от какво се страхуват децата ви?

  • 4 083
  • 77
# 45
От тъмното, от някои филмчета.
Виж целия пост
# 46
 от тъмното
Виж целия пост
# 47
От тъмното и от това да не останат сами вкъщи,не че някога са оставали,де.
Виж целия пост
# 48
Дъщеря ми е на 1 год. 2 мес. и се страхува от високото, също се стряска от силни крясъци и викове (навън, имам предвид) Crossing Arms
Виж целия пост
# 49
Синът ми е на 2 г. и 4 м. Не се страхува от тъмното, но пищи, когато му миеш косата... ooooh! И то, отскоро, от няколко месеца насам... Страхува се от Баби Яги - кукличките, които продават като сувенири и също, когато му разказваш за БабаЯга - пита плашливо, за да се увери, че е чисто: "Няма Ага-Баба?!" И от някои мултипликационни чудовища се страхува и разни мутанти, като тези от филма за звездните рейнджъри...
Виж целия пост
# 50
Страхува се от тъмното и от банята...когато и там е тъмно..
Виж целия пост
# 51
дъщеря ми е на 7-страхува се от смъртта-аз имах същият страх като малка.аз и казвам че има хапчета-с различни числа на тях-15,20,25,26,30...когато стане много стара щте пие едно за която възраст иска и няма да умре- невярно,но помага,още е малка за истината
Виж целия пост
# 52
Страхува се от ...един часовник, постоянно го завъртва настрани...часовникът да не го гледа Wink
Виж целия пост
# 53
Доскоро май от нищо не се страхуваше (на 2 год. и 2 месеца е).
Напоследък обаче като види куче се дърпа, крие се в мен и казва, че ще я "папка"  Thinking , аз никога не съм я плашила с кучета, нито мен ме е страх.... Може би е чула от някой.
А имаме едни невъзпитани  съседи дето правят ремонт на 2 стаен апартамент от миналият юли - само от 13.00 до 16.00 часа и тропат като луди - тогава плаче и казва, че баба Меца тропала.... Но вече знае, че не е тя а "Простаците" и не се страхува от нея.
Виж целия пост
# 54
Големият ми син/почти на 9 години/ напоследък много го е страх от това, че хората остаряват и от смъртта.Непрекъснато разпитва за това и казва,чевечер му ставало много тъжно.
Това за мен е осъзнат страх.
Малкият/на две/ го е страх да не се опари, от високо и т.н., но това според мен са си съвсем нормални страхове.
Според мен е притеснително,когато един страх се превръща във фобия.Ситуацията с големият ми син наистина взе да ме тревожи защото той се измъчва.Непрекъснато ни разпитва на колко години сме,стари ли сме вече и други от типа.
Виж целия пост
# 55
Моят син е на 3г. и 10м. и го е страх от тъмното,от сенките,от пчели(някой му казал,че ще го ужилят).За друго не се сещам,а за кучетата мога да кажа,че са му много интересни-говори им,иска куче да му взимам,но май ще е по-нататък.
Виж целия пост
# 56
Моят син е на 2г. и 2 м. до скоро нищо не го плашеше, а от няколко седмици започна да пита има ли чудовища в другата стая или дали баба Яга не е тука. При това никога не сме му казвали неща от рода на "ще дойде ... еди кой си да те вземе " или не ходи , че там има ...чудовище или баба Яга. Даже се чудя от къде е чул това за тая баба Яга , като аз такава приказка никога не съм чела и не е  гледал по телевизията.За Чудовището установих ,че е от Скубиду и вече това филмче го избягваме.
Виж целия пост
# 57
мами,за децата,които ги е страх от смъртта,исках да ви питам вие говорите ли открито и откровено,без глупости и лъжи,по темата?вас самите страх ли вие,понякога страхът се прехвърля.
не ви обвинявам в нищо,да не ме разбере някой неправилно,питам,защото и мен като малка много ме беше страх,но никой не ми говореше откровено за това,все се избягваше темата,все ми казваха че е рано още да питам за това,опитвали са се и да ме лъжат,като онова с хапчетата и други подобни глупости (не искам никой да обидя,но така мисля).от лъжите на мен ми ставаше още по-зле.
аз мисля,че децата около 5 години вече разбират всичко или почти всичко и трябва да бъдем откровени с тях...благородните лъжи са много малко,аз не ги използвам.
когато децата споделят страховете си и получават разбиране,им става поне малко по-леко.
Виж целия пост
# 58
Страх го е, ако е на тъмно, но в банята, когато угасне токът. Страх го е от риби. Страх го е да не ме изпусне от поглед.
Виж целия пост
# 59
За смъртта не знам кой е правилният начин детето да не се страхува- ние, възрастните, също се страхуваме. мен ме лъжеха, че жените не умират, че децата не умират..няма правилен начин. Може би е важно да убедим себе си, че отвъд не е страшно, за да не предаваме този страх и на децата си.
Аз например много се страхувам от кучета и съм предала този страх на дъщеря си без да искам. Тя усеща как замръзвам като видя куче и това я плаши. Опитвам се да работя над себе си.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия