Малката ходи на ясла от близо месец и от тогава започна всяка нощ да плаче. Поне по веднъж се буди, плаче силно, но без да става и заспива пак. Вчера даже викаше и не, не...Незнам дали е притеснително. Явно е стресирана от промяната, но дали и другите деца правят така или има основание за поведението й?
Виж целия пост
Плаче насън откакто ходи на ясла...
- Публикувана: 26 авг. 2008, 16:00 ч.
- Последно мнение: 29 авг. 2008, 15:28 ч.
# 1
26 авг. 2008, 16:07 ч.
Преживява детето.
Просто е по-емоционално.
Все пак тръгването на ясла си е голям стрес.
Виж целия пост
Просто е по-емоционално.
Все пак тръгването на ясла си е голям стрес.
# 2
26 авг. 2008, 16:08 ч.
Явно изобщо не й харесва... Може би й е рано... Ако имате възможност, вземете й бавач/ка.
Виж целия пост
# 3
26 авг. 2008, 16:24 ч.
До преди месец беше с бавачка. Но решихме за яслата, за да се социализира и да е с деца. На две годинки ще стане. Незнам дали е рано. И все пак е на частна ясла, уж се грижат добре за тях, ама знам ли...Вашите дечица плачеха ли? Дали пък няма проблем в яслата и всъщност да не се грижат добре за нея...
Виж целия пост
# 4
26 авг. 2008, 16:45 ч.
Моята почна на ясла точно като навърши 2г. от тогава си гризе ноктите на ръцете....доктора каза, че е от стреса. Не се притеснявай ще се адаптира, просто е ново място за детенцето.
Виж целия пост
# 5
26 авг. 2008, 17:11 ч.
Дъщеря ми също имаше такъв период, когато тръгна на градина. Плачеше и бълнуваше насън, но отмина с течение на времето. Тя е по-емоционална и на това го отдавам, иначе много бързо и лесно свикна с градината.
Виж целия пост
# 6
26 авг. 2008, 17:16 ч.
Не знам колко е голямо детето.
Не бих пуснала малко дете в детско заведение /независимо какво/, ако то не може да говори добре и да споделя и разказва свободно, което става на около 3 годишна възраст. Нямам обратна връзка, нямам обективна информация за случващото се там, не знам какво му пречи, от какво се притеснява. Затова изключих яслата като приложим вариант. Насоките ми са директно към градината.
"Социализацията" при бебетата /до 2 години/ въобще не означава събиране на куп с още 20 и горница бебета, тя е ненужна за малките деца, те имат достатъчна възможност за контакти и при отглеждането им в къщи. Въобще тази възрастова група не се нуждае задължително от целодневен престой с други деца. Между впрочем и по- големите деца не се нуждаят от такъв тип отглеждане задължително. Не бих чакала детето ми да се адаптира. След преживян стрес от 2 седмици с големия ми син си направих за себе си тези изводи и с малкия няма да допусна тази грешка.
Виж целия пост
Не бих пуснала малко дете в детско заведение /независимо какво/, ако то не може да говори добре и да споделя и разказва свободно, което става на около 3 годишна възраст. Нямам обратна връзка, нямам обективна информация за случващото се там, не знам какво му пречи, от какво се притеснява. Затова изключих яслата като приложим вариант. Насоките ми са директно към градината.
"Социализацията" при бебетата /до 2 години/ въобще не означава събиране на куп с още 20 и горница бебета, тя е ненужна за малките деца, те имат достатъчна възможност за контакти и при отглеждането им в къщи. Въобще тази възрастова група не се нуждае задължително от целодневен престой с други деца. Между впрочем и по- големите деца не се нуждаят от такъв тип отглеждане задължително. Не бих чакала детето ми да се адаптира. След преживян стрес от 2 седмици с големия ми син си направих за себе си тези изводи и с малкия няма да допусна тази грешка.
# 7
26 авг. 2008, 17:27 ч.
Нуждата от социализация настъпва след около 3 годишна възраст.
До тогава е препоръчително детето да расте в домашна обстановка.
Разбира се, в повечето случаи е въпрос на възможности.
Виж целия пост
До тогава е препоръчително детето да расте в домашна обстановка.
Разбира се, в повечето случаи е въпрос на възможности.
# 8
26 авг. 2008, 17:28 ч.
Благодаря Judi,
Малката е на 2 години. И мен много ме тревожи факта, че не мога да получа от нея обратна информация. Но по въпроса със социализацията съм на малко по-друго мнение. Права си, че може да се изчака докато стане на 3 год. Но детето е много енергично и да стои затворено в къщи цяла зима ще бъде истинско наказание за него.
А с голямото ти дете какви бяха признаците на стреса. Моля, ако искаш да разкажеш, за да разпозная ако и при нас има такива.
Виж целия пост
Малката е на 2 години. И мен много ме тревожи факта, че не мога да получа от нея обратна информация. Но по въпроса със социализацията съм на малко по-друго мнение. Права си, че може да се изчака докато стане на 3 год. Но детето е много енергично и да стои затворено в къщи цяла зима ще бъде истинско наказание за него.
А с голямото ти дете какви бяха признаците на стреса. Моля, ако искаш да разкажеш, за да разпозная ако и при нас има такива.
# 9
26 авг. 2008, 17:41 ч.
Не съм съгласна. Дъщеря ми също плачеше насън първите месеци в яслата, говореше, караше се с някой/и все още понякога го прави/, но съм убедена, че в яслата се чувстваше добре и й харесваше.
Виж целия пост
Явно изобщо не й харесва... Може би й е рано... Ако имате възможност, вземете й бавач/ка.
Не съм съгласна. Дъщеря ми също плачеше насън първите месеци в яслата, говореше, караше се с някой/и все още понякога го прави/, но съм убедена, че в яслата се чувстваше добре и й харесваше.
# 10
26 авг. 2008, 20:51 ч.
Плачът на сън не е ли потиснат гняв от "изоставянето" в яслата. Нормално е първите няколко месеца да има страшни сънища, гризане на нокти, напишване, наакване. Някои неразположения също на на основа стрес и страх от изоставяне.
Проблемът става серозен, ако детето е ходило на ясла/градина в продължение примерно на два-три месеца и продължава на преживява нещата по този начин.
Моята Ния тръгва на градина на 1.септ. още ненавършила три годинки. Аз бих я спряла, ако забележа трайни /за повече от месец/ промени в поведението и на яве или докато спи.
Виж целия пост
Проблемът става серозен, ако детето е ходило на ясла/градина в продължение примерно на два-три месеца и продължава на преживява нещата по този начин.
Моята Ния тръгва на градина на 1.септ. още ненавършила три годинки. Аз бих я спряла, ако забележа трайни /за повече от месец/ промени в поведението и на яве или докато спи.
# 11
27 авг. 2008, 09:27 ч.
Ако детето е емоционално е нормално да се случва това в началото. А плаче ли като я оставяш сутрин в яслата?
Виж целия пост
# 12
27 авг. 2008, 09:32 ч.
Явно наистина преживява по-емоционално тръгването на ясла.
А дали плаче и през деня там, променили се по някакъв начин поведението й?
Отговори си на тези въпроси и помисли как може по-лесно да помогнеш на детето си да преодолее този период.
Често ние родителите си мислим, че децата страдат страшно много от тръгването на ясла или ДГ /има деца, при които наистина е така/, но на по-голяма част от тях им е приятно да са сред други деца.
Виж целия пост
А дали плаче и през деня там, променили се по някакъв начин поведението й?
Отговори си на тези въпроси и помисли как може по-лесно да помогнеш на детето си да преодолее този период.
Често ние родителите си мислим, че децата страдат страшно много от тръгването на ясла или ДГ /има деца, при които наистина е така/, но на по-голяма част от тях им е приятно да са сред други деца.
# 13
27 авг. 2008, 09:49 ч.
В първите няколко дни плачеше. По пет минутки /слушах зад вратата/ и после се залъгва и спира. Сега вече изобщо не плаче. Даже вика "укусваме, укусваме", т.е че иска да ходи там, за да закусва. В началото имаше и промяна в поведението й към мен. Беше по раздразнителна. Непрекъснато налиташе да ме удря, което преди това никога не беше правила.След няколко дни това приключи. Остана само нощния плач. Затова сега я наблюдавам, но просто исках да знам до колко това е нормално.
Виж целия пост
# 14
27 авг. 2008, 09:57 ч.
Моят син беше така-веднага го спрях от ясла и нещата се оправиха 
Виж целия пост
Препоръчани теми