието да е до ден-два. Обикновено гинекологът определя времето за въздържание.
В някои клиники практикуват поставянето на инжекция с лекарство преди процедурата. Тази инжекция предизвиква контракции в матката, които трябва да помогнат на „материала” да стигне по-бързо и лесно до заветната си цел – яйцеклетката.
Самата процедура е следната: преди да се влее материалът се прави промивка на влагалището с цел изчистване на замърсявания. С катетър сперматозоидите се поставят в матката. Процедурата не е болезнена. След процедурата оставате да лежите 15-ина минути.
В случай, че няма спукани фоликули , се препоръчва реинсеминация след ден или два (т.е. – процедурата се повтаря).
След като е доказано спукване на поне един от надеждните фоликули, лекарите препоръчват да се взима прогестеронов препарат по схема, която те определят, възможно е също така и други медикаменти да са необходими, по индивидуална преценка.
Ако ви се предлага инсеминация с необработен материал, то трябва да знаете, че това е опасно и може да доведе до необратими последици. Не рискувайте вътрематочна инсеминация с необработен материал .
ИН - ВИТРО
Едно съвсем простичко обяснение на процедурата са следните стъпки:
- първоначално на жената се дават медикаменти, за да започнат да зреят повече яйцеклетки в нейните яйчници
- когато узреят, яйцеклетките се изваждат под упойка извън тялото на жената
- оплождат се в лаборатория със сперматозоидите на партньора и се поставят в инкубатори, в условия, максимално близки до тези в утробата на жената
- за дни (ако всичко е наред) оплодените яйцеклетки се превръщат в развиващи се ембриони
- ембрионите се поставят в матката на жената с надеждата един или два да се имплантират там успешно и да дадат начало на дълго чаканата бременност.
С Ин витро оплождане (IVF-in vitro fertilisation) могат напълно да се преодолеят следните състояния:
• заболявания на маточните тръби - пациентки със запушени тръби или такива след неуспешна пластика на маточни тръби, или сраствания в малкия таз;
• ендометриоза и имунологичен стерилитет: IVF допуска оплождане извън тялото, далеч от потенциално деструктивните въздействия на тазовите течности, свързани с ендометриозата и/или с антиспермалните антитела или други имунологични фактори;
• мъжки фактор – възможността да се обработва спермата в лабораторни условия с различни техники, както и възможността да се концентрират голям брой от подвижни сперматозоиди около яйцеклетките прави IVF терапията добър избор при двойките, чийто стерилитет се дължи на лошо качество на спермата.
• Неизясненият стерилитет, неуспешно лекуван с други методики: използваме този термин при двойки с неясна или непозната причина за безплодието.При IVF може да се установи възможността на сперматозоидите да оплождат яйцеклетката.Често неизясненият стерилитет може да се дължи на скрит дефект във функцията на яйцеклетката или сперматозоидите.
ИКСИ
При някои от тези двойки сe налага IVF с intracytoplasmic sperm injection - ICSI - например при мъже с много нисък брой или с намалена подвижност на сперматозоидите. Процедурата представлява директно инжектиране на един сперматозоид в яйцеклетката и изисква, както изключително добър опит, така и много специална апаратура. Това е процедура, която е модификация на ин витро оплождането. При ин витро оплождането след изваждането на яйцеклетките, сперматозоидите “сами“ оплождат яйцеклетките, т.е. разчита се на спонтанното оплождане между двете полови клетки. В някои случаи сперматозоидите са малко на брой, слабоподвижни или твърде слаби. Възможно е да се наблюдават заедно всички гореизброени аномалии. Тогава, с помощта на силен микроскоп и уред, прикрепен към него (микроманипулатор), се хващат една яйцеклетка и един сперматозоид и се осъществява тяхното сливане. Същата процедура се прилага и при мъже със запушени семепроводи, но запазена продукция на сперматозоиди. При тях липсват сперматозоиди в еякулата и се налага под упойка да се пунктира тестиса и от там да се извадят сперматозоидите. ИКСИ се прави и при добри спермограми, но с установена несъвместимост между партньорите или при т.нар. неизяснен фактор, т.е. когато няма видим проблем в изследванията и на двамата, а проблемът е от години. ИКСИ може да се прилага и след неуспешен първи опит за ин витро, когато не се случва спонтанното оплождане на половите клетки.
Практически, за жената, подлагаща се на ИКСИ, усещанията са същите като при процедурите за ин витро оплождането. Тук разликата е само в работата на ембриолога.