Тръгвам на работа, а не искам да я оставя..

  • 2 863
  • 49
От понеделник тръгвам на работа- такава, която винаги съм искала (надявам се), но ми е много тъжно за малката- тя е на 2 години вече и досега се гледахме двете почти изцяло. Иначе тя си е свикнала с бабите, които ще помагат и , надявам се, няма да има проблем с това.
Просто ми е тъжно ,че няма да сме заедно вече.
Вие какво мислите?
Виж целия пост
# 1
Сигурно е нормално в началото,поне и аз бих се чувствала така.
Щом бабите ще помагат поне трябва да си спокойна,че е в сигурни рьце.
Според мен си е до човека,щом сега ще ти е мьчно,когато е на 2 и на 5 да е,когато трьгваш на работа пак ще ти е така.
Дано бьрзо свикнете и двете Hug
Виж целия пост
# 2
Какво значи-няма да сме заедно вече?Та нали сутрин излизаш и вечер се прибираш.
Поне знаеш,че не си я дала на ясла,а е в добри и сигурни ръце,които познаваш.От тук само трябва да се чувстваш спокойна.
Виж целия пост
# 3
Мисля,че е нормално да се чувстваш така.  Simple Smile Двете сте си свикнали една с друга цели 2 години...ако аз трябваше да се върна на работа сега също щях да се чувствам тъжна като теб. Всъщност аз като си помисля за времето след 1 година и нещо, когато ще трябва да се върна на работа, още от сега ми става тъжно и криво. Сигурна съм, че тогава ще ми е още по-криво.  Confused
Виж целия пост
# 4
И аз не исках да я оставям и когато започнах работа нямах търпение да се прибера вечер за да я видя. Много ми беше тежко първия месец, но с времето свикнах(не че и сега не бързам да се прибера за да я видя, но е по различно).
Виж целия пост
# 5
Аз пък с нетърпение чакам да започна занимания извън къщи, малката да тръгне на градина и да имам малко собствено време.
Поне на мен не ми се отразява добре стоенето в къщи. Имам нужда от време без малката. Не мисля, че е голяма трагедия връщането на работа. Все пак не е толкова малка, а и ще е в добри ръце!

Ще видиш колко добре ще се почувстваш като тръгнеш на работа. Peace
Виж целия пост
# 6
Това,което си написала важеше с пълна сила и за мен.Когато започнах работа малката беше на 2г.3м.,щеше да я гледа майка ми.Чувствах се отвратително,много мъчно ми беше,незнаех как ще се разделим,след като всеки ден сме били заедно.В началото ми беше трудно и неспокойно,но полека лека всичко си дойде на мястото.Свиква се.Ще свикнеш и ти,няма как. Wink Не се тревожи толкова,все пак тя остава при баба си.
Успех с новата работа!
Виж целия пост
# 7
Направо се чувствам като предател, мани, явно ме друсна депресията!
Най- важното е, че няма да е по ясли..
Виж целия пост
# 8
Аз пък с нетърпение чакам да започна занимания извън къщи, малката да тръгне на градина и да имам малко собствено време.
Поне на мен не ми се отразява добре стоенето в къщи. Имам нужда от време без малката. Не мисля, че е голяма трагедия връщането на работа. Все пак не е толкова малка, а и ще е в добри ръце!

Ще видиш колко добре ще се почувстваш като тръгнеш на работа. Peace

Все едно аз съм го писала Peace
Почвам работа животи здраве след месец,и мисля,че детето ми ще се чувства по-добре със спокойна и уравновесена майка,отколкото каквато съм сега-нервна и избухлива.
Виж целия пост
# 9
Е,чак като предател,недей така,по спокойно го давай.
Погледни и от другата страна,все пак толкова време постоянно с детето,домакинската работа.Ще свикнеш,а може и да ти хареса сред хора,някакво разнообразие все пак.
А и пак ще имаш време за нея вечер,уикендите,отпуските.
Виж целия пост
# 10
някои са минали по този път,на други тепърва им предстои...Предполагам с времето ще свикнете и двете
Виж целия пост
# 11
Имам две деца, които тръгнаха на ясла на 1 г. и аз на работа. Много ми беше мъчно, и все още е , но няма избор. Това е нормален етап, през който всички минаваме. Важното е и ти самата да си спокойна пред детето, както и човекът, който ще се грижи за него. Всичко ще е наред  Hug
Виж целия пост
# 12
Няма начин, винаги идва такъв момент  Peace
Мисля, че всички майки имат такива периоди, детето свиква бързо с новата среда, както и майкатапривиква, всяко нещо с времето си  Peace
Виж целия пост
# 13
И аз ще се повторя,но само можеш да си благодарна,че оставяш детето си във възможно най-сигурните ръце-тези на бабите му.Ами я се замисли ако беше на ясла,тепърва да се адаптира и т.н. или детегледачка,която пак е човек с който детето трябва да свиква.

Нормално е това състояние,дори и това че се чувстваш като предателка също.
Всяка жена преминава през това,но е неизбежно в крайна сметка,а и малко здравословна за детето,защото и то трябва да поеме някакъв път различен от този на майка си.
Виж целия пост
# 14
Първо, недей да мислиш и да казваш, че я оставяш. ти не я оставяш, ти се връщаш на работа.  Peace
Най-вероятно в началото ще чувстваш вина, ще ти е криво, но с времето ще се нагодите. Малката ще разбере, че мама трябва да работи и да се развива.
Важното според мен е като се прибереш вкъщи да и обръщаш максимално внимание, да си играете и говорите.
Отчитам като голяма грешка на майка ми, че след работа почваше да чисти и да готви. Събота и неделя пране, грижи и т.н...
Затова аз си казвам честно, че не готвя и не чистя, всяка вечер. Давам цялото си внимание на мъжът ми и детето, другото съм му намерила решение.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия